Защо президентът Радев ходи по русофилски събори, но не и на панихида за разстреляните регенти, министри, депутати и генерали ?
Стефан Ташев
„Не трябва да плачем за нас, а за България“. Това извиква един от осъдените от „Народния съд“ Тодор Кожухаров докато палачите им ги водят в камионетките на път за ямите в Централните софийски гробища. Това става на 1 февруари 1945 г. Кожухаров е убит с револвер още след произнасяне на тези думи, както пише в спомените си Царица Йоанна.
Първи и Втори състав на т.нар. Народен съд осъждат на смърт тримата регенти Княз Кирил, Ген. Никола Михов и Проф. Богдан Филов, осем царски съветници, 22-ма министри от четири кабинета след 1941 г, 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери.
Присъдите са изпълнени мълниеносно часове след това на 1 февруари 1945 г. Те са разстреляни един по един в яма, изровена от американски бомби. Последен е оставен хирургът проф. Александър Станишев, който проверява пулса на всеки разстрелян и удостоверява смъртта му.
Палачите, са подбрани от ЦК на БРП-Комунисти. Всички „изпълнители“ са професионални убийци, ръководени от Веселин Георгиев, приятел на печално известния Мирчо Спасов. Партиен секретар на палачите е Кольо Петров-Моряка. В отряда екзекутори са полк. Лев Главинчев, бивш екзекутор на ВМРО, участвал в масови убийства без съд и присъда в дните след 9 септември 1944 г., Фердинанд Козовски, бивш интербригадист, доверено лице на Георги Димитров и Изидор Леви, познат още като Бачи Заев, специален агент на НКВД и палач-следовател, пратен от Лаврентий Берия, по-късно началник в Първи отдел на Държавна сигурност. В книгата си „Убийствено червено“ писателят Христо Троански описва как палачите се скарали кой кого да убие. Най-желана мишена се оказал Принц Кирил. Убийствата се извършват по класически метод на НКВД, както в Катин, изстрел с пистолет в главата.
Пръв е убит Принц Кирил, като дълги години след това палачите се карат кой го е убил. Веселин Георгиев, Кольо Моряка и Лев Главинчев се хвалят с „авторство“ на разстрела на брата на Цар Борис III.
Шайката комунистически палачи се превръща в мародери-Фердинанд Козовски взема от трупа на принца ботушите му, а останалите от другите убити-часовници, златни пръстени, халки и дрехите им. Ямата с труповете на разстреляните веднага е засипана с чакъл, за да не стане място за поклонение.
България е на първо място в света по брой на постановени и изпълнени смъртни присъди. Дори преди Нацистка Германия и Япония. У нас набързо скалъпеният Народен съд, дирижиран от Георги Димитров и Сталин, осъжда на смърт 2730 души, изпълнените присъди са 2138. Разликата от 592-ма не означава помилване, повечето от осъдените са убити веднага след 9 септември 1944 г, други са в чужбина и предпочитат да останат там.
За сравнение в Германия при „денацификацията“ са осъдени на смърт 800 души, като от тях са екзекутирани 500, в Япония, съюзник на Германия, осъдени на смърт-984 души, изпълнени присъди-900. Във Франция, която се намира почти 4 г под германска окупация, смъртните присъди за колаборационисти са 7037, от които са изпълнени 1500.
Всъщност „Народният съд“ не е никакъв съд, а бутофория, която само трябва да узакони избиването на елита на България. Екзекуцията е разпоредена от Москва с цел съветизиране на страната.
„Никой не трябва да бъде оправдан ! И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля.“ С тази заръка на Георги Димитров от Москва до ръководството на Българска работническа партия (комунисти) – (БРП(к) в София през януари 1945 г. започват процесите на Народния съд. Само за няколко месеца 12-те върховни и 68-те областни състава на съда гледат дела на над 11 хил. подсъдими, оправдават около 1500 от тях и осъждат 9155, 2730 от които на смърт, а 1305 – на доживотен затвор.
