Поредица на Breaking.bg: Приватизация или грабеж ? Част Четвърта-Защо “Нефтохим” отиде в ръцете на руснаците

С Решение № 658/21.10.1999 г. на МС са отписани задълженията на „Нефтохим“ ЕАД към държавата

0
720
приватизация
Решението на правителството, с което се опрощават задълженията на "Нефтохим".

Наистина ли комбинатът можеше да работи само с руски петрол ?

От ГЕРБ предложиха допълнение в Конституцията за да отпадне давността при престъпления, свързани с приватизацията.

Изменението ще бъде в член 31, като се създава алинея 8 с текст:

Не се погасява по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за тежки престъпления, извършени по повод приватизацията в периода 1992-2017 г.

1992 г е началната, защото тогава е приет първият приватизационен закон. Търси се консенсус между партиите в парламента, за да бъде променен основният закон по темата с приватизацията.

Преди две седмици премиерът Борисов обяви, че при раздържавяването са били откраднати над 30 млрд. Лева. Тоест това не е приватизация, а грабеж. Дали е така ?

Breaking.bg ще предложи на читателите си текстове по най-скандалните приватизационни сделки, които ако бъде одобрен проектът на ГЕРБ, ще бъдат в полезрението на ДАНС, МВР и прокуратурата.

След публикациите за предизвестената смърт на авиокомпания „Балкан”, купуването на “Кремиковци” за един долар и раздържавяването на фирмата „Техноимпекс“ от Корнелия Нинова , е ред на най-крупната сделка тази за комбината “Нефтохим” край Бургас и лъжите около нея.

Да, той е продаден на „Лукойл“, защото е изцяло с руска технология и преработва руски нефт.“ Това отговаря неиземнно през последните години бившият премиер Иван Костов на въпросите защо държавното дружество „Нефтохим“ бе продадено на руснаците от ЛУКойл“.

Документи в архивите обаче опровергават тази лъжа.

На 4 август 1963 г. В тогавашния нефтохимически комбинат е приета първата партида съветски нефт, а на 2 септември е получен и първият български бензин.

През същата 1963 г. българската страна започва да търси варианти за доставка на по-евтин нефт, защото доставяният от Съветския съюз е по-скъп от този на международния пазар.

Дълги години след 1989 г ни обясняваха как СССР ни давал нефт без пари, а ние „хитреците“ сме го продавали в чужбина и сме печелели милиарди долари от реекспорт на съветски нефт.

Да, знам, че това Ви звучи фантастично, знам, че лъжливи сирени и до днес пръскат опашати лъжи как сме печелили милиарди от реекспорт на съветски нефт. Според поверителни документи от секретното деловодство на Министерството на външната търговия от 1963 г.:

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

ОТНОСНО: Перспективата за доставка на нефт от Алжир

По разработките на топливно-енергийния баланс на нашата страна за периода на генералната перспектива се предвижда внос по следните енергоресурси. Вероятната клирингова цена на алжирския нефт (по неофициални данни) ще бъде между 15 и 16 долара на тон или заедно с транспортните разноски и застраховката към 17,6 долара (тон) СИФ Бургас. В сравнение с международната цена на нефта 18.0 дол.тон СИФ Бургас, съветският нефт 23,60 дол./тон и вносните енергийни въглища 22,96 долара за приведен към нефт тон, алжирският нефт е по-евтин и материалната изгода от нефта е очевидна“. Годината е 1971. В протокол от съвещание на представителите на делегациите в Постоянната комисия на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) по нефтената и газова промишленост и Секретариата на СИВ по въпросите на импорта и транспорта на нефт от трети страни. В този документа са описани обемите, които всяка от държавите в СИВ ще внесе през 1972 и 1973 г.

НРБ в момента има сключени договори за доставка на нефт с Алжир, Сирия и Египет за 700 хил. тона всяка година.“ Но още през същата 1971 г. България внася от тези страни два пъти повече нефт от договореното и предвижданото. Ето, описано е в документ на СИВ от следващата, 1972 г.:

приватизация
Оказва се, че алжирският нефт е по-евтин от съветския.

