Кой ръководеше “разбойническо-мениджърската” приватизация на “Техноимпекс”
От ГЕРБ предложиха допълнение в Конституцията за да отпадне давността при престъпления, свързани с приватизацията.
Изменението ще бъде в член 31, като се създава алинея 8 с текст:
„Не се погасява по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за тежки престъпления, извършени по повод приватизацията в периода 1992-2017 г.„
1992 г е началната, защото тогава е приет първият приватизационен закон. Търси се консенсус между партиите в парламента, за да бъде променен основният закон по темата с приватизацията.
Преди две седмици премиерът Борисов обяви, че при раздържавяването са били откраднати над 30 млрд. Лева. Тоест това не е приватизация, а грабеж. Дали е така ?
Breaking.bg ще предложи на читателите си текстове по най-скандалните приватизационни сделки, които ако бъде одобрен проектът на ГЕРБ, ще бъдат в полезрението на ДАНС, МВР и прокуратурата.
След публикациите за предизвестената смърт на авиокомпания „Балкан“ и купуването на “Кремиковци” за един долар, е ред на раздържавяването на фирмата “Техноимпекс”, проведено от изпълнителния директор на фирмата Корнелия Нинова. В свои изявления напоследък Нинова твърди, че не помни колко акции е притежавала в “Техноимпекс” и че е проверявана три пъти за тази сделка. Нямало нищо против и четвърти път да я проверят. Дали е така ? Да видим.
През 90-те години на миналия век г-жа Корнелия Нинова няма нищо общо със социалистическата партия, бивша комунистеческа.
Годината е 1997 г. СДС от няколко месеца е на власт, след като спечели вота на близо 53 % на българите.
По същото време Корнелия Нинова е назначена за зам.-председател на Съвета на директорите на “Техноимпортекспорт”. Твърди се, че е предложена на премиера Иван Костов от шефа на парламента Йордан Соколов. По същото време Нинова е назначена и за изпълнителен директор на “Техноимпекс” АД. И двете фирми са държавни.
“Техноимпекс” е създадено през 1966 г.с разпореждане №123 на МС. Фирмата на дружеството е определена с резолюция от 25 юли 1966 г. на Лъчезар Аврамов, тогава секретар на ЦК на БКП. Предметът на дейност е описан като „оказване на научно, културно и техническо съдействие на други страни чрез предоставяне на специалисти в областта на науката, образованието, здравеопазването, промишлеността, строителството, селското стопанство, културата и др. и приемане на чужди граждани на производствено-техническо обучение в НРБ“.
Става дума за дейност, свързана основно с държави като Мароко, Тунис, Сирия, Ангола, Зимбабве като само в последната държава дружеството е имало недвижима собственост, оценена на над 1,5 млн. щатски долара.
Със Заповед РД №18-629 от 14 август 1997 г. на министъра на търговията и туризма Валентин Василев е утвърден устава на дружеството и новият Съвет на директорите в състав: Грета Дончева Дончева-председател, Корнелия Петрова Нинова-изпълнителен директор и Атанас Петров Петков-член.
Сагата по приватизацията и следприватизационния контрол на това дружество е като лекция по безсрамие, твърдят екперти. На 13 януари 1999 г. между тогавашния министър на търговията и туризма Валентин Василев и Корнелия Нинова, в качеството й на изпълнителен директор на работническо-мениджърското дружество (РМД) „Техноимпекс-98“ АД, е сключен договор за приватизационна продажба на 67 на сто от капитала на „Техноимпекс“ ЕАД.
Днешната боркиня с приватизациите и продажбите всъщност е започнала своята кариера със същото. Приватизацията чрез РМД-та, които народният фолклор нарече „разбойническо-мениджърски дружества“ става масова по време на това управление.
Общата покупна цена на акциите на дружеството е в размер на 700 000 (седемстотин хиляди) щатски долара, но купувачът, когото Нинова представлява като изпълнителен директор, се задължава съгласно чл.4.1 да плати „в деня на сключването на настоящия договор едва 10 на сто от цената по чл.4, в размер на 70 000 (седемдесет хиляди) щатски долара, намалена с внесения депозит за участие в преговорите с потенциални купувачи в размер на 27 921 щатски долара…“
Това струва колкото гарсониера в “Люлин” по това време.
Остатъкът от цената в размер на 630 000 щатски долара ще се изплаща за срок от 10 (десет) години на равни годишни вноски, при това внасяни на две части – не стига, че 90 % от цената е разсрочена за толкова дълго време, ами и годишните вноски са разбити на половингодишни. На такива приватизационни “екстри” едва ли са се надявали повечето фирми кандидат-купувачи на държавното имущество.
РМД-то на Нинова е избрано по метода на „преговори с потенциален купувач“. Не чрез търг, не чрез конкурс, а чрез този метод, който носи най-голям корупционен потенциал.
