Двамата й заместници в Министерство на външните работи са кадрови служители на Държавна сигурност, а третият на РУМНО
Надежда Нейнски, 28 декември 2021 г., NOVA. Бившият външен министър в правителството на Костов коментира скандалните назначения на бивши куки от ДС и РУМНО, извършени от Теодора Генчовска, министър на външните работи от ИТН в четворната коалиция, която злодейства от няколко седмици в България:
„Чувам познатите за мен реплики, че тези хора са професионалисти. Но в какво са професионалисти? Казват – тези хора са свикнали да защитават държавата. Но коя държава? Тези хора са обучени и тренирани да защитават тоталитарна държава и да участват в разграждането на демократичната държава. Ограждането на външния министър с подобни хора, дори в най-непредубедените очи, буди съмнение за опити за преосмисляне на външната политика“. Край на цитата!
Казаното от Надежда Нейнски е отвратително лицемерие, крайна наглост и безочие, които разчитат на късата памет на българите. А тя е наистина мнооого къса, ако въобще можем да бъдем сигурни, че съществува. Нека опресним паметта на бившия външен министър в правителството на другаря Иван Йорданов Костов с конкретни факти и документи за назначените от нея, МС (Костов) и Стоянов (тогава президент, с чиито укази са назначавани посланици) цели партизански отряди от ченгета от Държавна сигурност и РУМНО. Сигурни сме, че Надежда Нейнски (Михайлова тогава) много добре помни какви ги е вършила преди 22-23 години, но предпочита това да се забрави. Как да преценим нейното опаковане с десетки щатни и нещатни сътрудници на Държавна сигурност и РУМНО от собствената й гледна точка освен като „ограждането на външния министър с подобни хора, дори в най-непредубедените очи, буди съмнение за опити за преосмисляне на външната политика“.
Клишетата за НАТО и ЕС, с които ни заля Нейнски във вторник по NOVA не чинат пет пари в светлината на това, което ще прочетете и видите по-надолу. Имаме една-единствена молба – не се стряскайте от обема на този анализ – той няма как да бъде по-малък. По-голям – да, но по-малък – в никакъв случай. Това е възможно най-сбитото представяне на пълното противоречие между думите и делата на някогашните седесарски първенци! Тяхна запазена марка! И още – след като прочетете това го осмислете и използвайте като аргументи срещу безсрамието и наглостта на споменатите вътре хора. И непременно го споделете – наученото ще се претвори в познание, едва когато се запамети!
Освен Петър Стоянов и Иван Костов за наводняването на дипломацията в периода 1997-2001 г. с всякакви ченгета от ДС и РУМНО особени „заслуги“ има и Надежда Нейнски (тогава Михайлова). Веригата на инсталирането на тези човечета за посланици например е следната: МВнР (Михайлова) предлага назначенията, МС (Костов) ги обсъжда и одобрява, а президентът (Стоянов) ги назначава. Нека го кажем ясно отново – Петър Стоянов е назначавал тези партизански отряди от ченгета за посланици, но те са му предлагани от Министерски съвет, където са внасяни като кадри от Външно министерство, ерго от Михайлова.
При назначаването на ченгета за зам.-министри нещата са още по-прости – Надежда Михайлова прави кастинг и предлага на Костов, а той ги назначава. При назначаването на куки от ДС и РУМНО за шефове на дирекции и отдели, както и на съветници в МВнР пък е съвсем просто – тогавашният външен министър Надежда Михайлова си ги подбира и назначава.
Започвам галерията от тези „образи невъзможни“ със зам.-министъра на външните работи Бойко Мирчев. Роден е на 4 май 1958 г. в София. Вербуван е на 3 октомври 1988 г. от ОР Валентин Вълков за агент на Второ главно управление на Държавна сигурност с псевдоним „Матеев“.
През 1997 г. за втори зам.-министър на външните работи е назначен Валентин Добрев – СС (секретен сътрудник) на ДС „Козма“. Валентин Добрев е особено тачен кадър от шефовете в СДС, след като първо е назначен през ноември 1991 г. от Филип Димитров за зам.-министър на външните работи. Остава на този пост до март 1993 г. Четири години след това, през 1997 г. по предложение на Надежда Михайлова, Иван Костов отново го назначава за зам.-министър на външните работи, макар и съвсем за кратко. Една година е секретар на президента Петър Стоянов по външната политика. През 1998 г. е изпратен като посланик в Лондон, където остава цели седем години.
Вербовката му е през 1987 г. Ето, прочетете сами.
„МВР Строго секретно!
Първо Главно
Управление – ДС
гр. София
Рег. №12462
16.VІІ.1987 г.
До началника на отдел 10
ДОКЛАДНА ЗАПИСКА
ОТНОСНО: Проведена среща с Валентин Добрев Петров с цел привличането му за СС на отдел 10, ПГУ-ДС
Др. Началник, на 29 май т.г. проведох вербовъчна беседа с Валентин Добрев Петров. Разговорът се състоя в сладкарницата на „Паркхотел Москва“ от 11.00 до 12.15 ч.“.
Кадровата справка, която присъства в личното му кадрово дело в архива на ДС, ни уведомява, че неговият баща Добри Петров Атанасов е бил член на БКП, признат за АБПФК (активен борец против фашизма и капитализма). Работил е като офицер в ДС. А сега черешката на тортата – оперативният работник пише подробно как е протекла вербовъчната му беседа:
„След това предложих на Валентин Петров сътрудничество с ДС, като поясних, че това ми е възложено от ръководството поради положителната информация, която то има за неговите политически, професионални и морални качества. Лицето отговори, че по принцип той никога не е имал причина да гледа с лошо око на нашите служби, дори считал, че работата ни е достойна за уважение поради трудностите и опасностите на които сме изложени“.
Нека прочетем какво е написал Валентин Добрев собственоръчно в автобиографията си:
АВТОБИОГРАФИЯ
на Валентин Добрев Петров
Роден съм на 21 ноември 1955 г. (…) През лятото на 1974 г. бях приет в СУ „Кл. Охридски“ по специалността „Инженерна физика“. През месец октомври на същата година постъпих в редовете на БНА и отбих редовната си военна служба в поделение 80990 (с. Мусачево, окр. Софийски) като радиоразузнавач и преводач. Имам войнски отличия за класна специалност – специалист I клас и отличие по бойната и политическата подготовка. В 1976 г. постъпих в Московския институт по международни отношения (специалност „Международно право“). Същия завърших с отличие. В Москва съм бил отговорник на групата комсомолци от III курс, член на Ревизионната комисия на комсомолската организация от 1978 до 1980 г. и член на студентския съвет при общежитието. Баща ми, Добри Петров Атанасов, роден на 19.II.1925 г. в с. Калиманци, Варненски окръг, произхожда от бедно земеделско семейство.