Фактическият импорт на нефт от трети страни в страните-членки на СИВ през 1971 г. достигна 12 млн. т нефт, в т.ч. (в млн.т): НРБ – 1,745; ВНР – 0,677; ГДР – 1,107; СРР – 2,833; СССР – 5,078; ЧССР – 0,583…“ Справка от следващата, 1973 г. показва, че е внесен суров нефт от Сирия, Либия, Египет и Ирак. Страната ни е изпитвала глад за нефт, Съветите не са изпълнявали дори договореното с междуправителствени спогодби, камо ли да реекспортираме. Помислете – изпитвате дефицит от нещо, купувате го на цени по-високи от международните и след това опитвате да го реекспортирате. Смятате ли, че е възможно да намерите купувач? А липсата на суровина за „Нефтохим“-Бургас е била толкова осезаема, че комунистическата диктатура е била готова дори да купува либийски нефт по завишени с почти 12 % от договореното цени. Според документ от поверителния архив на Министерството на външната търговия до Българска външнотърговска банка:

Изхождайки от външнотърговските интереси на страната, с цел да се осигури либийския пазар и за в бъдеще, който е основен доставчик на петрол за НРБългария от несоциалистическите страни, Министерството на външната търговия не възразява да се завишат цените на доставения от Либия нефт с 11,11 % предвид големите нужди на нашата страна и сериозните трудности за обезпечаването от тази суровина през настоящата и следваща година…“

Справка относно някои въпроси по качеството на нефта предназначен за преработка в нефтопреработвателните комбинати през 1986 г.“:
„Съветската страна замени 1 100 хил. тона нефт от предвидения по плана СЕС (съветска експортна смес) с различни марки либийски нефт. В края на м. юни „Союзнефтеекспорт“ ни уведоми, че през второто полугодие заменя нови 1 300 хил. тона нефт тип СЕС с либийски такъв… От това следва, че
през настоящата година комбинат „Нефтохим“ ще преработи около 20,6 % либийски нефт вместо предвидената СЕС…“.

В средата на 1988 г. имаме идентична ситуация с видовете нефт, които се доставят. Количества, които е трябвало да се доставят по т.н. „съветски контингент“ (съветска екпортна смес), са заменени с доставката на ирански (лек и тежък) и иракски петрол. През 1988-1990 г. делът на иракският петрол от общото количество петрол, преработвано в „Нефтохим“ – Бургас, е бил между 26,7 и 27,6 %.

през следващата, 1989 г., положението е същото. Според „Справка за доставения нефт от несоциалистически страни по плана за 1989 година“. И от нея разбираме, че е внасян нефт от Египет, от Иран (лек и тежък), от Ирак, от Сирия. Количествата сирийски нефт в периода 1991-1993 г. варират между 9 и 13 % от общото количество нефт, преработено там. И

ранският нефт, преработван в „Нефтохим“-Бургас през 1994-1995 г. достига до 29 %. Според информационния меморандум за „Нефтохим“ ЕАД, изготвен от английската фирма „Артур Андерсен“, която е избрана за инвестиционен посредник:

Селекция на суровия нефт

Процесът на селекция на нефта в „Нефтохим“ се влияе предимно от финансовите условия, предлагани от доставчиците, като по-голямата част от покупките са по краткосрочни оферти. Рафинерията има опит в преработката и на други видове суров нефт. Относителната липса на строги ограничения за съдържанието на сяра в момента би дала възможност и други видове нефт със средно или високо съдържание на сяра да бъдат приемливи за преработка.“

Тези документи разбиват напълно митовете за безплатния нефт и най-важното за задължителния руски петрол за „Нефтохим“.

През 1998-99 г. Дружеството беше единствената работеща държавна рафинерия в България, със 75 % държавна собственост.

