Службите дирижират превръщането на арабски студенти-комунисти в радикални мюсюлмани
Стефан Ташев
Трима българи бяха арестувани в Одрин като сътрудници на т.нар. Гюленисти, на които уреждали нелегално прехвърляне в България.
Дали става дума за изграден вече канал за внос на привърженици на Фетуллах Гюлен, които властите в Турция издирват и арестуват масово след опита за преврат преди година и половина, не е ясно. Но има тревожна тенденция, извън политическото преследване в южната ни съседка, такива хора да се установяват трайно у нас.
И без това България е обект от години на домогванията на различни радикални мюсюлмански крила , а и на самия турски президент Ердоган. Колкото и невероятно да звучи контролирани от бившата Държавна сигурност чужденци установяват у нас база на „Мюсюлмански братя“, радикалната групировка, която предшества „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“. „Акушер“ на това е Държавна сигурност, защото повечето членове на групировката са арабски студенти у нас, вербувани като агенти на ДС. Това в „зората на демокрацията“ има чадър да започнат и развиват бизнес в България. И нещата не са никак розови, колкото и службите да се кълнат, че няма опасност за България от радикален ислям.
Имат ли „Мюсолмански братя“ клетки в България ? Отговорът за съжаление е утвърдителен. И то отдавна. Ето как студентите комунисти-интернационалисти, които идват от „братските“ партии в Сирия, Ирак, Египет и други страни да учат без пари у нас, за няколко дни се превръщат в радикални мюсюлмани, без някой да е чувал тогава за ИДИЛ.
Това става още в края на 80-те години на миналия век. Всички започва с арабски студенти, учещи в България.
Те създават редица благотворителни фондации и започват своята дейност по привличане на младежи сред мюсюлманското население. В тази връзка се създават и редица съюзи на мюсюлманите предимно с цел да се привличат младежи за изучаване на Корана в арабските страни, предимно в Йордания и Саудитска Арабия, но в медресета на групировката „Мюсюлмански братя“.
В началото на прехода службите ни наследиха връзките с агентурно зависимите момчета от братските партии на бившите комунистически арабски републики, превръщайки тези функционери в бизнесмени, а радикалните мюсюлмани от същите страни – в източници на финанси.
Нищо хубаво не може да се получи от тази сплав на посткомунистически мераци, самоотвержен тероризъм и власт, която се ражда на свободна територия за натурализирани европейци от мюсюлмански произход. Един от важните изводи е , че зависимите момчета вербувани от комунистическите служби с охота преминават в служба на новите, като с това остават и действащи редица контрабандни канали и връзки с арабските страни, някой от които се радикализират политически, като Судан, Египет и Йемен.
Такава е и историята на Мохамед Рабия Саляма Бадауи, който учи в България в края на 80-те години, вербуван е от комунистическата ДС и се представлява в България като последовател на „Мюсюлмански братя“. Той развива дейност, като е се внедрява при главния мюфтия Недим Генджев и през 2001 год. създава своя благотворителна фондация дублираща по късно открития клон на „Световната благотворителна организация за развитие на ислямската култура – РАБИТА“.
По този начин той е получавал финансиране на проекти за стотици хиляди долари, а парите са отивали в личната му фондация, към този момент в съда има две регистрации на една и съща структура, но едната лична на Мохамед Рабия, а другата регистрирана като официален клон на Световната арабска Фондация „РАБИТА“. С тази дейност Мохамед Рабия финансира в Египет дейността на „Мюсюлмански братя“ и дори участва в изборите за Президент на Мурси, като застъпник. Строи в Кайро четири доходни сгради, като оправдание на средствата са доходи в България, а в действителност това са откраднати средства от дейността на същинската РАБИТА, дублирана от неговата лична фондация.
