Само чудо спаси още трима командоси да не последват съдбата на загиналия Емил Шарков
Стефан Ташев
Утре се навършват 5 години от „ювелирната операция“ на Спецотряда за борба с тероризма-СОБТ в Лясковец, при която загина командосът Емил Шарков, а други петима негови колеги бяха ранени в четиричасова престрелка с Петко Петков в дома му.
Ще има цветя пред паметника на Шарков, тържествени слова и т.н. Но пет години след трагедията най-важното го няма. А то е кой прати командосите на сигурна смърт, без подготовка? Петко Петков-Стрелеца получи доживотна присъда. Но началниците в МВР, които спретнаха „ювелирната акция“ се разминаха със съда. Вътрешният министър от кабинета „Орешарски“ Цветлин Йовчев дори без порицание, главният секретар на МВР Светлозар Лазаров с усмивка напусна министерството и стана политик, а шефът на „Криминална полиция“ в Националната полиция Атанас Илков, получил прозвището „героят от Лясковец“, бе уволнен, но после възстановен от съда и сега оглавява Областната полицейска дирекция на МВР в Пловдив. Жертва паднаха дребни полицейски началници от Търново и Горна Оряховица. И толкова.
Да припомним за какво загина командосът Емил Шарков. При полицейска операция, ръководена от Лазаров и Илков СОБТ трябваше да арестува Петко Петков в апартамента му в Лясковец.
Поводът асоциалното поведение на Петков, който отказва да поднови разрешителните си за оръжия, които притежава, изтекли преди две години. Нещо повече Петков е в люта вражда със всички свои съседи, не излиза от дома си и пише жалба след жалби срещу всички. Стига се дотам, че заплашва с убийство деца от съседното на двора му училище.
Вместо кварталният полицай или прокуратурата в Горна Оряховица да си свършат работата от София е пратена „тежка артилерия“ барети, които да арестуват Петко. В четиричасов бой са ранени петима командоси, колегата им Шарков е убит, а самият Петков се предава, защото е тежко ранен. Вместо триумф се получи трагедия.
Делото срещу Стрелеца бе секретно заради участието на барети в акцията и едва с мотивите на съдиите от Великотърновския окръжен съд за присъдата „доживотен затвор“ срещу него се повдигна завесата на цялата драма, разиграла се в барикадирания апартамент в Лясковец.
От тях става ясно, че други трима командоси от СОБТ са били на косъм от смъртта на 14 март 2014 година. Спасяват ги бронираните щитове и късметът. Или чудо. Да припомним от мотивите на магистратите от Великотърновския окръжен съд.
От показанията на майка му съдът приема, че Петко е чакал напълно подготвен акцията на баретите като е извадил четирите си пушки от касата, заредил ги е и ги е поставил в готовност . Майка му свидетелства, че след като предния ден синът й видял двама полицаи да снимат с камера апартамента му, бил готов за нападението, като двамата не спали цяла нощ и дежурели в очакване на атаката, която започнала в 6 ч сутринта.
Стрелецът е имал два противогаза, газов пистолет и дори„брониран” шлифер, на който са пришити ламаринени плочи. Срещу баретите Петков използва само две от четирите си оръжия-полуавтоматичната ловна карабина „Арсенал SLR-95H”, която е ловният вариант на автомат „Калашников” и полуавтоматичната едноцевна ловна пушка „Байкал”. Другите две пушки, различни модели на ИЖ, са открити заредени и готови за бой.
В мотивите си съдиите от старата столица посочват, че автор на плана на операцията е тогавашният директор на„Криминална полиция” в ГД „Национална полиция” Атанас Илков.
Идеята за акция на барети в дома на Петко, който от 4 години не е излизал от дома си, заплашва съседи и деца от близкото училище със смърт, е обсъждана в средата на февруари 2014 г след писмо от врид. Шеф на ОДМВР- Велико Търново Христо Христов. Това става на 28 февруари в поделението на баретите във Враня, където освен Илков присъстват хора от СОБТ и Института по психология на МВР.
