Някой е излъгал Радев, че с агресия ще спечели политически дивиденти
Иван Михайлов
Колко спокойно беше няколко дни, когато натрапеният на „Дондуков“№2 бивш военен бе в принудителна карантина.
Но всичко хубаво си има край. Днес Радев отново изпълзя и започна да съска. Като гладен плъх от подземие. Много е тежко да се гледат публичните изяви на този човек. Много. Изкривено от злоба лице, сива гримаса, трудно произнасяни думи, със свита уста. Този образ ще запомнят българите за целия мандат на Румен Радев. Първият и последният му мандат. Това ще гледаме още една година. Злоба, омраза, вербална агресия. Изкривено лице. Някой, вероятно прословутата Деса, му е внушила, че ако е свръхагресивен ще обере политически дивиденти. Това вървеше преди две години, сега вече не.
Не можеш да си вечен критикар, без да предлагаш нищо, никаква алтернатива.
Питат го има ли проект за Конституция? Той вика, имам, ама няма да го кажа. За служебното правителство-няма да кажа. За план за излизане от кризата- имам, но няма да кажа.
Кой се гавреше на 3 март със „софийския“ и „шипченския“ щам на вируса ? Кой държеше телевизионни речи, предварително написани и сигурно по пет-шест часа репетирани, че правителството преувеличава коронавируса, ограничава правата на гражданите и мачка бизнеса ?
Кой – Румен Радев. За четири години този човек не предложи нищо, нула. Само празни приказки. Успя да извади някакви нищо незначещи концепции на стратегическия му съвет, които, сигурен съм, и жена му не е чела. Нула. С мания за величие. Навремето политеческият емигрант Петър Семерджиев написа книга за Тодор Живков със заглавие: Нищожество с доспехи на величие. Заради което едва не плати с живота си. Това заглавие пасва идеално за Румен Радев. Идеално.
Вкараният с триста зора в карантина президент, изпълзя днес и поиска оставката на правителството. Интересно, с какво ще помогне това за борбата с пандемията ?
Правителството подава оставка. И на другия ден-хоп, няма заразени, проблемите на здравеопазването са решени с магическа пръчка, болниците процъфтяват, медицински сестри от цял свят се тълпят за работа у нас заради огромните заплати, какво ? Искане за оставка в пика на коронакризата е идиотия на квадрат. Човекът, който преди седмица обясняваше на генерали, офицери и войници, че вирусът минава леко, даже съветникът му ходел на работа с температура, държи сметка за мерките ? Това е абсурд.
Човекът, уж обединител на нацията, който се скри по време на карантината, не издаде и звук, като плъх в подземие се скри, да държи сметка за действията на правителството ? Моля ви се, не ни правете на идиоти!!!
Радев може да бъде оправдан. Попаднал случайно на този пост, напълно неподготвен политически, но с огромно его. И това му личи от километър.
Обградил се с бивши военни като него, и те новобранци на терена на политиката. Командва го жена му, тя е сивият кардинал в президентството. Тя одобрява съветници, политики, пиар акции, изявления. Резултатът е плачевен, меко казано.
И този човек е президент на България. Катастрофа, пълна катастрофа. Дори и вярната му доскоро Корнелия Нинова, също отричаща мерките на кабинета и коронавируса, сега пее друга песен. Тя се колебаела дали да го издига за втори мандат. Това е достатъчно признание за действията на Радев. Направо си е самопризнание за провал. Политически провал. Може би защото за нея се полагат ВИП грижи във ВМА. Недостъпни за простосмъртни. В болницата няма нито един министър. Но там е Митко Есемеса, също ултра ВИП пациент.
Докато по света хората се обединяват в ужаса на пандемията, тук президентът съска пред камери и микрофони на подбрани, обслужващи го медии. Иска оставки, отправя тежки обвинения. Които „странно“ съвпадат с изявленията на Чалгаря Слави Трифонов и на Мая Манолова от вчера.
Никой не го пита за Шипка, за отказа му да организира поне една дарителска кампания, да търси помощ за медиците. Държачите на микрофони само транслират злобата на Радев. Няма нито един критичен въпрос. Между другото, президентът не е дал нито една пресконференция за четири години, не е отговарял на въпроси. Даде няколко предварително режисирани интервюта, нагласени, излъскани и страшно скучни. За естонския скандал няма да говорим.
Този човек наистина не знае къде се намира. И това е страшно. За държавата. Не за него. Нищожество в доспехите на величие.
*Нищожество в доспехите на величие-биографичен очерк на Тодор Живков – заглавие на книгата на политическия емигрант Петър Семерджиев, издадена през 1985 година.