Подобна история има и палестинецът Хюсеин Одех, той също се обучава в България, също е привлечен за сътрудничество то комунистическите служби, също слухти за настроения в арабската диаспора в България и най-вече за настроенията между студентите от Ирак и Палестина. Той става виновникът да се заличи фондация „ИРШАД“ и да се изгонят арабските й представители. Като вербуван от службите човек, но и като верен мюсюлмански брат той става доверено лице и получава възможност да наследи нова фондация „Тайба“, чрез която се изливат огромни капитали в България.
Донор на Одех е саудитският граждани Самир Омран, който става и български гражданин, благодарение на крупната си инвестиционна дейност. Хюсейн Одех се жени за дъщерята на главния секретар на мюфтийството Бекир Терзи и въпреки , че е по възрастен от бащата на булката се установява в родопското градче Смолян.
В София купува изгодно парцели земя, която по късно продава или инвестира в строителство. Фондацията се радва на закрила от страна на службите, бизнесът му процъфтява, а вербуването на членове за мюсюлмански братя е паралелната действителност на цялото това охолство. Сега Хюсейн Одех е изнесъл дейността на фирмите си във Великобритания и от там командва структурите си в България, като български гражданин той има постоянен достъп до инвестициите си и в София.
Преди последните парламентарни избори в София избухна един скандал за незаконен молитвен дом в кв. „Люлин“. Теренът е собственост на фирмата „Смолян Интернасионал“. Съдружник в нея е Хусейн Одех Абу-Калбайн, чието име фигурира в доклад на бившия американски посланик Джон Байерли като председател на фондация Тайба.
Основателят на тази фондация „Тайба“ е Абдурахман Тахан, който е бил изгонен от България заради нелегално проповядване срещу държавата. “Тайба“ е целяла чрез дарения да направи Главното мюфтийство зависимо от тези средства. След неговото изгонване1 фондацията се оглавява от зависимия от Държавна сигурност Хусейн Одех и фондацията продължава да обгрижва Главното мюфтийство.
Целта им остава- радикализиране на българското мюсюлманско население, но под контрола на комунистическата ДС. Има документи, които обвързват пряко Главното мюфтийство и лично главният мюфтия Мустафа Хаджи в пряка връзка със съмнителната саудитска фондация „Ал-Уакф ал Ислями“, която развива дейност в Родопите и нейния управител Муафак Ал Асад.
Между двете страни е имало договорни отношения за наем, благодарствени писма, а главният мюфтия дори е взел на два пъти дарение в размер на 4000 щатски долара. Самата фондация е плащала за бурките на жените в Родопите и за обучение на радикални имами, които влизат в пряк сблъсък с традиционните възрастни ходжи. Създава се прослойка от местни „шейхове“, които не работят, занимават се само с религия, а семействата им богатеят, а жените демонстрират арабски начин на облекло и порядки. Фондацията е свързана с обявената в Египет за терористична организация „Мюсюлмански братя“.
Мустафа Хаджи, по настоящем главен мюфтия и Али Хайредин бивш районен мюфтия на София пък възобновяват на нова регистрацията на фондация „ИРШАД“ вече изцяло от български граждани и членове на мюфтийството, фондацията продължава да получава средства предимно то Йордания и Саудитска Арабия от частни дарители. Основна цел на фондацията е радикализацията на женското население, като се създават женски дружества, където активна роля имат съпругите на двамата духовни лидери Мустафа Хаджи и Али Хайредин.
На 4 ноември 2004 г на пресконференция е обявено създадаването на „Обединение за ислямско развитие и култура“, което е ислямски вакъф („фондация“) Създадена е в Смолян, за да прикрие с нова, легитимна фасада организацията, създадена от „Мюсюлмански братя“ още в началото на 90-те години. Първата организация бе забранена и мина в нелегалност след като двама от нейните тартори бяха експулсирани от България.
Палестинецът Даруиш ал Нашиф изгонен през юли 1999 г.. Той е имал една съпруга в Йордания, а в България – втора жена, за която се оженил през 1995 г.. От втората си съпруга има двама сина, Ауни и Абрар, родени в България. Прикривал е дейността си с фирма, която имала месарски магазини и цех за безалкохолни напитки в Смолян. (в. „Сега“ от 21 юни 2002 г.)
