73 години от „Кървавият четвъртък“-обезглавяването на елита на нацията
Стефан Ташев
Днес, 1 февруари, се навършват 73 години от „Кървавият четвъртък“ разстрелите по изпълнение на смъртните присъди от 1 и 2 състав на т.нар. Народен съд.
На централните софийски гробища са убити трима регенти, 22 министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници. Убийствата са важен етап от процеса на унищожение на елита на България в условията на съветска окупация като път към увековечаване на комунистическата диктатура и установяване на пълното господството на Москва в страната.
Съдбата на български регенти, министри, народни представители и генерали е предрешена от статута на България след 9.09.1944г. – на държава, победена без бой и окупирана от Червената армия с всички произтичащи от това отрицателни последици. И наредена от Москва.
Доста преди монтираните процеси в нощите след 9 септември 1944 г без съд и присъда са избити, по неточни данни, над 30 000 души в цялата страна. Кметове, лекари, учители, военни, писатели, журналисти.
Изпълнителите са комунисти от БКП, „партизани“ и обикновени криминални престъпници, станали за една нощ милиционери.
И до днес, 29 години след падането на режима на БКП, гробовете на тези жертви не се знаят, повечето се водят „безследно изчезнали“. За тях няма гигантски паметници като този на Съветската армия в центъра на София, няма даже и кръст.
И най-важното-29 години след рухването на комунизма партията извършител на тези ужасни престъпления не се покая, не се извини дори на роднините на хилядите жертви на терора, които цял живот носеха клеймото „враг на народа“.
„Ние поемаме вината с мезета“, каза от трибуната на парламента червеният депутат Филип Боков, чийто баща Георги Боков е палач, участвал и в убийството на журналиста Райко Алексиев. За награда за усърдието в убийствата Боков-старши ръководи партийният орган „Работническо дело“.
Филип Боков не е сам. От неговите последователи от БСП, уж модерна, лява, европейска партия, член на ПЕС, няма да чуете и дума за покаяние. Напротив бившите комунисти, синове на палачи и убийци, яростно бранят комунизма, „достиженията на социализъма“ и Тодор Живков. Т.нар. Бай Тошо също е палач, като комендант на милицията в София, полулегалният комунист участва в убийствата на невинни хора в хотел „Славянска беседа“.
Яростен социалистически вой се носи срещу Министерство на образованието, „позволило си“ най-сетне да сложи престъпленията на БКП в учебниците по история.
Искат се оставки..Така е и в уж нова, демократична Русия, където властта се опитва да реабилитира престъпленията на сталинизма, да скрие милионите жертви на терора. Да закрива комитетите „Мемориал“, единствената организация вадеща истините за Сталин и репресиите.
Верните поданици на Москва у нас клепат с червена боя малкото паметници на жертвите на комунизма, а на всеки 1 февруари „червеният трубадур“ Александър Симов пише гневни памфлети, наричайки хилядите жертви на комунистическия терор след 9 септември 1944 г убийци и престъпници.
Те се против паметниците в концлагерите в Белене, Ловеч и Скравена. Те са против Комисията по досиетата, против това истината за престъпния режим, стъпил у нас със съветски щикове. Те са за неговата реабилитация- А как се живееше при социализма еееххх.
Не очаквайте от синовете и внуците на палачите покаяние. Модерните социалисти не се занимават с такива неща, те са бизнесмени. Но вътре в душата си остават сталинисти.