На следващата среща, на 7 март, в сградата на Националната полиция, полицаи от Велико Търново представят план-скица на жилището на Петко и снимки на външния вид на кооперацията, където той живее. Прави впечатление, че никъде в мотивите не са цитирани свидетелски показания, че атакуващите барети са знаели, че Петко е барикадирал своя апартамент, като на входната врата е сложил метална пружина от креват, допълнителни греди, райбери и катинари. Както и, че на единия от прозорците на терасите си е поставил метален радиатор, а другият е укрепен с метални пръти. И на двата прозореца на терасите са спуснати чаршафи.
Това ще се окаже фатално при атаката на СОБТ. Решението за акцията в Лясковец е взето на съвещание при зам.-главния прокурор Борислав Сарафов на 13 март , на което присъстват Светлозар Лазаров, Атанас Илков и служители на „Криминална полиция”. Илков е докладвал обстановката, а главният секретар на МВР нарежда по телефона на шефа на баретите Георги Гайков да се готвят за спецакция на другия ден.
Следобяд Илков пише плана за акцията, който е утвърден от директора на полицията Тодор Гребенаров и Светлозар Лазаров. Шефове на операцията са Атанас Илков и Георги Гайков. В своя заповед, според действащия тогава Закон за МВР, Лазаров праща СОБТ на акция „ да съдейства на служителите на „Криминална полиция” и ОДМВР-Велико Търново по неутрализиране и задържане на лицето Петко Петков”. Докато тече съвещанието при зам.-главният прокурор Борислав Сарафов шефът на Криминална полиция в ОДМВР-Велико Търново Калоян Михайлов нарежда на подчинените си Павел Ангелов и Радослав Георгиев да отидат в Лясковец и да снимат с камера отново жилището на Петко. Тези действия ще „помогнат” драмата да приключи с кървав финал.
Двамата отиват със служебна кола, снимат отвън и срещат полицай от РПУ-Лясковец, техен познат, който охранявал улицата до училището след заплахите на Петков към децата. Полицаят казва на търновските си колеги, че Петко сигурно ги е видял през прозореца си. Те пък му наредели да вземе камерата и да отиде да снима входа на жилището на стрелеца. Ангелов и Георгиев се връщат в Търново и предават записа на началника си. Около 16 ч на Калоян Михайлов по телефона се обажда Атанас Илков и му съобщава, че на другия ден сутринта ще има акция на баретите в Лясковец. Около 5,45 ч. полицаи от ОДМВР-Велико Търново и РПУ-Горна Оряховица завеждат баретите до жилището на Петко. Решено е в атаката да участват пет екипа командоси. Първият, от девет души, да атакува входната врата, останалите два, от по пет души, заемат позиция около кооперацията, а другите два, единият от трима, другият от двама души, се качва със стълби на терасите.
За атака на входната врата баретите носят тежък щит и тарани за разбиване. Преди атаката поставят и специален хидравличен крик. Точно в 6 ч се дава сигнал за атака на всички командоси едновременно. Двата екипа около кооперацията откриват стрелба с халосни патрони с цел „отвличане на вниманието на подсъдимия Петко Петков по същинските действия за проникване в жилището”, пишат съдиите.
Атаката започва неуспешно, като въпреки крика командосите не успяват да разбият входната врата на апартамента, пробват с тарани, но пак не успяват. Нарежда им се пред вратата да останат само трима души, а останалите да отидат да помагат на колегите си.
„Подсъдимият е организирал отбраната на жилището си, като се е разположил в коридорите 1 и 2, за да контролира трите възможни точки на проникване. Барикадирането на входната врата, неточната информация и неуспешното използване на технически средства от отряда са препятствали отварянето й. Този факт е спомогнал подсъдимият да оказва едновременна съпротива на двата екипа, които проникват през двете тераси”, се казва още в мотивите на съда.
Екшънът започва при опитите на баретите да влязат през терасите. Единият екип, в който бил и загиналият Емил Шарков, опитва да отвори вратата на терасата. Но тя не поддава, защото е закована и запречена отвътре с разни вещи. Един командос успява да разбие бравата и да отвори вратата около 25 см. Заедно с негов колега влизат в празната стая. След секунди от коридора Петко открива огън по тях с карабината „Арсенал” . Командосите се скрили зад стена, но куршумите на Петко я пробили. Едната „барета” е ранена в лявата ръка и заедно с колегата си започват да се изтеглят назад. Петко стреля по тях с карабината, като куршум се забива в бронежилетката на ранения командос, а друг в радиостанцията му. Той пада на земята. Докато колегата му го изтегля назад към терасата, куршуми пробиват лявата долна част и на неговата бронежилетка и калъфа, в който са поставени белезници. От куршума белезниците се пръскат на парчета. През цялото време баретите викат „Полиция !”,„Предай се !”, „Хвърли оръжието!”, но Петко продължава стрелбата.
