Будалкат ви с „подслушването“, „кучето е заровено“ в „трафичните данни“
Стефан Ташев
От седмица шефът на Бюрото за контрол на СРС-та Бойко Рашков е „героят на нашето време“, „бунтар срещу системата“ и срещу прокуратурата.
Рашков твърди, че прокуратурата му пречи да работи, като главният прокурор Сотир Цацаров е заповядала от 2015 г да не се дават справки на бюрото за поискани СРС-та. Въпросът е дали г-н Рашков, както сам твърди в едно телевизионно интервю, го прави това от принципни съображения или от политически с идването на края на мандата му остава загадка. Засега.
С изявленията на шефа на Бюрото за контрол на СРС отново се надигна вечната тема за „масовото подслушване“ в страната.
Самият директор каза в парламента, че са подслушвани незаконно трима магистрати и журналисти. После журналистите някак изчезнаха.
„През 2016 г са започнати процедури със СРС по отношение на 2749 лица, с 4,4% повече от 2015 г когато са били 2638. През 2014 г са били-4202, предишната-4452, през 2012 г-5902, а през 2011 г-8184 лица.
Изводът е, че след 2011 г има трайна тенденция към намаляване на броя на лицата, контролирани със СРС, а през 2016 г има стабилизиране.
През 2016 г в Бюрото са образувани 88 преписки за проверки за не/правомерността на прилагането на СРС. От тях 81 са по сигнали на граждани, между които на петима депутати от 43-то НС, тринадесет магистрати и девет адвокати“, това пише в официалния доклад на Бюрото за контрол на СРС, който бе внесен и приет в парламента.
Никъде в доклада няма дума за „масово подслушване“, за подслушвани журналисти, за действията на главния прокурор и неговата заповед от 2015 г., за които говори Рашков. В доклада се отчита намаляване на СРС-тата и увеличен контрол върху исканията, доказателствата по тях, правната обосновка и отказите на съдилищата от прилагането на СРС.
Къде тогава е „масовото подслушване“ ?
Или това е поредната дъвка за населението и отвличане на вниманието с буря в чаша вода ? Бюрото за контрол на СРС е необходимо и ползата от него се вижда в отчетите от 2014 г насам. Спадът в използването на СРС е видим. И това се дължи и на труда на Бойко Рашков и останалите членове на комисията.
В повечето държави от ЕС подобни органи и парламентарни комисии за контрол над спецслужбите и СРС винаги се ръководят от депутати от опозицията. За да има истински контрол.
За широката публика обаче остава „масовото подслушване“. А кучето драги зрители е заровено на съвсем друго място.
Вторачените в СРС-та пропускат проблема с т.нар. трафични данни, някога познати като разпечатки на телефонни разговори. За тях се пошумя няколко месеца след като Конституционният съд отмени през март 2015 г.част от текстовете на Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които регламентират съхранението на трафични данни и достъпа на МВР и службите за сигурност до тях.
Трафични данни са информацията, която мобилните оператори съхраняват за проведените разговори и изпратени съобщения, тяхната продължителност, мястото, от което са проведени, абонатът, с когото сме говорили. Такива данни са съхраняваните от интернет доставчици данни за IP адреса, който ползваме, запазените log-ове и т.н.
Делото бе образувано в средата на април 2014 г. по искане на омбудсмана Константин Пенчев. Той се мотивира с решение на Съда на ЕС, с което беше отменена европейската директива за съхранение на трафични данни, на която са базирани и текстовете в българския закон.
Това наложи спешни промени в Закона за електронните съобщения-ЗЕС.
Преди 2014 г взимането на т.нар. Разпечатки от МВР и останалите спецслужби бе безконтролно и достигаше огромни размери. И най-важното никой не контролираше къде отива тази информация, защото нямаше регистри. Така възможността от злоупотреби беше огромна.
За 2011 г, действащият контролен орган-Парламентарната подкомисия за контрол на СРС отчита в доклад, че през годината са издадени 58 702 разрешения за достъп до трафични данни по ЗЕС по реда на НПК (без разрешение на съдия), а 15 350 разрешения за получени по чл.250 б, ал.1 от ЗЕС. Цифрите са стряскащи, още повече, че няма никакъв контрол върху събираната информация за разговори, електронни пощи и т.н.
Какво точно се следи в „трафичните данни“ за които трябва разрешение от районен съд?
Чл. 251и.от Закона за електроните съобщения(Нов – ДВ, бр. 24 от 2015 г., в сила от 31.03.2015 г.) (1) Данните по чл. 251б, ал. 1, т. 1 са:
1. при обществена телефонна услуга – телефонният номер на викащия и данни за идентифициране на абоната или потребителя;
2. при интернет достъп, електронна поща по интернет и интернет телефония – идентификатор, определен за потребителя, идентификатор на потребителя и телефонен номер, определени за всяко съобщение, влизащо в обществената телефонна мрежа, данни за идентифициране на абоната или потребителя, за когото са определени IP адрес, идентификатор на потребителя или телефонен номер в момента на връзката.
(2) Данните по чл. 251б, ал. 1, т. 2 са:
1. при обществена телефонна услуга – набран номер (викан телефонен номер) и в случаите на допълнителни услуги, като пренасочване или прехвърляне на повикването, номер или номера, към които е маршрутизирано повикването, и данни за идентифициране на абоната или потребителя;
2. при електронна поща по интернет и интернет телефония – идентификатор на потребителя или телефонен номер на получателя/ите на интернет телефонно повикване, данни за идентифициране на абоната или потребителя и идентификатор на получателя, за когото е предназначено съобщението.
