Ощетена ли е Българската православна църква с 12 млн. лева ?
Николай Панков
Днес стана ясно, че дълговете на мюфтийството няма да бъдат опростявани, а ще бъдат разсрочени за 10 години.
Безспорно институтът на погасителната давност е уреден в материалноправна разпоредба, поради което и при липса на изрична правна норма в противна насока, следва да се приложи тази разпоредба, която е в сила към момента на възникване на спорното правоотношение.
Давността за публичните задължения, възникнали преди 01.01.2006г. се подчинява на общите разпоредби на чл.140 – чл.144 от ДПК (отм.), т.е. давностният срок за тях започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, което в пълнота важи и за лихвите за несвоевременно разчитане на публичните задължения като вид такива. Безспорно сред разпоредбите на ДПК (отм.) липсва еквивалент на нормата на чл.162 ал.2 т.8 от ДОПК, която изрично определя лихвите като публични вземания, но обстоятелството, че акцесорното вземане следва характера на главното се извежда посредством логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ДПК (отм.), според която „публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, лихви, главница“. От нея следва, че лихвата за забава плащането на публично вземане, каквото е данъкът върху доходите на физическите лица, е също публично по характера си вземане.
Доколкото цитираната разпоредба урежда процедурен въпрос, касаещ последователността на погасяване на публичните вземания, тази разпоредба е от процесуален характер и е действала във времевите рамки на действие на ДПК (отм.). Тя би действала и след приемане на ДОПК в случай, че административното или изпълнително производство по делото бе образувано преди 01.01.2006г., какъвто не е настоящият случай. (по аргумент от §5ал.3 ДОПК, според който „разпоредбите на този кодекс се прилагат от органите на Националната агенция за приходите, съответно на Агенцията за държавни вземания, и за процесуалните действия по незавършените административни и изпълнителни производства към датата на влизането му в сила“.)
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемостта на главното вземане. По естеството си лихвата е подневно вземане (обезщетение за всеки отделен ден от годината) за забавата в плащането на дължимо публично вземане. При стриктното (не разширително или стеснително) приложение на института на погасителната давност, се установява, че законодателят борави с два термина – „публични задължения“ и „публични вземания“.
Безспорно по-широк по обхват е вторият термин, който чрез разпоредбата на чл. 162 ДОПК придобива пълнота, като става ясно, че както лихвите, така и данъците са публични вземания. За разлика от този термин при систематическото, логическо и граматическо тълкуване на чл. 175, ал.1 ДОПК, става ясно, че лихвите не са част от публичните задължения, а се дължат при забава на последните.
Това разграничение между двата термина е важно, тъй като както според разпоредбата на чл.140 ДПК (отм.), така и според тази на чл.171 ДОПК съществено за погасяване на „всички публични вземания“ е изтичането на пет, съответно на десет-годишен срок „считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение“.
Изложеното до тук, съотнесено с конкретиката на настоящия казус, налага да се приеме, че съществено за спора погасена ли е по давност лихвата за закъснение, начислена по отношение на процесните публични задължения, е обстоятелството изтекъл ли е 10-годишен давностен срок считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.
И така за мюсюлманското изповедание това е годината 2014. След 10 годни т.е. 2024 година изтича абсолютната давност ще се заличи и лихвите също ще бъдат заличени. Това прави поредния опит на Цветанов да опрости задълженията на Мустафа Хаджи вече абсолютно законни. Браво след третия опит успяха! Но дали това е верния подход към българския избирател.
Днес бе съобщено още, че държавата е превела парите на вероизповеданията. Дали е така и справедливо ли са разпределени парите ?
ПМС № № 17 от 30.01.2019г., обн.ДВ бр.11 от 05.02.2019г. е прието в нарушение на §19, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗВ обн.ДВ.бр.108 от 29.12.2018г. в сила от 01.01.2019г.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, обнародван в ДВ бр.108 от 29.12.2018г. в сила от 01.01.2019г. се приеха редица промени в Закона за вероизповеданията включително и на чл.28 от Закона за вероизповеданията. Съгласно чл.28, ал.1 от Закона за вероизповеданията, Държавата предоставя на Българската православна църква – Българска патриаршия, и регистрираните вероизповедания държавна субсидия на базата на резултатите от самоопределилите се лица към съответното вероизповедание при преброяването на населението по данни на Националния статистически институт. В чл.28, ал.2 от ЗВ е предвидено, че разпределението на държавната субсидия се одобрява ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България в зависимост от броя на самоопределилите се лица към съответното вероизповедание по ал.1 при последното преброяване на населението по данни на Националния статистически институт, както следва:
1. За вероизповеданията с по-малко от 1 на сто на самоопределилите се към съответното вероизповедание спрямо общия брой на преброените лица по ал.1 – в размер, определен за всяко вероизповедание;
2. За вероизповеданията с повече от 1 на сто от самоопределилите се към съответното вероизповедание спрямо общия брой на преброените лица по ал.1- в размер, определен за всяко вероизповедание, като за едно самоопределило се лице се предвижда субсидия в размер, не по-малък от 10 лева.