И с огромни дългове – главно заради бандитското и лишено от ефективна бизнес хватка управление на няколко правителства, които използваха дружеството като инструмент за решаване на политически задачи.

Един от тях е злополучната и довела до огромни загуби сделка за бартер на „Зърно срещу петрол“. Тя е част от зърнената криза, която беляза управлението на Виденов и БСП. По данни на посредника „Артур Андерсен“ , към 30 септември 1999 г. задълженията на „Нефтохим“ ЕАД към бюджета са на стойност над 426 млн. нови, деноминирани лева!

Вместо Костов и правителството на ОДС да търсят и намерят стратегически инвеститор, задължително солидна западна компания и да се запази сериозен държавен дял, който да не поставя държавата в пасивно състояние, той продаде това стратегическо предприятия на вертикално-интегрирана олигархична компания, с неясна собственост и директно свързана със стратегическите цели на руската външна политика.

Сделката за продажбата на 58 % от акциите на „Нефтохим“ ЕАД на дружество на „ЛУКойл“ е от този вид сложни, нееднозначни казуси.

Какво показват документите на Агенцията по приватизация и следприватизационен контрол ?

Началото на приватизацията на „Нефтохим“ ЕАД е заложено в Решение на Министерския съвет № 405/16.04.1997 г. (служебен министър-председател тогава е Стефан Софиянски), когато комбинатът е включен в списъка на държавните предприятия по чл. 2, ал. 10 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП), при приватизацията на които не се допуска плащане с непарични платежни средства.

След одобрение от Министерски съвет, съгласно чл. 3, т. 3 от ЗППДОП с Решение № 508/22.04.1997 г. на Агенцията за приватизация е открита процудура за приватизация на до 75 % от капитала на „Нефтохим“ АД.

Дружеството е включено в списъка на големите държавни предприятия, които ще се приватизират с помощта на приватизационни посредници, финансирани по линия на програма ФАР. С Решение № 961 от 12 ноември 1997 г. и с решение на Народното събрание от 28 ноември 1997 г., когато е приета Програмата за приватизация на държавни предприятия през 1998 г. Като Приложение № 4 към раздел V от нея е даден Списък на предприятията, решенията и/или договорите за приватизирането на които ще се одобряват от Министерския съвет.

В този списък „Нефтохим“ ЕАД фигурира под № 5 на раздела „Химическа и нефтопреработваща промишленост“.С Решение № 667/15.01.1998 г. на Агенцията за приватизация е упълномощен консорциума „Артур Андерсен“ да подготви сделката до етап сключване на договор за приватизация.

Английската фирма представя в АП проект на диагностичен доклад, проект на правен анализ, приватизационна оценка, информационен меморандум, проект на стратегия за продажба. В него например присъства много любопитен абзац, който тълкува основните решения, които правителството трябва да вземе. Едно от тях е следното:

Трябва ли да има изискване за предварителна селекция на кандидат-купувачите, която да осигури достъп до подробна информация относно предприятието само за подходящи кандидати.“ На 7 юни 1999 г. са подадени четири оферти:

  1. Akmaya Sanayai ve Ticaret A.S., Istanbul

  2. Logomat Services Ltd., Nikosia

  3. ЛУКойл Петрол“ АД, София

  4. Балкански нефтен консорциум, България

Министър-председателят Иван Костов е държан в подробности по сделката от самото й начало. Logomat Services Ltd. е създадена през 1996 г. като инвестиционна компания, собственост на Ледра Номинийс Лимитид и Ледра Тръстийз Лимитид, Кипър, но дори и за приватизационния посредник остава тайна кой е реалният собственик.

Според документите акционерният капитал е 16 000 щ.долара, а компанията има подкрепата на Андре § сие, швейцарска търговска компания, която към този момент вече има действащо споразумение и с “Плама” АД-Плевен.

