Керченският мост бе замислен и построен като пречка за международното корабоплаване
От началото на 2014 г. Руската Федерация започна нагло да нарушава многобройни права на Украйна, придобити съгласно Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), и други норми на международното право:
Русия незаконно отстрани Украйна от реализация на нейните морски права в Черно и Азовско море и в Керченския проток.
Русия експлоатира държавните ресурси на Украйна в тези води за собствени нужди;
Русия узурпира правото на Украйна да осъществява навигационен контрол над своите морски зони в тези води.
Русия присвои находища на въглеводороди и рибни ресурси, принадлежащи на Украйна, с което нанесе удар по източниците за съществуване на украинските риболовци, а също така ограничи правото за навигационен контрол, включително регулирането на лоцманското дело (пилотаж) по протежението на Керченския проток и до украинските пристанища в Азовско море.
Съгласно член 33 от Статута на ООН и член 279 от UNCLOS, Украйна се е стреми мирно да регулира спора с Руската Федерация. На 16 септември 2016 г. Украйна заведе арбитражно дело срещу Руската Федерация и изпрати Съобщение за арбитраж, иск и основания съгласно част XV и Приложение VII от UNCLOS.
Но Руската Федерация продължава незаконните си действия в Черно, Азовско море и Керченския проток, като изостря ситуацията.
Относно навигационния контрол в Керченския проток и в Азовско море, Русия изостри спора поне в два принципни случая:
1. Керченският мост и останалите строителни проекти
През последните две години Русия завърши прокарването и изграждането на следните три проекта, които преминават през Керченския проток:
подводни кабели;
газопровод;
автомобилен и железопътен мост.
Тези действия нарушават многобройни разпоредби на UNCLOS, в това число правата на Украйна в нейните териториални води, задълженията на Русия да защитава морската среда и да не пречи на транзитното преминаване през Керченския проток (натоварен и тесен участък, който свързва Черно море с Азовско море и води до украинските пристанища в Мариупол и Бердянск).
Керченският мост бе замислен и построен като пречка за международното корабоплаване. Височината на моста е едва 35 метра и само кораби с надстройка под 33 м и с дължина по-малка от 160 м могат безопасно да преминават под него. Кораби като „Панамакс“ и „Хендимакс“ са ограничени във възможността за транзитно преминаване през Керченския проток.
Това има значително влияние върху трафика до украинските пристанища. На свой ред руските пристанища не пострадаха, тъй като единствените важни руски пристанища в региона са речни и никога не са имали възможност да приемат големи кораби, които обикновено застават на котва и вързала в Мариупол и Бердянск.
Руските незаконни строителни работи срещнаха международно осъждане. Изграждането на мост през Керченския проток стана повод ЕС и САЩ да въведат санкции спрямо руските компании, участвали в строителството на моста.
2. Задържане на корабите в Керченския проток и Азовско море
От април 2018 г. Русия започна нова кампания с цел посегателство върху правата на Украйна в Азовско море. Руската Федерация спря вече повече от 200 кораба, които се движеха към пристанищата на Мариупол и Бердянск по Керченския проток или по Азовско море. В повечето случаи корабите бяха обект на многобройни задържания по пътя им към и/или от пристанищата, което доведе до значителни закъснения и икономически загуби за собствениците. Корабите, движещи се към руските пристанища в Азовско море, не са били обект на подобни задържания.
Действията на Руската Федерация представляват грубо нарушение на правата на Украйна за осигуряване свободата на корабоплаването:
Съгласно UNCLOS Руската Федерация е задължена да не пречи на транзитното преминаване през протоците, в които се осъществява международно корабоплаване.
Русия няма право да ограничава свободата на корабоплаването в териториалните води на Украйна в Керченския проток, в териториалните води на Украйна в Азовско море или в изключителната икономическа зона на друга държава в Азовско море.
Дискриминационните задържания от Руската Федерация на корабите, които се движат към украинските пристанища на Азовско море, не отговарят на основните задължения на Русия съгласно UNCLOS, и водят до значителни икономически загуби не само за Украйна, но и за екипажите, собствениците и държавите, подложени на проверки и задържане от страна на Русия.