Учи в мъжката гимназия, град Варна, където попада сред прогресивни младежи, които го включват в редовете на нелегалния РМС. Взема активно участие в борбата против фашизма и капитализма. Ятак на партизанския отряд „Васил Левски“. При един провал е арестуван, изтезаван, изключен от гимназията и интерниран. След 9.IX.1944 г. е признат за АБПФК. Известно време учи и след завършване на специална школа постъпва на работа като офицер в Държавна сигурност (в 1948 г.). Задочно завършва ВИНС „Д. Благоев“, гр. Варна. Уволнява се с чин подполковник от запаса. Работи известно време в БМФ като радист. Бил е партиен секретар и член на профкомитета“.
Третият в галерията от тези „образи невъзможни“ е зам.-министърът на външните работи Марин Райков Николов. Роден е на 17 декември 1960 г. във Вашингтон. Неговият баща Райко Николов е кадрови служител на I-во Управление на ДС (външнополитическото разузнаване) с работен псевдоним „Виноградов“.
Ето факсимиле на документ от архива на ПГУ-ДС, който за пръв път категорично доказва това, което досега само се предполагаше и подхвърляше в журналистически публикации, вкл. и в чуждестранни медии. Основно покрай т.н. „вербовка“ на бившия френски военен министър Шарл Ерню от Райко Николов (Ерню е вербован от румънци и руснаци, бел.ред.).
Да видим какво казват документите на РУМНО за Марин Райков:
„Средното си образование е завършил в гимназията към съветското посолство в Белград, СФРЮ през 1979 г. През същата година е приет за студент във ВИИ „К. Маркс“-София, специалност „Международни отношения“ Завършва висшето си образование през 1984 г., след която отбива военаната си служба в периода септември 1984 – март 1985 г. в НШЗО „Хр. Ботев“ в Плевен. От март 1985 г. до септември 1986 г. е в поделение 72700-А. Това поделение е в системата на ВКР – вътрешното контраразузнаване, което е Трето управление на Държавна сигурност (1984-86 г. са точните години, в които Марин Райков е бил в казармата, бел.ред.).“
Марин Райков е имал дълга история в службите – още като войник втората година в казармата е бил шофьор в поделение 72 700 на ВКР в Пловдив, където по дефолт всички са били вербувани за нещатни сътрудници на военното контраразузнаване на комунистическа България. Веднага след уволнението си през есента на 1986 г. Марин Райков започва работа в МВнР, отдел „Балкански страни“. Много особено впечатление прави, че той веднага става дясна ръка на шефа на отдела Любомир Шопов, син на полуграмотния комунистически генерал Григор Шопов.
Самият Любомир Шопов до 1 декември 1989 г. е подполковник, инспектор по строго секретния щат на Първо главно управление-ДС, зашифрован под името Любомир Стоянов Шишманов. След тази дата преминава на отговорна работа (така е написано в заповедта за уволнението му от ДС) като шеф на отдел „Външна политика и международни връзки“ на ЦК на БКП до февруари 1990 г. Та ето на този човек Марин Райков става незабавно дясна ръка, още щом е назначен в МВнР. Няколко месеца след това назначение започва и изучаването на Марин Райков от РУМНО. В частта „Оперативни съображения за изучаването“ на Райков старши лейтенант Лъчезар Димитров пише:
„Марин Николов произхожда от прогресивно семейство. Има правилен марксистко-ленински мироглед, солидна теоретична подготовка по специалността си…Служебното му положение като служител в отдел „Балкански страни“ на МВнР му дава възможност за известни контакти с представители на тези страни у нас и за достъп до постъпващите в МВнР информационни материали по тези страни. В перспектива е вероятно излизането на лицето на задгранична работа в балканските или други представляващи интерес за нас страни. Посочените по-горе съображения определят оперативния интерес към лицето“.
В частта „Начини и срокове за изучаване“ ст. лейтенант Димитров от отдел VIII на РУМНО, пише:
„Лицето ще бъде изучавано по документи и чрез лични срещи, проведени от ст.лейтенант Димитров. На тези срещи ще бъдат доуточнявани някои данни по изучаването на лицето и добиването на нови такива. Същевременно ще се доизяснят възможностите на Николов за изпълнение на наши задачи. Специална легенда за провеждане на срещите с М. Николов няма да е необходима, тъй като ст.лейтенант Димитров познава лицето от следването във ВИИ „Карл Маркс“. Предложение за вземане на оперативно решение ще бъде изготвено през м.януари 1988 г.“.
Това, последното изречение е ключът към всички въпроси. Както и към отговорите. Защо, ако Марин Райков е изучаван, но не е вербуван, то това не е регистрирано със задължителен документ, който наводчикът трябва да напише и депозира? Защо в документите, които съществуват не е фиксирано ясно отношение какво се случва с разработвания Марин Райков? Случва се нещо съвсем различно – изведнъж потокът от документи, които са фиксирани в делото му секва и .. дотам. Няма мотивиран отказ за вербовката му, няма и продължение, документално. Комисията по досиетата вече десетилетие води преписка със Служба „Военна разузнаване“ по този и други подобни казуси и развитие няма. „Сектата на зелените чорапи“ мълчи като комунист на разпит.
Нашата информация е, че през лятото на 1997 г. първата комисия по досиетата на Богомил Бонев открива, че досието на Марин Райков в РУМНО е съхранено напълно. Райков научава това и изпада в потрес, среща се с тогавашния шеф на военното разузнаване ген. Ангел Кацаров и настоява да бъде покрит. Кацаров лично отива при тогавашния „десен“ премиер Иван Костов, обяснява му казуса, колко е деликатна ситуацията и делото е скрито. Марин Райков не е обявен.
Това е, другарки и другари, сагата Райкова в РУМНО. За да разберете цялата перверзия на този казус ще Ви припомним една фраза, казана от Марин Райков на 11 април 2013 г., когато като служебен министър-председател, той се обърна към медиите със следните думи:
„Поканих ви с неизвестно неудобство, защото темата не е централна и не е моята тема. Тя е част от чалгата на прехода и е свързана с въпроса за принадлежности към бившата ДС“. Вероятно принадлежността към РУМНО не е част от „чалгата на прехода“ както безсрамникът Райков нарича принадлежността към мракобесните служби на комунистическия режим.
На 29 май през същата 2013 г. бившият кадрови офицер от ПГУ-ДС Велизар Енчев направи следното признание в предаването „Свободна зона“ в ТВ+ пред журналиста Георги Коритаров, което директно потвърждава, че Марин Райков е бил секретен сътрудник на РУМНО:
„Марин Райков по линия на военното разузнаване поддържаше много тесни и успешни връзки паралелно с мен, преди 1989 г., с покойния македонски президент Борис Трайковски. Всъщност, военното разузнаване и ние направихме два удара: аз по отношение на македонското правителство, бъдещо, и г-н Марин Райков, за което го поздравявам, по линия на военното разузнаване с бъдещия македонски президент Борис Трайковски“.
Съветник на Надежда Михайлова като министър на външните работи е Иван Христов, от 1974 г. щатен служител на РУМНО, отдел VІІ (НАТО и западни страни).