За сравнение – Нюрнбергският процес в Германия осъжда на смърт 12 от 24 подсъдими. Народният съд, както и убийствата преди и след него, всъщност ликвидират политическия, военния и част от интелектуалния елит на страната от времето преди 9 септември 1944 г.
Реално присъдите за регенти, министри, депутати и офицери са предварително съгласувани и решени не от съда, а от ЦК на БРП-К. Това става на 20 януари 1945 г, преди да завършат разпитите на подсъдимите и да се чуе думата на техните защитници. Тогава Политбюро на ЦК на БРП привиква „народните обвинители“.
Обвинителите, начело с Георги Петров, обявяват какви присъди ще искат, като надделява мнението, че за различните министри и депутати трябва да има смекчение, а не тежки присъди. Същото и за някои от регентите и царските съветници. Техните тези са полети със студен душ от другарите от ЦК.
Критиките обобщава Трайчо Костов: С линията на другарите обвинители по никакъв начин не можем да се съгласим! Въпросът е ясен за всички-смърт!, допълва Трайчо Костов, който от името на ЦК координира процесите по Народния съд лично с Георги Димитров от Москва.
По ирония на съдбата или възмездието Костов също ще бъде осъден на смърт и обесен от другарите си комунисти.
„Никой от депутатите (освен умрелите преди 1941 г.) не следва да бъде оправдан. Да се представи списък за присъдите на депутатите, който да бъде съгласуван с нас. Обвинителните речи по първия процес да започнат сряда-четвъртък, а по втория — от петък-събота (към 25 януари)., казва на обвинителите Трайчо Костов. Цитатите са от книгата „Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд“ на Поля Мешкова и Диню Шарланов, издадена през 1994 г от ИК „Демокрация“.
ЦК на БРП-К, преработва и коригира обвинителната реч на главния народен обвинител Георги Петров. На 28 февруари 1945 г започват речите на служебните защитници на обвиняемите. Това се превръща в пародия на защита, защото „народните съдии“ им ограничават времето до 10 минути на един подсъдим.
При това речите на защитниците започват да се прекъсват или прекратяват от съда с думите: „Това е известно“, „Няма време“, „Не ни се слуша повече“, „Дотегна ни вече“ и т.н.
Окончателният размер на присъдите е определен от ЦК на БРП-К.
Това става ясно от радиограмата на Вълко Червенков до Георги Димитров в Москва от края на януари 1945 г. В нея той съобщава: „Присъдата ще бъде произнесена в четвъртък — 1 февруари. В по-рано приетото решение (20 януари 1945 г. — б. а.) внесохме корекция в смисъл увеличаване на смъртните наказания. От броя на съветниците на доживотен затвор оставяме само двама — Балан и Морфов. От кабинета на Багрянов към числото на осъдените на смърт прибавихме Колчев. От състава на депутатите на смъртно наказание предлагаме да се осъдят до 70 процента.“ Толкова.
През 1996 г. Върховният съд отмени присъдите на I и II състав на Народния съд поради “липса на доказателства”. От 2011 г. 1 февруари се чества официално като Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим.
Единствен президентът Росен Плевнелиев е уважавал с присъствието си традиционната панихида в памет на жертвите на „Народния съд“ на малкия паметник на убитите на Централните софийски гробища.
Утре не се очаква там да присъства сегашният държавен глава Румен Радев, избран като кандидат на БСП. Радев стартира политическата си кариера на събор на русофилите на язовир „Копринка“, така, че никой утре няма да учуди президентът, който по Конституция е обединител на нацията, да не се появи на гробищата. Останалото ще е суперизненада.
Но той сега е зает с лобиране за нови самолети „Грипен“ и няма време за такива неща. Както и неговата партия, която за 74 години не намери за нужно да се извини поне за избитите българи.