Подкрепа за Логомат също са изразили Форис сървисез, швейцарска компания, специализирана в оперирането с руски финанси, както и Тотал петролеум сървисес, част от френската група Тотал, която обаче единствено е заявила че „е съгласна да обмисли споразумения за сътрудничество с Логомат, които включват, но не са ограничени само до доставка на суров нефт и суровини, преработвателни и маркетингови дейности.“

ЛУКойл Петрол“ АД, София е 100 % дъщерно дружество на ОАО „Лукойл“. „ЛУКойл Петрол“ АД е основана в края на 1998 г. с цел участие в приватизацията на 51 % от акционерния капитал на „Петрол“ АД и 58 % от акционерния капитал на „Нефтохим“ АД.

Акционерният капитал на „ЛУКойл Петрол“ АД се притежва както следва: „Лукойл Европа БВ“ (Холандия) – 49,999 акции и „Лукойл Трейдинг Лтд“ – 1 акция.

През октомври 2004 г. „ЛУКойл Петрол“ АД ще продаде дела си в „Нефтохим“ на „Лукойл Европа БВ“ (Холандия) за сумата от 153 млн. лв.

В архива на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол има няколко писма със заявени намерения и интерес от други компании и държави – от Иран, от руски компании, които така или иначе не стават пълноценни участници в приватизационната процедура. В интерес на истината „Лукойл“ не е в пълния смисъл на думата руска компания. Да, тя обслужва стратегически цели на руската външна политика, но по същността си тази компания представлява „международно котирана и търгувана компания“, както е записано в поверителното „Техническо приложение/бизнес план към конфиденциалната оферта за покупката на 58 % от акционерния капитал на „Нефтохим“ АД“, който се намира в архива на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

Ето какво още пише там:
„По отношение на резерви, ЛУКойл е най-голямата нефтена компания в света…ЛУКойл е главен партньор на Каспийския консорциум (КК) и Азербайджанската Оперативна нефтена компания (АОНК), заедно с партньори като Бритиш петролиум, Амоко, Шел, Шеврон, Мобил, Аджип, Пензойл, Ексон и т.н.…

Самата ЛУКойл е котирана компания с международни акционери след издаване на американски депозитарни разписки – акционерите включват Бритиш Петролиум, Амоко и АРКО, както и международно признати финансови и портфейлни инвеститори“.

Четвъртият кандидат, Балканска нефтена компания (БНК), включва следните компании: Юкос Петролеум България с 40 %, Балкански нефтен консорциум – Русия с 45 %, Тилден Технолоджи Лимитед – Ирландия с 15 %.

Компанията с най-голям дял в БНК, Балкански нефтен консорциум – Русия е всъщност конгломерат от следните, основно руски компании – Транснефт, Славнефт, Роснефт, Орел Ойл, Стройтрансгаз (дотук все руски фирми), както и българските Петрол холдинг груп и Юкос Петролеум.Ето част от подробните първоначални оферти на трите компании.

Балкански Нефтен Консорциум

ЛУКойл Петрол АД

Логомат Сървисиз Лимитед

Цена в брой в US $ (без преструктуриране и разсрочване)

US$ 1

US$ 107 000 000

US$ 30 000 000

Плащането в брой трябва да бъде в рамките на 3 дни от деня на подписване на Договора за покупко-продажба на акции (ДПА)

В съответствие с решението публикувано в Държавен вестник

В рамките на 3 дни

В рамките на 3 дни

Цена в брой, посочена в US$ (при разсрочване на задълженията към държавата)

N.B.: Тези цифри не са сравними, подробностите на вариантите са изложени в таблица 1

US$ 85 000 000

US$ 113 000 000

US$ 117 000 000

Логомат може да ревизира предложената на правителството цена, ако то в качеството си на кредитор на рафинерията освободи частично или напълно Нефтохим от задълженията към държавата (главница и лихви).

Подробности относно поемане и/или изплащане на задълженията към държавата

Текущите задължения към държавата във връзка с данъци и мита към 31 декември 1998 г. са включени в предложението за преструктуриране на дълга.
Виж таблица 1

Виж таблица 1

В настоящата оферта се поема целия дълг към държавата, но не са предоставени данни за преструктуриране на дълга.