Баща му Янко Христов Иванов преди 9 септември 1944 г. е бил началник щаб на II-ра въстаническа оперативна зона. След това е определен за АБПФК и работи в МВнР. През септември 1967 г. Иван Христов е приет в Института за международни отношения към Министерството на външните работи на СССР в Москва. По време на следването, през 1970 г. е приет за член на БКП. Завършва през 1972 г. и през октомври 1973 г. постъпва на обучение в Школата за подготовка на кадри на РУМНО.
В периода 1995-1997 г. е заместник-министър на външните работи в правителството на Жан Виденов, където министър беше Георги Пирински. След това е назначен от великата антикомунистка Надежда Михайлова за личен съветник. След година е назначен в дирекция „Външнополитическа координация и анализ“ (1998–2000 г.). През 2002 г. е изпратен за посланик в Мексико, където остава до 2006 г. Иван Христов е съпруг на друга велика антикомунистка – любимката на диктатора Тодор Живков Еми Барух.
Иронично е, че той еднакво добре се пласира и при БСП, и при СДС правителства – през 2006–2007 г. е назначен за главен секретар на МВнР. Иронично е, че Испания е първата държава, в която той заминава в средата на 70-те години под легендата на служител в консулско-търговското представителство на НРБ там. Тридесет години по-късно, в демократични времена, той е посланик на България в същата страна, която навремето е шпионирал за комунистическата власт в София!
А сега се хванете здраво, защото започва парадът на ченгетата в Министерството на външните работи, запазвани, назначавани, издигани и развивани в кариерата в периода 1997 – 2001 г. Директор в дирекция „Международно право“ от 1 януари 2000 г. и извънреден и пълномощен посланик в Лисабон от 27 март 2000 г. е Альоша Иванов Неделчев, агент на ВГУ-ДС. В биографията му откриваме по много, все от същото, като при другите – бил е секретар на ДК на ДКМС, след това член на партийното бюро (ПБ) на ППО и зам.партиен секретар на ПБ в периода от 1978 до 1980 г. Баща му Иван Неделчев е бил секретар на Окръжния комитет на БРП (к) преди 9 септември 1944 г., а след това политически и строеви офицер в БНА. Майка му Николина Неделчева е била секретар на Градския комитет на БКП.
Автобиографията на този човек, когото СДС и Надежда Михайлова издигат, е уникален документ, затова ще я публикуваме в препис, с незначителни съкращения. Това чудо невиждано трябва да се знае от българите:
АВТОБИОГРАФИЯ
на Альоша Иванов Неделчев, жител на гр. София, живущ на ул. „Славянска“ № 30
Роден съм на 5 февруари 1955 г. в гр. София. Произхождам по майчина линия: Дядо ми Момчо Жечев Момчев, родом и живял в с. Жеравна, Сливенски окръг, е бил беден селски стопанин, който е пролетаризиран и станал наемен бояджийски работник…По убеждение е бил комунист. Умира на 9 септември 1944 г. при злополука. Баба ми, Гана Момчева Жечева, родом и живяла в с. Жеравна, Сливенски окръг, е била селскостопанска работничка. По убеждение беше комунистка. Укривала е нелегални комунистически функционери. Умря на 24 декември 1965 г. Отгледали са пет дъщери и един син. Всички са били наемни работници и по убеждение комунисти…Две от дъщерите им са признати за активни борци против фашизма и капитализма. Майка ми, Коля Момчева Неделчева е родена в с. Жеравна, Сливенски окръг. …Член е на РМС от 1932 г., а на БКМС от 1934 г. Член е на БРП и БКП от месец април 1934 г. През 1934-1935 г. е била секретар на комсомолската организация в с. Жеравна, Сливенско…Била е секретар на ГК на БКП. Укривала е нелегални функционери на БКП от окръжен, областен и национален мащаб. На 9 септември 1944 г. е взела участие в завземането на властта в бившата Котленска околия (това със сигурност означава, че е трепала наред в онези безотговорни дни, бел.ред.). След 9 септември 1944 г. работи за укрепването на народната власт и строителството на социализма….След 9 септември работи в Министерски съвет и Президиума на Народното събрание по жалбите на гражданите в НРБ, Института по социология…По бащина линия: Дядо ми, Георги Неделчев Банов, роден в с. Първенец, Ямболско, е бил ратай до оженването му…основава за пръв път в родното си село партийната организация на БРСДП (т.с.) На 25 май 1919 г. той е бил делегат на XXII конгрес на БРСДП (т.с.) – първия конгрес на БКП. Заради революционната си дейност като комунист той е осъден от военния съд на 7 години и 6 месеца строг тъмничен затвор. Присъдата изтърпял в Сливенския затвор от м. септември 1923 г. до края на м. декември 1928 г. В затвора фашистката власт организира убийството му, като му е нанесена дълбока рана с нож в областта на сърцето…От 1929 г. до 9 септември 1944 г. той е укривал нелегални функционери на БКП от окръжен, областен и национален мащаб: членове на ОК на БКП-Сливен, инструктори и членове на ЦК на БКМС и ЦК на БКП. Умира на 12 декември 1962 г. Баща ми, Иван Георгиев Неделчев е роден в с. Първенец, Ямболски окръг…В революционната борба участва от 1923 г. През Септемврийското въстание 1923 г. той спасява живота на 5 активни комунисти от избиване от цанковите фашистки банди, като ги укрива в дома си…От 1927 г. е член на БКМС, а от 1931 г. – на БКП. Основател и ръководител на марксистко-ленинските кръжоци и на БКМС в Сливенската мъжка гимназия „Д.П. Чинтулов“ През 1931-33 г. е бил секретар на ОК на БКМС-Сливен и член на ОК на БКП-Сливен. През 1933-1937 г. е бил член на ОК на БКП-Сливен, като през това време е бил нелегален с присъда. През 1937-1939 г. е бил политически затворник. През 1943-1944 г. е бил в концентрационен лагер , като през същите години е бил член и секретар на ОК на БКП-Сливен…Бил е ръководител и лично е взел участие във вземането на властта на 9 септември 1944 г. в Сливенския партиен окръг. След 9 септември 1944 г. е изпратен от ЦК на БКП във войската като политически офицер…през 1946 г. завършва веонното училище „Васил Левски“ с отличен успех. През 1947 г. завършва специални свързочни курсове за изучаване на свързочна техника, работата с нея и организацията ва свръзките в БНА с отличен успех. През 1949 г. в СССР завършва специално военно свързочно училище за усъвършенстване като свързочен офицер с отличен успех…Уволнен от БНА през 1961 г. по пределна възраст…Сега е в ръководството на комисията по народен контрол в квартала и сътрудник на РК на БПФК на Ленинския районен народен съвет по проучването и признаването на активните борци против фашизма и капитализма…Аз като дете бях 3 години в детска градина с изучаване на руски език. Детската градина е към ЦК на БКП на ул. „Янко Забунов“.