През 2002 г. той осъди България в Страсбург за 50 000 лева. Същата история се разигра и с втория тартор на „Мюсюлмански братя“, йорданецът Ахмад Муса. Той бе екстрадиран от България на 6 август 2000 г.. Муса бе живял в България 16 години и от втората си жена – българката Десислава Велчова, има З деца. (Първата му жена не е напуснала Йордания).
По време на страстите около парламентарните избори през 2009 г. със скрита камера бе заснета и „крайна ислямистка литература“ на фондацията „Обединение за ислямско развитие и култура“, забранена от българския съд. „Ще наредя проверка“ – отбил номера районният мюфтия Айдън Мохамед по повод забранените книги. Те не са проблем, обяснил и кметът на Рибново тогава Ахмед Башев. Според публикувани в пресата информации Башев, ДПС и районният мюфтия си разпределят по 60 хиляди долара на месец от йеменска организация, за да ислямизират община Гърмен.
Истината е, че радикален и нерадикален ислям няма. Има един ислям и той, от гледна точка на европейската цивилизация, изглежда радикален, защото не признава друга държавност, освен ислямската. А тя е точно описана в корана и сунната и повелява мюсюлманите да управляват немюсюлманите. Избор няма. Изборът между мюсюлмански и немюсюлмански партии значи вероотстъпничество. „Ислямът изисква смяна на държавното устройство, възстановяване на Халифата и връщане към корените на вярата. Това означава към правилата, ръководили първото ислямско общество по времето на Мохамед. Всъщност това е основният момент, който различава исляма от другите религии.
Когато пророкът Мохамед започва духовната си мисия, той става и държавен глава на първото мюсюлманско общество в Медина. Затова неговите изказвания смесват политиката с религията. Не може да се различи кога говори като държавен глава и кога като пророк. Всичко това се приема в единство. В християнството този момент го няма. И макар понякога духовни въпроси да се политизират, в самата Библия политика няма.“ И докато това не бъде разбрано, осъзнато на най-високо ниво, а приказките за радикален и нерадикален ислям – изоставени като нелепица, каквито са, България ще си остава беззащитна територия, в която всеки шейх може да дойде, да си купи един голям къс земя и да направи на него свой ислямски анклав. Така, както това беше направено в Родопите през последните 20 години.
Социални, образователни, икономически дейности, събиране на данък, разпространяване на идеология – това е държава в държавата. Така повелява ислямската доктрина. Всеки вакъф в „дар ул-Харб“ – територията, неподчинена все още на исляма, дублира държавните функции върху някаква ограничена територия, която има задължението постоянно да разширява.
Ръководител на вакъфа „Обединение за ислямско развитие и култура“, бе бившият софийски мюфтия Али Хайредин, зам.-председател бе районният мюфтия на Смолян Селви Шакиров, а председател – Ариф Абдуллах. Хайредин бе един от подсъдимите по делото за радикален ислям в Пазарджик.
Част от програмата за джихад е ислямската публицистика – издаването на списание „Мюсюлманско общество“, поддържане на ислямски сайтове в Интернет и пр.
През есента на 2006 г., т.е. с наближаването на президентските избори българската държава си затвори очите пред съдебната регистрация на „политическо крило“ към „Обединение за ислямско развитие и култура“, наречено „Съюз на мюсюлманите“.
Али Хайредин го регистрира на 24 юни 2006 г. след учредяването му в хотел „Здравец“ във Велинград, преименуван от новите си сирийски собственици на „Абир“ във Велинград. В управлението му влиза сирийския „бизнесмен“ Мохамед Усайд Дженият, управител на софийската строителна компания „Аладин – Билдинг“. Собственик на тази компания е сириецът Аладин Харфан. Името му фигурира в множество разработки на НСС като един от хората, на чието щедро финансиране разчитат множеството нароили се ислямски НПО, действащи из Родопите. Мохамед Усайд Дженият заяви, че Съюзът на мюсюлманите е „НПО, чиято цел е запазването на независимостта и целостта на мюсюлманската религиозна общност“.