Финансовото предложение трябва да посочи дали цената в брой включва всички други задължения на Дружеството

Да

Да

Плащанията към кредиторите ще бъдат удовлетворени в действителния им размер.

Подробности относно финансовите източници и всички сключени или планирани финансови споразумения във връзка с графика, сумите и имената на финансовите институции, които ще бъдат използвани

Приложени са писма от United European Bank (Швейцария), удостоверяващо, че неопоменат техен клиент е готов да предостави пълна финансова подкрепа на БНК

Финансирането ще бъде направено, използвайки собствени средства на ЛУКойл, които ще бъдат получени от собствените средства на ЛУКойл Юръп БВ чрез увеличаване на капитала на ЛУКойл Петрол, плюс средства на НК ЛУКойл, осигурени чрез ЛУКойл Юръп БВ.

100 % външни източници на финансиране

Източник: Архив на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол

На базата на техния анализ от страна на приватизационния посредник „Артур Андерсен“ и след като са проведени редица разговори между Агенцията по приватизация и посредника е решено да бъдат включени в шортлистата Logomat Services Ltd. – Nikosia, „ЛУКойл Петрол“ АД, София и Балкански нефтен консорциум – България.

Решено е Akmaya Sanayai ve Ticaret A.S. – Istanbul да не бъде включена в шортлистата поради факта, че подадения от нея пакет не съдържа уточнените в информационния меморандум атрибути. От продължилите три кандидата е поискано да дадат подобрени оферти на 20 юли 1999 г. на всеки от тях е изпратено писмо, в което конкретно са отбелязани областите, в които офертата му трябва да бъде поправена.

На 20 юли 1999 г. в АП са получени подобрените оферти и от тримата шортлиствани кандидати. При отварянето им се оказва, че Logomat Services Ltd. – Nikosia не е подала валидна подобрена оферта, а само писмо, в което излага становището си, че поради непредоставена възможност за дю-дилиджънс и поради недостатъчната информация, съдържаща се в информационната стая, не може да подаде безусловна подобрена оферта.

ЛУКойл Петрол“ АД предлага подобрена оферта в три варианта като първият от тях не предвижда разсрочване или реструктуриране на задълженията по ЗУНК и ДФРР и определя цена, която е готово да плати – 107 млн. щ.долара.

Другите два варианта на подобрената оферта предвиждат реструктуриране на задълженията по ЗУНК и ДВРР и в замисимост от срока за това преструктуриране, предвиждат цена от 113 млн.щ. долара и 117 млн.щ. долара.

Офертата допуска освен това, че ще бъдат направени корекции за всички съществени намаления в стойността на нетните активи на „Нефтохим“ ЕАД, които бъдат идентифицирани по време на дю-дилиджънса. Предлаганите инвестиции са в размер на 408 млн.щ.долара за 5-годишен период, в това число парични инвестиции 268 млн.щ.долара и апортиране на нехтено находище на стойност 140 млн.щ.долара.

В подобрената си оферта Балкански нефтен консорциум – България предлага цена от 85 млн.щ. долара и инвестиции в размер на 204 млн. 246 000 щ.долара, както и гаранции в размер на 60 млн. щ.долара, че целта на придобиването е стопанска дейност, а не ликвидация. БНК заявява в подобрената си оферта, че не желае да провежда дю-дилиджънс.

След подробно запознаване с подадените подобрени оферти и специален доклад на посредника „Артур Андерсен“, с Решение № 1211-П/06.08.1999 г. на АП за ексклузивен купувач в преговорите с потенциални купувачи за продажба на 58 % от капитала на „Нефтохим“ ЕАД е определен „ЛУКойл петрол“ АД, като е определен период на ексклузивитет до 30 септември 1999 г. Според договора „Лукойл петрол“ АД купува 7 856 531 броя безналични поименни акции с номинална стойност 1000 (хиляда) стари лева всяка от тях, представляващи към деня на подписване на договора 58 % (петдесет и осем процента) от капитала на дружеството.