Альоша Неделчев е вербуван през 1988 г.:
„МВР Строго секретно!
Второ главно у-ние – ДС
Рег. № 13914, екз. ед.
17.10.1988 г.
РАПОРТ
ОТНОСНО: Извършена вербовка на лицето Альоша Иванов Неделчев за агент на ДС
Другарю Началник,
Съгласно предварително утвърденото от Вас предложение на 14.10.1988 г. от 12.00 часа проведох среща с Альоша Иванов Неделчев, на която бе вербуван за агент на ДС по американска линия с цел провеждане на М-100 на противника…“ А сега, внимание – този тип е изключен от агентурния апарат на службите чак през 1991 г.!!!
Друг агент на ДС, при това на мракобесното Шесто управление, който е издигнат на 1 януари 2000 г. в началник сектор, е Ангел Николов Ангелов. Според рапорта на ОР, извършил вербовката му за агент на органите на ДС по линия на международния научен и културен обмен на Министерсто на народната просвета, това е станало на 23 март 1983 г.:
„След като от предишните контакти и разговори се бях убедил в правилния марксистко-ленински мироглед на Ангелов, определих мястото и ролята на всеки доблестен и честен гражданин на НРБ в сигнализирането, изясняването, предотвратяването и пресиченето на подобни действия… От разговора си изясних, че становището на кандидата за сътрудничество с органите на ДС е положително и пристъпих към официално предложение за такова. Ангел Н. Ангелов се съгласи да сътрудничи с органите на ДС и да дава информация по интересуващи ни въпроси“.
И доносите му срещу негови колеги започват да валят, както се вижда от работното му дело, където присъстват резултатите от доносническата му дейност. По това време се намира на ръководство при ОР Николай Калковски, разузнавач в отдел 02, отделение 02, управление 06-ДС . В десетките му доноси четем имената на Пискова, Литкова, Ал. Бойчев, Полендаков, Славчева, Аджарова, Гловева, Мъндева, Жичев, Дронзин, Бойчев. Всички тези нищо неподозиращи негови колеги са обект на доносите му.
Колко ли съдби е потрошил този човек – това само той и Господ знаят. Но СДС и другарката Надежда Михайлова оценяват това като приемливо поведение и му дават път в кариерното израстване.
За началник сектор в МВнР на 4 януари 2000 г. Надежда Михайлова назначава Асен Благоев Ангелов, агент на СГУ-ДС. Подвизващ се под псевдонима „Константинов“, този човек още през 1969 г. е донасял срещу актьора Йосиф Сърчаджиев и дузина свои приятели:
Софийско управление КДС Строго секретно!
Отделение I районно
РАПОРТ
(за състояла се среща с аг. „Константинов“)
ОТНАСЯ СЕ: За Димитър Бракалов, за Йосиф Сърчаджиев и приятеля му Димо Лалов – вземал литература от американската легация“.
На 11.01.69 г. се видял с Йосиф Ст. Сърчаджиев, който му се оплакал, че имал неприятности по линия на ДКМС във ВИТИЗ. Приятелят на източника (това е самият доносник, но в документите са били задължени да пишат, че информацията е от техен приятел, бел. ред.) го попитал да му разкаже какво е станало и той отговорил, че не му се разправяло. Казал, че го наказали по линия на ДКМС, тъй като много обичал да говори, но си бил взел бележка за напред да не говори. След това му разказал, че Димо Лалов и дрги двама-трима студенти от ВИТИЗ ходили в американската легация да вземат литература, пиеси и др. за поставянето им в театъра. Станали големи въпроси и по този повод били изключени от института. Сега правили постъпки да бъдат върнати, тъй като били неправилно изключени. В следващо донесение топи друг свои приятел, че участва в нелегална група и има в дома си пистолет. Онези, които сме живели в онова време знаем со болка какво означаваше за жертвата подобен донос.
На 1 януари 2000 г. за началник отдел в Консулска дирекция на МВнР е издигнат и секретният сътрудник на РУМНО Валерий Аржентински.
Роден е на 31 май 1951 г. в гр. София. Баща му е активен борец против фашизма и капитализма, член на БКП от1938 г. (а преди това е бил член на Аржентинската комунистическа партия). Работи в ЦК на БКП, член е на Съюза на българските писатели и народен деятел на изкуството и литуратурата, член е и на Бюрото на Софийската градска контролно-ревизионна комисия. Брат му е член на БКП, партиен секретар на ИСО „Техноимпорт“. Валерий Аржентински изброява в автобиографията си своите „конкурентни предимства“:
„През 1971-1972 г. служих в под. 40580 в гр. Петрич, където през април 1972 г. е приет за член на БКП. Бил съм член на ротен комитет на ДКМС (1971-1972 г.); председател на дружественото бюро на ДКМС (1972 г.), член на факултетен комитет на ДКМС (1972-1973 г.); партиен групов отговорник, член на ДК на ДКМС, отговорник за партийната учебна година в МГИМО – Москва, където през 1978 г. завършва специалността „Международно публично право“.
Валерий Аржентински започна своята трудова дейност в отдел „Консулски“, секция „Юридическа“ през септември 1978 г. като стажант-аташе. От януари 1980 г. той работи в секция „Социалистически и балкански страни“ и отговаря за Турция, Кипър и Албания, а от април отговаря и за ГДР. Ръководител е на семинара по проблемите на идеологическата борба на съвременния етап на партийна линия, в който взема дейно участие, са написали в личното му дело кадровиците на РУМНО. Там има един много смешен случай, който освен всичко друго, показва и какви кокошкари са били румнаджии.
На 26 декември 1989 г. е проведена среща със сътрудника „Алексей“ (Валерий Аржентински), с оперативен № 15701. Срещата е проведена от оперативните работници от РУМНО „Богданов“ и „Голчев“:
„Срещата се проведе във време на движение…Договорено беше, че в случаите, когато има покриване на тематиката с тази по линия на прикритието му, ще се работи приоритетно за нашите цели. Сътрудникът прие поставените му задачи без възражение..ИЗВЪРШЕНИ РАЗХОДИ. При провеждане на срещата за почерпка бяха изразходвани 3 300 ливански лири. По случай новата година на „Алексей“ беше връчен подарък-бутилка коняк „Плиска“…
№ 0012/19.01.1990 г. „Голчев“
Най-отдолу на този отчет някой от началниците в Център е написал ръкописно, с черен химикал:
„След като срещата е във време на движение, как са се черпили?“. Нали разбирате, че великите военни разузнавачи са решили да краднат 3300 ливански лири и са се го направили толкова аджемийски, че човек да се чуди да се смее ли, да се ядосва ли. Типична кокошкарска румнаджийска история.
Делчо Данилов Илиев, агент на ВГУ-ДС е назначен на 1 юли 1999 г. за началник управление. В рапорта за вербовката му, проведена на 19 ноември 1987 г. отново откриваме пълна готовност и желание да сътрудничи с ДС и да изпълнява техни задачи. Толкова е нахъсан, че след като си определя псевдонима „Боев“, оперативният работник преминава веднага към инструктирането му за работа по конкретна оперативна разработка.