(3) Данните по чл. 251б, ал. 1, т. 3 са:
1. при обществена телефонна услуга – дата и час на началото и края на връзката;
2. за интернет достъп, електронна поща по интернет и интернет телефония – дата и час на влизане и излизане в/от услугата интернет достъп, основаващи се на определена часова зона, заедно с IP адреса, динамичен или статичен, определен за връзката от доставчика на услугата интернет достъп, и идентификатора на абоната или потребителя, дата и час на влизане и излизане в/от услугата електронна поща по интернет или интернет телефония, основаващи се на определена часова зона.
(4) Данните по чл. 251б, ал. 1, т. 4 са:
1. видът на използваната обществена телефонна услуга;
2. използваната интернет услуга при електронна поща по интернет или интернет телефония.
(5) Данните по чл. 251б, ал. 1, т. 5 са:
1. при фиксирана телефонна услуга – за викащия и викания телефонен номер;
2. при обществена телефонна услуга, предоставяна чрез мобилна наземна мрежа – за викащ и викан телефонен номер; международен идентификатор на викащия мобилен абонат (IMSI); международен идентификатор на викания мобилен абонат (IMSI); международен идентификатор на викащото мобилно крайно електронно съобщително устройство (IMEI); международен идентификатор на виканото мобилно крайно електронно съобщително устройство (IMEI); в случай на предплатени услуги – дата и час на началното активиране на услугата и етикет за местоположение – идентификатор на клетката, от което е активирана услугата и за идентифициране на абоната или потребителя;
3. при интернет достъп, електронна поща по интернет и интернет телефония – викащият телефонен номер за комутируем достъп, цифрова абонатна линия (DSL) или друга крайна точка на инициатора на връзката.
(6) Данни по чл. 251б, ал. 1, т. 6 са административни адреси на клетки на мобилна наземна електронна съобщителна мрежа, от които е генерирано или в които е терминирано повикване.
Казано по-просто контролира и проверява се всичко-с кои телефонни номера говорите, на кого пишете не само по електронна поща, но и в социални мрежи, приложения като вайбър и чатове. Тоест всичко.
Така покрай вас и вашият телефон или компютър могат да бъдат контролирани още десетки хора.
За разлика от използването на СРС-та обаче след 2011 г исканията за следене на трафични данни не намаляват, а напротив увеличават се.
Две години по-късно, пак според доклад на Подкомисията в парламента, разрешенията за достъп до трафични данни вече са 100 000, като във всяко е имало повече от един телефонен номер или имейл.
От 2015 г контролът върху разрешенията за достъп до трафични данни се поема от Комисията за защита на личните данни-КЗЛД.
В доклада за 2015 г КЗЛД отчита рекорден брой разрешения за достъп до трафични данни-107 769.
„По данни от Публичния регистър на предприятията, уведомили Комисията за регулиране на съобщенията за намеренията си да осъществяват обществени електронни съобщения (чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗЕС), броят на предприятията към 25.05.2016 г. (датата, към която КЗЛД изготвя ежегодния си анализ) е 1143. Както и през предходните години, броят на предприятията, предоставили на КЗЛД ежегодна статистическа информация, не съответства на общия брой задължени субекти. Тази трайна тенденция би могла да се обясни с разбирането на задължените предприятия, че законовото им задължение възниква единствено при наличие на конкретни искания за достъп до трафични данни през отчетната година.
Въз основа на предоставената информация от предприятията могат да бъдат обобщени следните статистически данни съгласно изискванията на чл. 261а, ал. 4,
т. 1–3 от ЗЕС:
– случаите, при които са били предоставени данни на компетентните органи по чл. 250б, ал. 1 и чл. 250в, ал. 4 са общо 70543, което е 96% от всички искания;
– времето, изтекло от началната дата на съхранението до датата, на която компетентните органи са поискали предаването на данните, е основно до 3 (три) месеца – в 74% от случаите;
– случаите, при които не е могло да се отговори на искането за предоставяне на трафични данни, са 2783, което е четирикратно увеличение спрямо предходната година.
Общият брой на исканията за достъп до трафични данни е 73326, което е намаление с 32% спрямо предходната година“.
Това отчита за 2016 г. КЗДЛ. Има намаление, обаче с уговорката, че много от предприятията, които предоставят електронни услуги не са уведомили комисията за искания за достъп до трафични данни.
Казано на прост език, някакво подобрение има, но исканията за достъп до трафични данни растат.
И нещо друго важно, което малко хора знаят. В ЗЕС като част от трафичните данни са записани двата международни идентификатора за мобилни мрежи-IMSI-идентификатор на викащия мобилен абонат и IMEI-на викания мобилен абонат.
Именно чрез тях се идентифицира телефонът на даден човек и се проследява, защото всеки апарат има свой специфичен IMEI.
Именно заради тях у нас бяха внесени и използвани т.нар. кечтъри или коли-прехващачи. Кетчърите, погрешно на митовете и легендите, не подслушват, а идентифицират телефони по IMEI.
Според неофициална информация един кетчър може да прихване 100 телефонни апарата едновременно. Така могат лесно да ви контролират къде ходите и с кого се срещате без да ви подслушват и следят, тоест без СРС-та, в които всички са се вторачили.
И накрая една спорна поправка в ЗЕС, приета през май 2017 г. отвързва ръцете на службите спешно да искат и да получат трафични данни по „обосновано предположение“ че човекът за който искат информацията „е станал или може да стане жертва на тежко престъпление“.
Така, че спете спокойно деца, подслушването не е на мода, а контролът върху вашите контакти в интернет, които може да поиска и кварталният ви полицай.