Съгласно чл.28, ал.3 от ЗВ на вероизповедание, на което е определена субсидия в по-малък размер от размера, който се полага съгласно критерия по ал.2, т.2, държавната субсидия, която се одобрява, не може да бъде по-малка от 15 милиона лева.
В чл.28, ал.4 от ЗВ изрично е предвидено, че за задграничните епархии или митрополии в диоцеза и юрисдикцията на Българската православна църква – Българска патриаршия, държавната субсидия се предоставя в размери, одобрени ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България. В тези случаи ал.2 и ал.3 не се прилагат. Държавната субсидия се превежда по специална сметка на съответната епархия или митрополия.
Съгласно чл.28, ал.6 от ЗВ, в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се посочват наименованието на вероизповеданието и размерът на държавната субсидия.
В чл.28, ал.7 и ал.11 от ЗВ изрично е посочено, че до края на месец януари на текущата година централното ръководство на съответното изповедание разпределя държавната субсидия на текущи и капиталови разходи, прави мотивирано предложение за разпределнието на капиталовите разходи по обекти и уведомява Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет. Централното ръководство на съответното вероизповедание извършва разпределение на средствата по държавната субсидия за текущи разходи между местните поделения и предоставя до края на месец януари на текущата година на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет справка за разпределението на субсидията за капиталови разходи по обекти.
Поради обстоятелството, че Закона за държавния бюджет на Република България за 2019г. е приет и обнародван в ДВ бр.103 от 13.12.2018г. т.е. преди Закона за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията обн.ДВ бр.108 от 29.12.2018г., в § 19, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за вериозповеданията, бе предвиден специален ред за одобряване на държавна субсидия за 2019г. на вероизповеданията по чл.28, ал.2, т.1 и т.2 от ЗВ.
Съгласно § 19, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗВ обн.ДВ. бр.108 от 29.12.2018г., държавната субсидия на вероизповедание по чл.28, ал.2, т.1 и 2 за 2019г. се одобрява от Министерския съвет, като субсидията на вероизповедание по чл.28, ал.2, т.2 е в размер на 10 лева за едно самоопределило се лице и размерът на субсидията по чл.28, ал.3 не може да бъде по-малък от 15 милиона лева. Необходимите средства за 2019г. по чл.28, ал.2, т.1 и т.2 и ал.3 са за сметка на утвърдените субсидии и разходи с чл.6, ал.4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019г., като разликата до необходимия размер на държавната субсидия се одобрява като допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2019г. по реда на чл.109, ал.3 от Закона за публичните финанси.
В §19, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗВ обн.ДВ.бр.108 от 29.12.2018г. изрично е предвидено, че за 2019 година сроковете по чл.28, ал.7 и ал.11 са един месец от влизането в сила на акта на Министерския съвет по ал.1 на §19.
От изложените обстоятелства следва, че ПМС № 17 от 30.01.2019г., обн.ДВ бр.11 от 05.02.2019г., прието на основание чл.109, ал.3 от Закона за публичните финанси и на основание §19, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията /ДВ бр.108 от 2018г./, представлява общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК. Посоченият акт е с еднократно правно действие, като със същият се създават права или задължения, както и непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопроделен брой лица.
Видно от ПМС № 17 от 30.01.2019г., обн.ДВ бр.11 от 05.02.2019г. същото е прието на основание §19, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗВ обн.ДВ.бр.108 от 29.12.2018г. в сила от 01.01.2019г.
Съгласно § 19, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗВ обн.ДВ бр.108 от 29.12.2018г. в сила от 01.01.2019г., държавната субсидия на вероизповедание по чл.28, ал.2, т.1 и т.2 за 2019г. се одобрява от Министерския съвет.
От тази законова разпоредба е видно, че всички вероизповедания, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията и вписани в регистъра на Софийски градски съд, включително и Българската православна църква – Българска патриаршия, която не подлежи на регистрация и вписване, тъй като е юридическо лице по силата на закона /чл.10, ал.1 и ал.2 от ЗВ/, независимо дали тези вероизповедания отговарят на критериите по чл.28, ал.2, т.1 или по чл.28, ал.2, т.2 от ЗВ, са заинтеросовани лица в производството по издаване на административния акт. Министрески съвет чрез неговата специализирана администрация Дирекция „Вероизповедания“ разполага с информация за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията т.е. заинтересованите лица са служебно известни на Министерския съвет.