За директор на дирекция в МВнР на 1 януари 2000 г. е назначен агентът на ВГУ-ДС Венцислав Ангелов Иванов. През същата година Иванов е изпратен посланик в Бразилия (2000-2006 г.)
На 1 май 2000 г. за началник сектор в МВнР е назначен Владимир Рачев Мутафов, агент също на ВГУ-ДС. В рапорта за извършена вербовка на 18 септември 1987 г. на лицето Владимир Рачев Мутафов за агент на ДС по американска линия, оперативният работник е написал, че Мутафов „без всякакво колебание и категорично потвърди готовността и желанието си за сътрудничество с органите на ДС…За свой псевдоним Мутафов избра името „Вергил“.“ В работното му дело откриваме прелюбопитна забележка:
„По вх. № 243/1988г. Секретно!
На 21.07.1987 г. в Отделението за взаимодействие на Трети отдел-ДС, постъпи искане за проверка по отчета на СОУД – № 1448/87 на ОР В. Борисов, който прояви интерес по лицето Tucker David. За Taker получихме отговор от РА на СОУД, че органите от КГБ на СССР разполагат с данни, въведени в системата, под РА № 61495 и режим на ползване „В+“…В тази връзка съветските другари молят срочно да ги уведомим за резултата, от проведените мероприятия по въпросното лице. Освен това, режимът, с който е поставен на отчет Tucker David Ви задължава, в случай на необходимост, да съгласувате с КГБ на СССР предприетите мероприятия по лицето“.
Дали всички разбраха информацията от този текст? Ще разясним накратко – човекът, когото Надежда Михайлова издига през май 2000 г. за началник сектор в МВнР, в края на 80-те години е участвал в разработката на лицето Tucker David. В т.н СОУД (Система за обмен на данни за противника на специалните служби от Източния блок, без Румъния, бел.ред.) лицето е заложено от съветското КГБ в СОУД и нашия човек ще трябва да съгласува действията си по него с тях. Поразителна информация, особено в контекста на назначението на Владимир Мутафов от „антикомунистическата“ министърка на външните работи от СДС.
За началник сектор в Консулска дирекция на МВнР на 1 януари 2000 г. е назначен пореден агент на ВГУ-ДС – Даниел Данов Банов. Пореден агент на ВГУ-ДС е назначен в първия ден на 2000 г. Казва се Димитър Василев Димитров и е станал началник отдел във Външно министерство. Да не би да си помислихте, че свършва парадът на болшевишките негодници? Съвсем не.
Продължава и то отново с агент на Второ главно управление на ДС – Димитър Сретенов Димитров. Назначен е за началник сектор през септември 1996 г., но е оставен от Надежда Михайлова до началото на 2000 г.
До края на 1998 г. завеждащ секция е и бившият щатен служител на ПГУ-ДС Иван Данчев Петков. След това е назначен за временно управляващ българското посолство в Пакистан (1998-2002 г.).
Роден е на 9 септември 1947 г. и има висше образование от Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО). Баща му е бил шофьор към II-ри Районен комитет на БКП и към Градския комитет на БКП в София, след което е бил назначен на същата длъжност към МВнР. От 1960 г. е шофьор към УБО. През 1968-1971 г. баща му е шофьор на посланика в Япония Начо Папазов. Сестра му Цвета Данчова Петкова (по мъж Стоева) е работила във II-ри самостоятелен отдел-ДС, със звание капитан и длъжност разузнавач I-ва степен.
Агент „Осенов“ на отдел 03, ПГУ-ДС става също началник отдел от 1 януари 2000 г. Под този псевдоним се крие Иво Любенов Петров, също с родители АБПФК. Той, както почти всички назначени дипломати по времето на правителството на Иван Костов, е бил и комсомолски активист – член на ДК на ДКМС в МВнР, при това отговорник за идейно-възпитателната работа.
Иларион Пантелеев Стоянов, който е назначен на 1 януари 2000 г. за началник отдел, а впоследствие става началник управление Финансово-счетоводно на МВнР, е бил агент с псевдоним „Иванов“ на Софийско гр. у-ние-ДС, отделение „ВЕ“ („Вражеска емиграция“). Вербуване от ОР Пламен Арсов на 13 юни 1976 г. В работното дело на агент Иванов откриваме множество доноси срещу майката на избягалите в Швейцария Стоичко и Миодраг Стойчеви. Следват сведения относно поведението на Андрей Петров Кандиларов, доноси за Петя Писаревска, Йордан Захариев и Дора Димова, както и доноси, относно коментари по отношение агресията на Китай във Виетнам, правени от служители в ЦС на Българския ловно-рибарски съюз. Този човек е бил завършен подлец – един от доносите му е относно Здравка Даскалова, преподавател-математик в Института по сугестология, която подготвяла бягство от България.
На 1 май 2000 г. външният министър Надежда Михайлова назначава за началник отдел в МВнР пореден агент на ПГУ-ДС, с псевдоним „Кравцов“. Под този псевдоним години наред се подвизава лицето Илия Георгиев Кръстелников. Роден е на 7 април 1943 г. Вербуван на 30 януари1973 г., преди да замине на дипломатическа работа в Пакистан. Оперативният работник, провел вербовката специално подчертава, че Кръстелников е заявил, че приема като чест доверието, което ДС му оказва и ще се постарае да го оправдае с работа. Илия Кръстелников е снет от отчет като агент на службата чак в средата на 1991 г.! За пълното отсъствие на какъвто и да е политически морал и съобразяване на решенията на министъра на външните работи с някакви базисни десни принципи говори следващото назначение.
На 11 септември 1999 г. Надежда Михайлова назначава за началник отдел СЗСВ (Служба за защита на средствата за връзка) бившия щатен служител на 04 самостоятелен отдел на Държавна сигурност Йордан Георгиев Найденов.
Баща му Георги Спиров Найденов е служител на МВР, починал от инфаркт в Дамаск през 1970 г. Майката Маргарита Георгиева Найденова също е служител на МВР, от 1969 г. работи в 9-ти отдел на ВГУ-ДС на длъжност разузнавач и военно звание елйтенант. Братът на съпругата му Даниела Дражева, Александър, също е офицер от ДС. В средата на 80-те год. Йордан Найденов е изпратен на задгранична работа като шифровач във Виена. До назначаването си 1999 г. той остава служител на службите, достигнал звание подполковник, в които е започнал работа през далечната 1980 г.
Крайно интересно е да се каже, че една от най-близките приятелки и колежки на Надежда Михайлова като шеф на пресцентъра на СДС през първата половина на 90-те години е „журналистката“ Нина Спасова (нейният съпруг Людмил Спасов ще бъде назачен в края на 90-те за посланик в Либия). Спасова е бивш кадрови офицар от същия 04 самостоятелен отдел за шифровки и подслешване и може би поради това през онези години бивши нейни колеги от ДС и лепнаха прякора „Подслушвачката“. Ето я в пълния й блясък, с кадрово костюмче на офицер от 04 отдел (подслушване и шифър) на ДС.