В ръководството й са включени лицата Аниола Димова, Мохамед Усайд Дженият, Камен Генадиев, Мюмюн Исмаил, Салих Аршински и 22-годишната Фатме Ахмедова. Мюмюн Исмаил е от джебелското село Слънчоглед и е близък с депутатата от ДПС Неджми Али.
Исмаил се занимава с бизнес с питейни заведения, има и обща фирма „Мега“ с турски граждани за продажба на електроуреди. През годините организацията поиска мюсюлманките да носят забрадки в училища и държавни учредения. Тя финансира и аматьорския тим „Рудозем 2005“, на екипите на който постави мюсюлманския полумесец.
Аладин Харфан не желае да каже кога е получил български паспорт. Арабинът получава български паспорт от вицепрезидента Ангел Марин. При вземането на решението не са взети под внимание множеството сигнали на контраразузнаването за страничната религиозна дейност на близките и обкръжението на арабина.
Легалният бизнес на Аладин в България е разностранен. Започва с веригата за дюнери „Аладин“. Около 30 млн. евро е вложил в строежа на МОЛ в Плевен, при което 20% от парите са собствени средства, а останалите пари са от „външни инвеститори“. Други 30 млн. евро са вложени в строителството и медицинската дейност. Харфан има две складови бази до София, в които са вложени общо 3.3 млн. евро. Известен е предимно с производството и продажбата на техника с марката „Елит“. В портфолиото на неговия бизнес попада още търговската верига за бяла и черна техника „Технолукс“ („Техно център Елит“) Собственик е и на верига от медицински центрове „Медстом“.
У нас през 2000 г. заради нерегламентирана религиозна дейност бе изгонен виден представител на «Мюсюлмански братя» – йорданецът Ахмад Муса, а в деня на екстрадицията му някогашният софийски мюфтия Али Хайредин и сегашният главен Мюфтия Мустафа Хаджи организира т. нар. поход на забрадките. Тогава в защита на съпругата на ислямиста – българката Десислава, в столицата се изсипаха четири автобуса с мюсюлманки от цялата страна.
Междувременно управляваната от Ахмад Муса кувейтска фондация «Социална реформа» бе създала верига от зависимости сред лидерите на мюсюлманската общност под благовидната форма на женски дружества, ръководени от съпругите на Али Хайредин и главния мюфтия в момента Мустафа Хаджи. В службите ни за сигурност е получена неопровержима информация за дейността му, свързана с «Мюсюлмански братя», и с намерението му да създаде у нас нелегални структури на забранената фундаменталистка групировка с политическа насоченост.
Десет години след изгонването на Муса религиозната партия, вече е факт. Българската Конституция и съд са конформистки настроени спрямо всякакви противозаконни политически организации. Затова радикалният мюсюлмански съюз на Али Хайредин се радва на съдебна регистрация, получена месеци преди наскоро имитираното му учредяване на нелегална сбирка във Велинград.
Лица доказани чнове на Мюсюлмански братя, пребивавали в България и легализирали престоя си в страната, които са нависоко равнище в йерархията на баратството, са Мухамед Фатим, Хадж Салах Али, Уаел Над , последния екстрадиран от България. Други лица свързани с бартството пребивавали на територията на България са Мохамед Хасан, Ахмед Абдел Хай ал Дали, Уаел Абделмонем Ибрахим, Мохамед Нада, Ахмед Мохамед Абу Шади, Абдел Халим Ахмед. Чрез пребиваването си те са регистрирали търговски дружества и организирането на бизнеси.
Очаквайте утре: И български политици-агенти в структурите на „Мюсюлмански братя“
