След като опитът за подмяна на Рая се провали с гръм и трясък, Румен Радев излиза чист от водата и с едно широкомащабно пиарско изявление заявява, че той е баш държавникът на всички времена, мярка за принципност и прозрачност, и че той никога не би направил това, КОЕТО ВСЪЩНОСТ ИСКАШЕ И ЗАПОЧНА ДА ПРАВИ!
Калина Андролова, фейсбук
След като няколко дни подред се развиваше сагата за това как може да се свали Рая Назарян от поста председател на Народното събрание, вчера обществото ни получи изключително нахално и лицемерно послание от президента Радев. Той каза следното:
„Ако някой си е правил сметката да отстрани Рая Назарян, за да сложат удобен за тях председател на НС, явно е забравил, че последната дума имам аз. Никога няма да назнача такъв човек, ако ще да е Господ, защото никога не бих легитимирал едно такова омерзително отношение към българския парламентаризъм“.
Чудесни думи, нали?! Апотеоз на лицемерието! Радев трябваше да направи това изявление и да пресече спекулациите за подобна възможност, когато ръководителите на ИТН, БСП, „Възраждане“ и ПП се събираха по чехли да обсъждат варианти за подмяна, а медиите тиражираха този заговор. Тогава Радев мълчеше, а Копринков одобряваше конкретни имена.
Този заговор срещу Назарян беше провален без прикриване от ДБ,
които категорично отказаха да участват в подобна непристойна свада за нов председател на Народното събрание. И възприеха предложението като опит да ги въведат в поредната ненужна война и да се превърнат отново в мишена. Другите две партии „Възраждане“ и ИТН заявиха, че ще гласуват срещу Рая Назарян, но няма да подпишат, да влезе предложението в зала, което само по себе си е някакъв абсурд! Защо заявяваш, че ще гласуваш, ако няма да подписваш, това какво точно означава, след като гласуването следва след подписването?! Няма гласуване без подписване. Мога да обясня какво означава, но ще замълча.
Радев се опита през ИТН да вкара идеята за свалянето на Рая, но като се раздуха факта за заговор, ИТН смениха плочата.
Самите ИТН имат двойнствена и тройнствена, множествена природа. И аз съм учудена, че Радев ги счита за „свои“. Там твърде много камбанки звънят. На кого изобщо може да му хрумне, че няколко напълно разнородни партии, орел, рак и щука, повечето с подчертано нарцистичен и мегаломански характер, без умения за политическа договороспособност и разум, могат да излъчат един общ премиер! Ако те можеха да го направят, щяха вече да са съставили кабинет. Но Радев, понеже много обича отмъщението, реши след становището на Конституционния съд да организира мини революцийка срещу кабинета „Главчев“, който без съмнение е един кабинет със слаб авторитет и дистанционно управление. Радев реши да им покаже той на тях! И най-малкото да се заяви, че ще използва дори нищожния инструмент, който му е останал, за да вдигне юмрук отново.
Така заговорът изглеждаше, че е на ръба да се осъществи.
Повтарям имаше опит за ЗАГОВОР „опозиционните“ партии на кабинета „Главчев“ да свалят Рая Назарян и да я заменят с друга фигура, която президентът Румен Радев да посочи за служебен премиер. Главният вътрешнополитически конструктор на президента – одиозната фигура Николай Копринков, дори консултираше с „да“ или „не“ относно фигурата на бъдещия служебен премиер. Този човек, който през последните няколко години със замах съсипа българската енергетика и се изживява като цар на куфарния кеш, продължава да бърка каши във вътрешната политика и да се опитва да реализира някакви жалки продукти за своя шеф. Копринков, който обитава агрегатното състояние на „вътрешнополитически съветник“ и е обсъждан от сутрин до вечер от цялата държава за корупция, продължава да се грижи за политическите стратегии и тактики на Радев. Чувала съм за поне няколко маргинални партийни проекта, на които се даде зелена светлина да се случат, но окапаха преди да са цъфнали.
Ришельото Копринков е ментален десен,
който нищо смислено не може да произведе освен договорки за назначения и взятки. Всъщност той е виновен да се стигне дотам, че да му бъдат орязани правомощията на президента. Копринков управлява държавата, господства и паразитира върху великомъченическата жажда за власт на шефа си. Копринков обича да се кланя много ниско на своя шеф и понякога пред другите сам себе си нарича просто „пощенска кутия“, тоест посредник, свеждащ поръченията и желанията на Радев до който е необходимо. За да може Радев, ако се издънят нещата, да няма нищо общо. Точно както и сега. След като опитът за подмяна на Рая се провали с гръм и трясък, Румен Радев излиза чист от водата и с едно широкомащабно пиарско изявление заявява, че той е баш държавникът на всички времена, мярка за принципност и прозрачност, и че той никога не би направил това, КОЕТО ВСЪЩНОСТ ИСКАШЕ И ЗАПОЧНА ДА ПРАВИ! Копринков дори беше одобрил някое и друго име. Но…
Когато лицемерието е извън човешката и дори политическата мярка (която е по-толерантна), нищо добро не те очаква.
Когато си ръководен от фанатична мотивация за власт, дори когато нямаш опция за власт, ставаш разрушителен за себе си. Така Радев принуди партиите да го отстранят до минимум възможност за участие. Защото започна да се разпорежда с партиите, кой, къде и защо, прекрачвайки правомощията си, а Копринков кроеше с ножицата кройки за президентска партия. Радев не можа да осъзнае, и никога няма да осъзнае, че ПРЕДИМСТВОТО в определена политическа ситуация не е ПРЕВЪЗХОДСТВО и ВСЕПОЗВОЛЕНОСТ завинаги. Затова трябва да си много внимателен, когато доминираш. По-внимателен отколкото ако си доминиран. Защото колелото на съдбата се върти. И ако се самозабравиш, съдбата започва да те сваля постепенно по-надолу, докато удариш дъното, за да може от нараняването и загубите, да започнеш да доизграждаш това, което си пропуснал при изкачването. Слизането винаги е трудно, независимо от парите, които си придобил.