До последните си седмици и месеци на поста министър на външните работи Надежда Михайлова не се уморява да мърсува кадрово. Ето, например на 1 април 2001 г. тя назначава за шеф на дирекция лицето Любомир Илиев Иванов, който е постигнал немислимото – бил е секретен сътрудник и на военното разузнаване РУМНО, и на външополитическото ПГУ-ДС. Привлечен е за СС на РУМНО още през 1970 г. Вербовката му е извършена на 8 юли с.г. като оперативният работник специално е отбелязал, че др. Иванов приема с удоволствие предложението за сътрудничество. Случаят му е особено рядък – три години след като става СС на РУМНО, то й вербуван и от ПГУ-ДС, отдел 04, с псевдоним „Люблянски“.
Пак на 1 април 2001 г. Надежда Михайлова издига в кариерата поредно ченге, този път кадрови офицер от Четвърто управление на Държавна сигурност. Малин Велинов Месалски се казва. Роден е на 16 май 1961 г. в гр. Елена.
Баща му подполковник Велин Месалски е кадрови служител на МВР, където е започнал работа през 1964 г. Отначало работи като милиционер на ГКПП Аерогара – София, а по-късно и като оперативен работник. През 1984 г. е издигнат за началник на отделение, дългогодишен партиен секретар на ППО. При такъв баща Малин Месалски няма никакъв проблем да бъде приет в ДС и през 1987 г. става кадрови офицер от Четвърто управление на ДС.
Явно към края на управлението на СДС идва времето на щатните служители на ДС и РУМНО, защото на 1 май 2000 г. например бившата секретарка на Леда Милева назначава за директор на дирекция „Азия, Австралия и Океания“ в МВнР кадровия офицер от комунистическото военно разузнаване Пантелей Мирчев Спасов.
Веднага подчертаваме, че той няма нищо общо с Мирчо Спасов, в случая имаме обикновено съвпадение на имената. Баща му Мирчо Георгиев Спасов по професия е агроном и е работил в НИ по почвознание „Н. Пушкаров“, починал през 1976 г. Пантелей Спасов е роден на 14 декември 1955 г. в Ямбол.
Завършва английската гимназия в Пловдив и веднага след завършването на специалност международни отношения във ВИИ Карл Маркс започва работа в Института по история на БКП към ЦК на БКП. Няколко месеца по-късно е приет на служба във военното разузнаване.
От октомври 1983 г. е помощик-началник на IX отдел в РУМНО.
Секретен сътрудник на ПГУ-ДС „Декарт“ е назначен в началото на 2000 г. за началник сектор, отговарящ за ОССЕ и общи въпроси на сигурността. Зад задължаващия псевдоним откриваме имената на Петър Василев Коларов и е привлечен към секретно сътрудничество с ДС през 1986 г.
Баща му Васил Петров Коларов е физик, роден е в Москва през 1937 г., внук е на комунистическият престъпник Васил Коларов и син на Петър Коларов. Освен това е служител е на същото ПГУ-ДС, към което секретен сътрудник ще стане и неговия син. Работи в научно-техническото разузнаване в периода 1967-1991 г. От 1 май 1977 г. е и съветник в кабинета на министъра на електрониката и електротехниката Йордан Младенов. Майката на Петър Коларов, Тамара Коларова, е рускиня. Родителите му се развеждат през 1983 г. и баща му сключва брак с Йорданка Славчева, бивш служител на ПГУ-ДС. Няма празно – всички са от ПГУ-ДС, истински партизански отряди и в службите, и в МВнР. Както се полага на момче от такъв комунистически сой, Петър Коларов завършва МГИМО в Москва и през 1984 г. започва работа в отдел „ООН и разоръжаване“ на МВнР., където работи и в момента на вербовката му. Паралелно с агентурната кариера се развива и комсомолско партийната – активен член на ДКМС, той и в гимназията, и в института е комсомолски секретар.
През 1983 г. е приет за член на БКП, но продължава да е и комсомолска номенклатура – през 1985 г. го откриваме като секретар на Учрежденския комитет на ДКМС в МВнР. Привлечен е към сътрудническия апарат на ПГУ-ДС на 5 ноември 1986 г. Свален от отчет чак на 9 май 1991 г., година и половина след падането на режима на Т. Живков, от вече преименуваното на НРС ПГУ.
На 1 май 2000 Н. Михайлова назначава пореден кадър на комунистическите репресивни служби за началник отдел в МВнР – Райко Страхилов Райчев, който след години ще стане начаник на кабинета на Ивайло Калфин в тройната коалиция. Райко Райчев е вербован за секретен сътрудник на ПГУ-ДС на 30 август 1985 г. По време на вербовката е толкова превъзбуден, че изтърсва следното:
„На предложението за сътрудничество др. Райко Райчев отговори със съгласие, като заяви, че отдавна е очаквал този момент, но не е знаел кой и кога ще проведе разговора. Райко каза, че от малък има нагласа за подобно сътрудничество.“ Както пише в автобиографията си „произхождам от семейство на стари, изпитани комунисти. Дядо ми, Райко Николов е дългогодишен и деен член на БКП. За активна комунистическа дейност преди 1944 г. нееднократно е бил арестуван и измъчван от фашистките власти. От 1943 г. до 9.IX.1944 г. е интерниран в лагера „Еникьой“ – Гърция. След 9.IX.1944 г. е признат за активен борец против фашизма и капитализма (II степен)“.
Както може да предположите, Р. Райчев е свръхактивен като комсомолец – член е на УК на ДКМС в в 114-та гимназия с преподаване на английски език „Лиляна Димитрова“ – София. Военната си служба прекарва в специални войски (под. 90070), където е избиран за секретар на дружество и член на батальонния комитет на ДКМС. Също като Петър Коларов е свален от отчет чак на 9 май 1991 г., година и половина след падането на режима на Т. Живков, от вече преименуваното на НРС ПГУ.
Стефан Николов Апостолов, агент „Николай“ на ВГУ-ДС, оглавява отдел в Консулска дирекция на МВнР на 1 януари 2000 г. Два месеца преди СДС да загуби властта, назначенията на армията от щатни и нещатни сътрудници на ДС и РУМНО текат с пълна пара.