Въпреки това, в нарушение разпоредбата на чл.66 от АПК не е извършено уведомяване за предстоящо издаване на общ административен акт чрез публично оповестяване за откриване на производството по издаване на този административен акт чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проект до организациите на заинтеросваните лица или по друг подходящ начин включително и уведомяване за основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтеросованите лица в производството.
Поради неспазване на процедурата по уведомяване, предвидена в чл.66 от АПК, организациите на заинтересованите лица въобще не са представлявани в производството по издаването на акта и са били лишени от право на участие в производството, включително и от право на достъп до информацията по преписката, което представлява нарушение на чл.67, чл.68 и чл.69 от АПК.
Общият административен акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без да се обсъдят предложения/възражения на заинтересованите граждани и техните организации, което представлява нарушение на чл.71 от АПК.
Съдържанието на общия административен акт не е съобщено по предвидения в чл.72, ал.1 от АПК ред, тъй като както посочихме по-горе, уведомяване по реда чл.66 АПК въобще не е извършвано.
Не са налице данни за наличие на някое от обстоятелствата, предвидени в чл.73 от АПК, които да обуславят възможност да не се спазят някои от разпоредбите за уведомяване и участие на заинтересовани лица в производството по извадане на акта.
2/ ПМС № № 17 от 30.01.2019г., обн.ДВ бр.11 от 05.02.2019г. е прието в нарушение на §19, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗВ обн.ДВ.бр.108 от 29.12.2018г. в сила от 01.01.2019г.
Съгласно § 19, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗВ обн.ДВ. бр.108 от 29.12.2018г., държавната субсидия на вероизповедание по чл.28, ал.2, т.1 и 2 за 2019г. се одобрява от Министерския съвет, като субсидията на вероизповедание по чл.28, ал.2, т.2 е в размер на 10 лева за едно самоопределило се лице и размерът на субсидията по чл.28, ал.3 не може да бъде по-малък от 15 милиона лева. Необходимите средства за 2019г. по чл.28, ал.2, т.1 и т.2 и ал.3 са за сметка на утвърдените субсидии и разходи с чл.6, ал.4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019г., като разликата до необходимия размер на държавната субсидия се одобрява като допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2019г. по реда на чл.109, ал.3 от Закона за публичните финанси.
В нарушение на §19, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗВ обн.ДВ бр.108 от 29.12.2018г. в сила от 01.01.2019г., с ПМС № 17 от 30.01.2019г., обн.ДВ бр.11 от 05.02.2019г., прието на основание чл.109, ал.3 от Закона за публичните финанси и § 19, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията /ДВ бр.108 от 2018г./, са одобрени допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2019г. в размер на 5 милиона лева за държавна субсидия – част от държавната субсидия по чл.28, ал.2, т.2 от Закона за вероизповеданията за Българската православна църква – Българска патриаршия.
Със Закона за държавния бюджет на РБългария за 2019г. обн.ДВ бр.103 от 2018г. и по-точно с чл.6, ал.4, е одобрено разпределение на субсидия в общ размер от 5 500 000 лева за вероизповеданията, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията, както следва:
1. За подпомагане на Българските православни църковни общини в чужбина и свещенослужителите, работещи зад граница – 1 200 000 лева;
2. За ремонт и строителство на храмове и манастири на Българската православна църква в страната – 2 900 000 лева;
3. За ремонт и строителство на молитвени домове на мюсюлманското вероизповедание в Република България – 460 000 лева;
4. За ремонт и строителство на молитвени домове на Католическата църква в Република България – 70 000 лева;
5. За ремонт на синагоги и подпомагане на Религиозната общност на евреите в Република България – 70 000 лева;
6. За ремонт и строителство на храмове на Арменската Апостолическа православна църква в Република България – 70 000 лева;
7. За ремонт и строителство на молитвени домове на други регистрирани вероизповедания в Република България – 120 000 лева;
8. За ремонт на молитвени домове – паметници на културата – 350 000 лева;
9. За издаване на религиозна литература и представителни научни издания – 60 000 лева;
10. За насърчаване на международния диалог, религиозната толерантност и „превенция на дискриминацията“ – 40 000 лева;
11. Резерв за възникнали извънредни ситуации – 160 000 лева.