приватизация
Решение на МС, с което се одобрява приватизационният договор с ЛУКойл.

Покупната цена на продаваемите акции е 101 000 000 щ.долара. В договора е описан и начин на плащане.

Там е записано, че „задълженията на купувача за плащане влизат в сила след датата на отписване на задълженията на „Нефтохим“ АД, съществуващи по реда на ЗУНК (закона за уреждане на несъбираемите кредити), които към 31.08.1999 г. възлизат на обща стойност 172 453 439,53 щ.долара.

В едно интервю за предаването „Неделя 150“ по БНР от 2004 г. Иван Костов ще твърди:
„Л
УКойл“ е един от най-големите данъкоплатци, ако не и най-големия, той успя да погаси всички огромни задължения на „Нефтохим“ -Бургас, държи се изключително коректно спрямо правителството.“

Дали е така ?

Едва ли. С Решение № 658/21.10.1999 г. на МС са отписани задълженията на „Нефтохим“ ЕАД към държавата. „ЛУКойл Нефтохим“ за няколко години след 1999 г. консолидира акционерния капитал в ръцете на компанията-майка (достигайки от 58 % до над 93 %, докато се преминаваше през множество офшорни компании) и след още няколко години започна да работи само на загуба.

Вижте официалните финансови отчети за 2009, 2010, 2011, 2012, 2013 – дружеството работи само на загуба! Въпреки тези нерадостни резултати президентът на ОАО „ЛУКойл“ Вагит Алекперов ще настоява следното:

Не бих казал, че Русия е загубила влиянието си в Източна Европа. Дъщерните предприятия на „ЛУКойл“ формират 10% от брутния вътрешен продукт на България.“

С придобиването на „Нефтохим“ от кръгове, близки до Москва (въпреки непрозрачната и усложнена поради текучество на основните акционери, вкл. международни олигарси, структура на собствеността) на практика се получи монополизация на стратегически сектор.

Представете си възможностите, които собствениците получиха да парализират в решителен момент цялата икономика, селско стопанство, системата за национална сигурност и отоплението в стотици болници, детски градини и социални заведения.

Нефтохим“ ЕАД беше не само производител на горива, а началото на десетки технологични вериги, включваща множество основни промишлени предприятия в страната от текстилната, каучуковата, пластмасопреработващаа, лакобояджийската и агрохимическата промишленост.

ЛУКойл“ на практика превърна през тези шестнадесет години „Нефтохим“ от нефтохимически комбинат в рафинерия. Да, модерна, с милиарди и половина щ.долара инвестиции, но беше премахната нефтохимическата съставна на тази структура.

Това уби десетки хиляди работни места в горните промишлености. През 1997-98 г. беше ясно, че в тогавашната ситуация, в която се намираше страната ни, няма инвеститор, който да не се възползва и да намали цената на комбината в пъти.

Затова и цената от 101 млн.щ.долара представлява малка част от реалната му цена. „Нефтохим“ има изключително добро географско разположение, което му позволява с малки транспортни разходи да си осигурява суровини и да експортира продукцията си по света. Близостта му до руските нефтопристанища и до близкоизточните доставчици и консуматори дава възможност оперативно да действа в целия регион.

Нефтохим“ разполагаше с хиляди хектари първокласна земя, със собствени авто- и жп терминали, с нефтопристанище, разклонена мрежа от продуктопроводи, със собствени бази за нефтопродукти и редица други предимства. Притежаваше значителна интелектуална собственост под формата на патенти, технологичен, проектантски и изследователски опит.

Всичко това „ЛУКойл“ придобиха за горната сума 101 млн.щ.долара. Най-лесно е да се каже, че това е точно толкова, колкото някой е готов да плати. Истината обаче е винаги повече, отколкото се вижда на пръв поглед.

НАПИШИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here