За началник отдел е назначен и Стоян Лилов Радев, агент на ПГУ-ДС с псевдоним „Иванов“. Вербуван е през далечната 1968 г. Тогава той е сътрудник на ЦК на ДКМС и по време на младежкия фестивал многократно контактува с ОР от ДС, на които предава сведения за чужденци, с които се среща като преводач. От 1955 до 1963 г. неговият баща е бил преподавател по български в Будапещенския университет, което дава възможност на неговия син да научи добре унгарски. Това му дава възможност да превежда на самия диктатор Тодор Живков, при посещенията на унгарски партийни делегации в България по-късно. Стоян Ралев е вербован на 16 септември 1968 г. от Иван Чолов, разузнавач при отдел IV-ти на Управление I-КДС, преди заминаването си като студент в Ирак:
„Като имах предвид, че „Иванов“ е ползван като ДВ от работник на отдела по време на фестивала, поставих му направо въпроса били се съгласил да оказва помощ на органите ни за опазване на българските граждани в Ирак от попълзновенията на врага. „Иванов“ отговори, че той е съгласен да ни помага, счита това за голямо доверие и ще се постарае да изпълнява добре поставените му от нас задачи“.
Да не би да си помислите, че Надежда Михайлова се е уморила да назначава хора на възлови длъжности основно от квотата на ДС и РУМНО! Съвсем не. Ето, на 1 януари 2000 г. за началник отдел „Съседни страни“ в дирекция „Югоизточна Европа“ (2000-2001 г.) е назначен Теодор Спасов Русинов, който е бивш секретен сътрудник на РУМНО с псевдоним „Йорданов“. Вербуван е от капитан Христанков на 13 ноември 1984 г.
Министърката от СДС няма никакви скрупули и назначава дори агенти на Шесто управление на ДС. На 1 октомври 2000 г. един от отделите във МВнР е оглавен Христо Христов Гутев, агент „Александър“ на това мракобесно управление. Има и мандат в ОССЕ-Виена. В работното дело на агента откриваме прелюбопитни доноси, за хора, които днес са добре известни.
През септември 1981 г. агентът е изпратен на международна младежка бригада в Шумен. Бригадата е била организирана по линия на ЦК на ДКМС и командният състав е бил от негови представители: командирът Аспарух Карастоянов е от отдел „ИВД“ (Идейно-възпитателни дейности) на ЦК на ДКМС. Аспарух Карастоянов е съпругът на някогашния депутат от „Патриотичния фронт“ Полина Карастоянова.
Сред останалата част от командния комсомолски състав се проявявал с не особено принципното си поведение културно-масовикът Любен Лачански – след 10 ноември 1989 г. особено надъхан „антикомунист“ и началник в партийния орган на СДС в-к „Демокрация“, който винаги лекичко ни е съмнявал относно мотивите на тази демонстративна „антикомунистическа“ обсебеност. И наистина, през 1981 г. Любен Лачански е друг човек:
„Позьор, нахален и често вонящ на алкохол човек, той, с цялата си „култура“ говорел предимно за пиене, а единственото мероприятие, осъществено по негов „сценарий“ бил карнавалът от последната вечер на бригадата (20.08.). По време на екскурзията, вечно клатушкащ се, Лачански съвсем се отпуснал: във В. Търново, на 22.08. сутринта поради наистина досадно закъснение на някои чужденци, той тръгнал да ги събира, като за „целта“ ритал по заключените врати, а също така креснал на преводачката от немски по отношение на едно момиче от ГДР: Кажи й, че човек като се … през цялата нощ, сутрин не може да стане навреме!“.
Също във В. Търново, в една кафе-сладкарница, в кръга на компания от 8 човека, които се черпели за сметка на Робер Бурен от Франция, платил 27 лева, след като командирът обещал да черпи, Лачански карал преводача от френски да „обясни“ на споменатия французин, че „във Франция могат всичко да имат, само човешко отношение нямат към хората“ и „ако той беше българин, там никой нямаше да се грижи за него, както ние се грижим у нас.“ В един момент, без изобщо да го пита, той измъкнал от французина колана му и му дал своя в знак на „приятелство“.
Да, като повечето седесарски яростни антикомунисти и др. Лачански се оказва от тестото на сръчните идеологически бояджии. Срамна история! Но пък виждате, че СДС се оказа уникален плавилен котел – събра на едно място и доносници, и обектите на доносите им. И никой вече не разбра кой кум, кой сват, кой на булката брат. Чудно време за клептокрация. Така или иначе, назначеният от другарката Надежда Михайлова Христо Гутев е бил изключително нечистоплътен доносник-шестак. В работното му дело има купища доноси срещу всевъзможни негови приятели, познати, странични хора. Студентът в 4-ти курс френска филология по онова време Михаил Михайлов, за когото Гутев пише донос, едва ли е разбрал откъде му е дошло, защото вследствие на този донос студентът е заведен на сигнал в Шесто управление, заради разказани вицове и анекдоти срещу Партията. Като например този, че „милицията у нас била „биещото“ сърце на Партията“, и че „заплатите са по-ниски от кръвното налягане на хората.“
Парадът на ченгетата продължава. В главната роля на Cheerleader е Надежда Михайлова, синият „Ангел“ (според мен „Паднал ангел“) на българското дясно. За началник отдел в Дирекция „Държавен протокол“ на МВнР на 20 септември 2000 г. е назначен агент „Васил“ на ПГУ-ДС, или казано иначе Цветан Петров Димитров. Цветан Петров Димитров е роден на 9 март 1948 г. в гр. Червен бряг. Баща му, Петър Димитров е активен борец против фашизма и капитализма. Бил е член на РМС от 1938 г. , а на БКП от 1942 г. Шумкар. По времето на комунистическия режим е работил е в Държавния съвет. Цветан Димитров завършва през 1972 г. Института за международни отношения – Москва. Активен комсомолец – една година е бил секретар на ДК на ДКМС. Приет е за член на БКП през 1970 г. След завършването си от 1972 г. постъпва на работа в МВнР в София. Задочен аспирант – готви кандидатска дисертация на тема „Външната политика на СССР“. Бил е секретар на дружеството на ДКМС в МВнР.
Привлечен е за секретен сътрудник по линия на външнополитическото разузнаване през януари 1977 г. Оперативният работник, който извършва вербовката пише в рапорта:
„Прие да сътрудничи с готовност, счита, че за него е въпрос на чест да е достоен продължител на делото на баща си и даже си избра за псевдоним партизанското име на баща си“.
На 1 май 2000 г. за началник отдел е назначен и Явор Димков Захариев, секретен сътрудник на ПГУ-ДС с псевдоним „Орлин“. Произходът му е като на всички, които седесарският министър Надежда Михайлова назначава – кървавочервен и шумкарски. Баща му е член на БКП от 1937 г. До 1939 г. е бил секретар на ОК на РМС. Осъждан е на доживотен тъмничен затвор по време на Царство България заради терористична дейност. Явор Димков Захариев е завършил немската гимназия в София с отличен успех. През периода 1965-1970 г. е следвал в Института по международни отношения в Москва. Дипломната му работа е на тема „Международни правни аспекти на западноберлинския проблем“.
През м.май 1971 г. успешно е положил изпити за аспирантура в ГДР. Явор Захариев работи в отдел IV-ти на МИД като референт на група западни страни, което му създава условия за контакти с чужди дипломати, поради което привлича вниманието на наводчиците в ПГУ-ДС. Сътрудничи на ПГУ-ДС до 1987 г., когато е свален от оперативен отчет и делото му е предадено в архив.