Видно от одобреното със Закона за държавния бюджет на РБългария за 2019г. разпередление на субсидията за вероизповеданията, от общо предвидена субсидия в размер на 5 500 000 лева, сумата от 4 100 000 лева представлява субсидия за Българската православна църква – Българска патриаршия, като субсидията в размер на 1 200 000 лева, предвидена за подпомагане на Българските православни църковни общини в чужбина и свещенослужителите, работещи зад граница, всъщност представлява субсидия по чл.28, ал.4 от Закона за вероизповеданията и за същата не се прилагат ал.2 и ал.3 на чл.28 от ЗВ т.е. от предвидения в Закона за държавния бюджет на РБългария за 2019г. общ размер на субсидията за вероизповеданията от 5 500 000 лева, за субсидии по чл.28, ал.2, т.1 и т.2 от ЗВ във връзка с §19, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗВ обн.ДВ бр.108 от 2018г., могат да се използват само 4 300 000 лева, от които 2 900 000 лева са определени за Българската православна църква – Българска патриаршия съгласно Закона за държания бюджет за 2019г.
Като вземем предвид данните на Националния статистически институт при последното преброяване на населението и с оглед разпоредбата на §19, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗВ обн.ДВ бр.108 от 2018г., Българската православна църква – Българска патриаршия има право на субсидия по чл.28, ал.2, т.2 от ЗВ в размер на 43 741 350 лева, но не по-малко от 15 милиона лева, мюсюлманското сунитско изповедание /МСХИ/ има право на субсидия по чл.28, ал.2, т.2 от ЗВ в размер на 5 460 040 лева, а Протестанското вероизповедание има право на субсидия по чл.28, ал.2, т.2 от ЗВ в размер на 644 760 лева. Така общо необходимата сума за субсидията за 2019г. за вероизповеданията по чл.28, ал.2, т.2 от ЗВ е в общ размер от минимум 21 104 800 лева. Одобрените с ПМС № 17 от 30.01.2019г., обн.ДВ бр.11 от 05.02.2019г., допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2019г. в размер на 5 милиона лева за държавна субсидия – част от държавната субсидия по чл.28, ал.2, т.2 от Закона за вероизповеданията, очевидно са крайно недостатъчни за допълване на необходимия размер на държавната субсидия за 2019г. за вероизповеданията по чл.28, ал.2, т.1 и т.2 от ЗВ. Освен това, в нарушение разпоредбите на §19, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗВ и на чл.28, ал.2, т.1 и т.2 от ЗВ, държавната субсидия е определена единствено и само за едно от вероизповеданията – Българската православна църква – Българска патриаршия. За останалите вероизповедания по чл.28, ал.2, т.1 и т.2 от ЗВ въобще не е определена субсидия с ПМС № 17 от 30.01.2019г., обн.ДВ бр.11 от 05.02.2019г., нито пък са предвидени средства за такава, което представлява грубо нарушение на закона.
ПМС № № 17 от 30.01.2019г., обн.ДВ бр.11 от 05.02.2019г. е прието в нарушение на Закона за дискриминацията, Конституцията на Република България и Закона за вероизповеданията, уреждащи равенството в третирането и забрана за дискриминация, основана на религия или вяра.
В чл.6, ал.1 и ал.2 от Конституцията на Република България изрично е предвидено, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
В чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация е въведена забрана за пряка или непряка дискриминация основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра .
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗВ традиционното вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния й живот. Негов изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски. В чл.10, ал.2 от ЗВ е предвидено, че Българската православна църква – Българска патриаршия е юридическо лице ex lege.
В разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗВ изрично е предвидено, че ал.1 и ал.2 не могат да бъдат основание за предоставяне на привилегии или каквото и да е предимство със закон.
С приетото ПМС № 17 от 30.01.2019г., обн.ДВ бр.11 от 05.02.2019г. на основание чл.109, ал.3 от Закона за публичните финанси и § 19, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията /ДВ бр.108 от 2018г./, са одобрени допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2019г. в размер на 5 милиона лева за държавна субсидия – част от държавната субсидия по чл.28, ал.2, т.2 от Закона за вероизповеданията, за Българската православна църква – Българска патриаршия. Както вече посочихме по-горе, с ПМС държавната субсидия е определена единствено и само за едно от вероизповеданията по чл.28, ал.2, т.2 от ЗВ – Българската православна църква – Българска патриаршия. За останалите вероизповедания по чл.28, ал.2, т.1 и т.2 от ЗВ въобще не е определена субсидия с ПМС № 17 от 30.01.2019г., обн.ДВ бр.11 от 05.02.2019г., нито пък са предвидени средства за такава субсидия.
По този начин с посоченият административен акт, Министерския съвет създава привилегия за едно от вероизповеданията в България и същевременно третира по-неблагоприятно останалите вероизповедания имащи право на държавна субсидия по чл.28, ал.2, т.1 и т.2 от ЗВ.