На 7 септември 1999 г. е подписано „Допълнително споразумение към договор за приватизационна продажба на 5219 акции, представляващи 67 на сто от капитала на „Техноимпекс“ ЕАД“. Подписите под него отново са на министъра Валентин Василев и на Корнелия Нинова. Какво съдържа това допълнително споразумение? Изменя се чл. 4 от приватизационния договор и придобива следната редакция:
„Купувачът се задължава да заплати на Продавача 30 (тридесет) на сто от цената по чл.3 чрез превод по банкова сметка, посочена от Продавача и 70 (седемдесет) на сто от цената по чл. 3 чрез всички видове платежни средства, признати за редовно платежно средство в приватизацията“. Това, преведено но нормален език означава, че освен, че предприятието е “подарено” за жълти стотинки, но приватизаторът получава бонус да плати не с пари 70% от цената, а с компенсаторки.
Тези хартийки бяха много популярни по времето на Иван Костов.
“Екстрите” за приватизаторите на “Техноинпекс” обаче не свършват.
На 14 октомври 1999 г. е подписано ново „Допълнително споразумение към Договор за приватизационна продажба на 5219 акции, представляващи 67 на сто от капитала на „Техноимпекс“ ЕАД“. Този път са променени чл.13 и чл.14 от Договора – първият се отнася към ангажиментите на купувача да запази определен брой работни места, а вторият – към поетите от купувача като ангажимент определен обем инвестиции. Този обем е съкратен от 700 000 щатски долара на 600 000 щатски долара.
На 16 декември 1999 г.министърът на търговията и туризма Валентин Василев (на когото остава много малко време на този пост) и ръководителят на РМД-то Корнелия Нинова подписват поредно „Допълнително споразумение към договор от 13.01.1999 г. за приватизационна продажба на „Техноимпекс“ ЕАД“. Двете страни се споразумяват за следното – напълно се отменят чл. 13, 17 и 24 от Договора.А чл. 14, се променя така:
„Купувачът се задължава да направи инвестиции в дружеството на обща стойност 300 000 /триста хиляди/ щатски долара“. Въпреки тези скандални редукции и преработвания на първоначално подписания приватизационен договор, когато Агенцията за следприватизационен контрол започва проверка за изпълнението на тези драстично намалени задължения на РМД-то, се оказва, че и те не са изпълнени.
Агенцията за следприватизационен контрол завежда дело срещу РМД „Техноимпекс-98“ и нейните юристи пишат в исковата молба, че съгласно чл.14 от договор РМД-то се е задължило да направи инвестиции съгласно постигнатите договорености при проведените преговори с потенциални купувачи.
„При извършена на 01.08.2001 г. проверка на изпълнението на посоченото задължение е констатирано пълно неизпълнение, поради което на купувача е начислена неустойка в размер на 50 000 (петдесет хиляди)“, допълват юристите на агенцията.
Първото решение по казуса, произнесено от Калоян Топалов, тогава съдия в Софийски районен съд е, че РМД-то на Нинова не дължи неустойка. С Решение от 10 януари 2005 г. по търговско дело № 1503/02 по описа на Софийски градски съд обаче, РМД „Техноимпекс-98“ е осъдено да заплати в полза на Агенцията за следприватизационен контрол:
– сума в размер на 50 000 щ.д., представляваща неустойка за неизпълнение на инвестиционната програма по приватизационния договор за отчетен период 1999 г., заедно със законната лихва върху нея, считано от 28.12.2002 г. до окончателното й изплащане;
– супа в размер на 20 604,33 щ.д. – представляваща мораторна лихва върху неустойката, считано от 01.02.2000 г. до 28.12.2002 г.;
– сума в размер на 90 лв., представляваща деловодни разноски;
– сума в размер на 3002 лв., представляваща юристконсултско възнаграждение.
Въз основа на въззивна жалба, подадена от „Техноимпекс“ АД е образувано въззивно гражданско дело № 689/05 г. по описа на Софийски апелативен съд.
С Решение № 21 от 17.03.2006 г. Софийският апелативен съд оставя в сила първоинстанционното решение. С издадения изпълнителен лист „Техноимпекс-98“ АД е осъдено да плати 70 604,33 щ.д. (другите две суми от исковаат молба в размер на 90 лв. и 3002 лв. не са включени).
Към тази дата обаче Нинова от половин година заема поста зам.-министър на икономиката при своя демиург Румен Овчаров от БСП в кабинета на Тройната коалиция.
С Определение № 44/04.05.2007 г. на Върховния касационен съд е решено, че се оставя без разглеждане касационната жалба на „Техноимпекс-98“ срещу Решение № 21/17.03.2006 г. на Софийския апелативен съд.
РМД-то фалира година по-късно и всичко остава пито, но без да е платено. Който пил-пил. Днес Корнелия Нинова изобщо не иска да си спомня за онези времена, защото било много отдавна.
Сигурно е чиста случайност, че точно през 1999 г. По време на ръководството на разбойническо-мениджърското дружество Корнелия Нинова придобива следните недвижими имоти – ателие в София, с разгърната застроена площ 125 кв.м и гараж с разгърната застроена площ 23 кв.м. – записано е черно на бяло в декларацията й пред Сметната палата от 2007 г. Това е чиста случайност.