Наистина, това са нескончаеми списъци на цели „партизански отряди“, които правителството и лидерите на СДС не само, че не премахнаха от публичните им позиции, не само не ги съкратиха, а направиха точно обратното – увеличиха в пъти квотата на ДС и РУМНО по всички институционални вектори и нива. Това са кадрите на Петър Стоянов, Иван Костов и Надежда Михаайлова (Нейнски). Само не си мислете, че с досегашната колекция от счупени в морално отношение хора свършва списъка на позора. Не, има още стотици. Няма как да публикуваме дори само имената на всички. Да не говорим за съдържанието в личните и работните им дела. А и все пак си мислим, че не са много хората, които имат нашия праг на издръжливост пред човешкото падение и мерзост. Но поне списък на дипломатите „ченгета“, които Надежда Михайлова е предложила, Иван Костов е одобрил, а президентът Петър Стоянов е подписал указите и назначил на сладки и доходни длъжности – да, този списък трябва да присъства тук. Когато следващ път някой от тях или от обслужващият ги персонал си отвори устата да говори по темата за „ченгетата“, с фактите от този анализ, който държите в ръцете си може да прекъснете бръщолевенето им:
Александър Димитров Димитров, агент „Янко“ на ВКР-ДС, вербуван на 14 февруари 1978 г., извънреден и пълномощен посланик в Киев от 1 януари 2001 г.
Боби Николов Бобев, агент „Аспарух“ и „Добромир“ на ПГУ-ДС и ВГУ-ДС, вербуван на 7 август 1974 г., извънреден и пълномощен посланик в Тирана от 8 март 1998 г.
Богдан Боянов Мирчев, СС „Спиридон“ на РУМНО, вербуван на 18 април 1969 г., генерален консул в Мюнхен от 1 август 1997 г.
Георги Дойчев Юруков, щатен служител на РУМНО, извънреден и пълномощен посланик в Сараево от 23 август 1999 г.
Димитър Цветанов Цанев, СС „Цолов на ПГУ-ДС, отдел 14, отдел 08 и отдел 06, вербуван на 13 март 1985 г., извънреден и пълномощен посланик в Пекин от 5 май 1999 г.
Елена Петкова Кирчева, агент „Ива“ на ВГУ-ДС, вербувана на 4 юли 1985 г., извънреден и пълномощен посланик в Хелзинки от 14 август 1999 г.
Жасмин Николова Генова, агент „Жужа“ на ПГУ-ДС и агент „Чолаков“ на Шесто управление на ДС, извънреден и пълномощен посланик в Стокхолм от 4 април 1998 г.
Иван Асенов Филипов, СС „Винер“ на ПГУ-ДС, посланик от 1998 г. в Израел;
Иван Янков Христов, щатен служител на РУМНО, извънреден и пълномощен посланик в Мексико от 17 август 2000 г.
Илиян Драганов Василев, агент „Сашо“ на ПГУ-ДС, вербуван на 9 февруари 1988 г, извънреден и пълномощен посланик в Москва от 4 февруари 2000 г.
Кирил Тодоров Димитров, щатен служител на ПГУ-ДС, II секретар, временно управляващ посолството в Хелзинки от 20 юли 1997 г.
Кирил Христов Кирилов, агент „Шели“ на ВГУ-ДС, вербуван на 24 април 1979 г., съветник, временно управляващ посолството в Хавана от 21 февруари 2001 г.
Людмил Петков Спасов, агент „Антонов“; „Радоев“; „Късметски“ на ПГУ-ДС, вербуван на 8 февруари 1967 г., извънреден и пълномощен посланик в Триполи от 2 септември1999 г.
Минко Николов Ноев, СС „Боцо“ на ПГУ-ДС, вербуван на 25 март 1987 г.я I секретар, временно управляващ посолството в Осло от 1 януари 2001 г.
Никола Иванов Карадимов, агент „Андрей“, вербуван на 18 юни 1987 г., постоянен представител, посланик в Брюксел от 15 декември 1997 г.
Николай Георгиев Караколев, СС „Карев“ на РУМНО, вербуван на 20 юни 1984 г., I секретар, временно управляващ посолството в Любляна от 1 януари 2001 г.
Николай Михайлов Андреев, СС „Порязов“ на РУМНО, вербуван на 22 февруари 1975 г., извънреден и пълномощен посланик в Бейрут от 1 юли 1999 г.
Светлозар Владиславов Панов, агент „Морис“; „Свежин“, вербуван на 10 ноември 1988 г., извънреден и пълномощен посланик в Будапеща от 10 декември 1999 г.
Стоян Анатолиев Тончев, агент „Тони“ на ВГУ-ДС, вербуван на 16 април 1985 г., I секретар, временно управляващ генералното консулство в Ню Йорк от 1 януари 2000 г.
Стоян Живков Сталев, агент „Маринов“ на ВГУ-ДС, вербуван на 27 септември 1988 г., извънреден и пълномощен посланик в Анкара от 7 август 1998 г.
Цанко Василев Яблански, агент „Марков“ на ОУ на МВР-Стара Загора-ДС, извънреден и пълномощен посланик в Тел Авив от 3 декември 1999 г.
Юксел Мюмюн Ахмед, агент „Алексей“ на ОУ на МВР-Кърджали-ДС; ВГУ-ДС;СГУ-IV РУ на МВР-ДС, съветник, временно управляващ посолството в Баку от 1 януари 2001 г.
Добре, Петър Стоянов, Иван Костов, Надежда Михайлова (Нейнски) и цялата останала лъжлива кавалакада ще намери ли някога, някъде, поне някой от тях мъничко достойнство и с усет за дължимост към десните избиратели, да ни се извини за тези назначения. Ще се извинят ли за за погубените ни надежди и похабените идеали? Не, няма да го направят, тези са абсолютни шампиони по гьонсурат. Заети са с поучаване на чужди народи, докато им досаждат с високоплатените си лекции (П. Стоянов), с легализация на парите си и уреждане на близки роднини с петцифрени хонорари от банки-пирамиди като КТБ (Ив. Костов), с уреждането си като посланици и „консултанти“ (Н. Михайлова-Нейнски, която била поканена в Харвард, както дълбокомислено ни осведоми вчера в ефира на NOVA), с харчене на придобитото, докато са във властта. Управлението на ОДС 1997-2001 гг., както се оказа после, е било издънено като ръждясала кофа от такива екземпляри. Но в България винаги после се разбира.
Фактите и документите, цитирани по-горе, не може да предизвикат друго освен гняв и презрение – ще отрече ли някой, че точно това назначаване от Михайлова, Костов и Стоянов на цели партизански отряди от ченгета в дипломацията (същите назначения се случват и навсякъде другаде, но те не обект на това изследване) е сред основните предпоставки страната ни да е последна по всички показатели в Европа. „Остави ни накрая на света“ както се пееше в една седесарска песен.