По същото време опитът на втори екип от пет барети да влезе през другата тераса също е неуспешен. Оказва се, че вратата е закована и заключена, освен това от вътрешната страна е подпряна с кашон с голям телевизор. Разбита е бравата и вътре влизат трима командоси. Единият тръгва към коридора , като държи пистолет с двете си ръце насочени напред. От коридора обаче изскача Петко и стреля по командоса с пушка„Байкал” от разстояние само 50 см., пишат в мотивите си съдиите. Баретата е ранена в дясната ръка и изпуска пистолета. Той опитва да хвърли светлинно-звукова граната, но тя се удря във вратата и се връща обратно в стаята.
Двама негови колеги откриват огън по Петко, за да го прикрият, докато командосът сам опитва да спре течащата от раната му кръв. След като и втори командос е ранен шефът на екипа от СОБТ нарежда изтегляне, командосите се връщат на терасите. Петко продължава да стреля по тях. Емил Шарков иска да му донесат тежък балистичен щит и след като го получили, полицаите се прикрили зад него. Шарков убеждава Петков да се предаде. След кратка престрелка Петко обявявил, че се предава. Но същевременно открил огън. Шарков се бил показал малко над щита, но куршумът го удря над лявата вежда и го убива на място.
По време на престрелката полицаите усещат как няколко пъти куршуми се забиват в щитовете им и това им спасява живота. Все пак един от командосите е ранен в ръката, с която държи щита.
„Главния секретар на МВР бил уведомяван от ръководителите на операцията за хода на действията. Първият бил информиран както за раняванията на посочените полицейски служители, така и за смъртоносното прострелване на ЕмилШарков. Светлозар Лазаров незабавно тръгнал към Лясковец и поел ръководството на операцията”, се казва още в мотивите без да се посочи часът, в който Лазаров поема акцията.
Петко се предава към 10 часа сутринта, защото има седем рани, губи кръв и е в хеморогичен шок.
При огледа след кървавата престрелка само на една от терасите са намерени 56 пистолетни гилзи и още три от автомат. На другата 40 гилзи.
„Аз съм жив, защото имах щит пред мен“, казва в показанията си пред съда един от командосите. Друг го допълва: „“… Усетих два изстрела в щита, които го разклатиха, те идваха от вътре. Виждаше се ясно траекторията на куршумите как правят дупки на чаршафите, които бяха сложени на прозореца. Изстрелите бяха насочени към нас”.
„В инкриминирания случай наличието на предпазни средства са спомогнали за оцеляването на пострадалите с изключение на Шарков, тъй като изстрелите са попаднали в предпазния щит, в защитното облекло, в белезниците и в радиостанция, поради което не е настъпил фатален резултат”, пишат съдиите в мотивите си за най-тежката присъда.
Заради трагедията и силният обществен отзвук ръководството на МВР прави опити да покрие скандала. След падането на кабинета „Орешарски“ майката на убития Шарков Ваня Рибчева подаде жалба в МВР и по нея бе образувана проверка за действията на ръководителите на „ювелирната операция“. Заради тази проверка по-късно бе уволнен Атанас Илков.
Други виновни не са открити. Софийска градска прокуратура също не открива виновни в МВР за смъртта на Шарков.
„Когато се подготвя такава операция и по резолюцията на главния секретар Института по психология на МВР е трябвало да вземе активно участие. И на базата на психопортрета на Петко Петков е трябвало да се избере каква тактика ще използва СОБТ в Лясковец. Института е бил изцяло пренебрегнат и в последствие след трагедията те са се опитали да принудят служители на Института по психология на МВР да подписват документи със задна дата. Притискали деловодителка оттам да завеждат със задна дата материал, с който да кажат, че всичко е подготвено предварително. Те така и се опрадваха. А Института по психология не е изготвил такъв документ“, казва в различни интервюта по-късно почернената майка. Но никой не и обръща внимание.
