Може да се окаже, че точно слабостта на опозицията е шансът на държавата ни да се измъкне по-бързо от дупката, в която пропадна след 2021 година
Александър Йорданов, фейсбук
НЕУДОБНИ ДУМИ: ВРЕМЕТО ЩЕ ПОКАЖЕ!
В събота участвах в предаването „Говорете сега“ па БНТ1 с водещ Мая Костадинова. Бистрихме случващото се в Северна Македония и Сърбия. Разговор като разговор. Нищо особено. След това на „изпит“ пред Мая трябваше да застане Мартин Димитров от ДБ. В чакалнята двамата разменихме няколко думи. Попитах го нещо, но той веднага започна:
„Пеевски така, Пеевски онака“. Попитах го още нещо и чух отново същото: „Пеевски така, Пеевски онака“.
И си тръгнах. Мисля, че да се обяснява всичко, което се случва в нашата страна с Пеевски, е глупаво и е проява на ниска политическа култура. Навремето така комунистите си измисляха враг и всяка вечер по телевизията го пустосваха. На партийни форуми го ругаеха. Във вестниците си го окарикатуряваха. И накрая скапаха държавата ни. Та и Мартин като комунистите: Пеевски, та Пеевски!
Добре бе, джанъм. Сърбеше ме езикът да го попитам още нещо, но нямаше време. Та затова ще го направя сега.
И така, питам. Защо ПП-ДБ са опозиция заедно с ДПС – Ново начало, Възраждане и МЕЧ? Гражданите ли така пожелаха? Защото е факт, че са опозиция, нали? Какво свързва тези партии? Все нещо трябва да ги свързва след като са избрали да бъдат опозиция. Ясно е, че са против правителството. Ясно е, че заедно и поотделно е възможно да имат основания да бъдат срещу него. Но не само мен, но и със сигурност много граждани, ни интересува не отделното, а заедното. Защото
ще дойде денят, в който ще се гласува бюджетът на държавата, внесен в парламента от правителството и ще бъде интересно как Мартин Димитров ще гласува заедно с Костадин Костадинов, Делян Пеевски и Радостин Василев против него.
И ще повтори същото упражнение и при гласуването за персоналните промени в т.нар. регулаторни органи.
Познавам доста политици, които на думи бяха един срещу друг, кокошинеха се взаимно, но задкулисно много добре се разбираха. Та, ако не беше така, как тогава точно в ръцете на наследниците на бившата комунистическа и ДС номенклатура попадна държавната собственост при „смяната на системата“? Нали уж ние, „сините“, я сменяхме. Пък филиите намазаха „червените“? Или не съм прав? А тези наследници днес ги срещам като задкулисна подкрепа за различни партии. Някои от тях и кметове станаха. И кой им помогна да станат? Кой първи изрече: „С Вас сме, г-н президент!“ Но е важно да гледаме политиците не в устите, а в ръцете. Важно е не какво говорят депутатите, а как гласуват. Защото думите отлитат, а гласуването остава. И пипането с палави ръчички го има. Затова и задкулисието не помръдва.
Та, това е. Време е да разберем защо Атанас Атанасов и Делян Пеевски, Кирил Петков и Костадин Костадинов, както и споменатите по-горе Мартин Димитров и Радостин Василев, избраха да бъдат заедно и поотделно опозиция. Какво невидимо ги свърза, а може би и обвърза? Отговорът, че „нищо“ не ги е свързало и обвързало, намирам за незадоволителен. Време е да знаем. Защото рано или късно ще узнаем, нали? Или казано още по-ясно: по делата трябва да ги опознаем.
И още нещо важно. Постоянно чета как депутати на ПП-ДБ се жалват, че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов бил „дърпал конците“ на един или друг министър, а и на цялото правителство на премиера Желязков. Жалват се и изглеждат искрено възмутени. Хайде, холан!
Защо тогава не приеха да участват в правителство с премиер Борисов?
Още повече, че така се прави в нашия Европейски съюз. Партията, която спечели избори издига своя лидер за премиер, т.е. поставя го на „светло“. Ако у нас това се бе случило, сега нямаше да се твърди, че той действа задкулисно. Вместо това от ПП-ДБ тръгнаха да гонят Михаля, защото как иначе да нарека идеята им за „равноотдалечен премиер“. Хайде, да не е Михаля, Годо очакваха май, да го кажа по европейски. Все тая. Ако ПП-ДБ бяха участвали в правителство с ГЕРБ-СДС, всяка седмица, ако не и всеки ден, техните министри щяха лице в лице с Борисов да обсъждат държавните дела. Да бъдат в час. И да помагат на страната ни. В деня за парламентарен контрол щяха на кръст да разпъват премиера, ако толкова това им е мерака. И нямаше да има нищо скрито-покрито. Но те решиха да останат опозиция и сега поведението им е на махленски клюкарки: чули-недочули и са готови да плещят. Че и акъл да дават.
Аз тълкувам това им поведение като проява на въпиюща политическа некадърност.
Те не знаят какво искат и хал хабер си нямат как да го постигнат. В сравнение с тях ДПС-Ново начало, например, си поставя ясни цели и открито ги огласява. И със сигурност ги преследва. Докато от ПП-ДБ един каже едно, друг – обратното, а трети се появи при Цветанка Ризова или при Бойко Василев, за да замаже излагацията на първите двама. Жалка картинка.
А още по-жалко е, че вълната на „протестите“ от 2020-2021 г. направи прокремълската партия „Възраждане“ парламентарна партия. Дотогава нея никаква я нямаше. Но ето, че сега тя вече диша във вратовете на баш протестърите от ПП-ДБ. Или казано по-точно: заедно си дишат в опозиция.
Вярно е, че няма демокрация без опозиция. Но впечатлението ми е, че нашата опозиция е много шуплеста и дребнава, постоянно преекспонира своите комплекси, не е ясно какво цели и дори не успява да се обедини.
Но пък може да се окаже, че точно слабостта на опозицията е шансът на държавата ни да се измъкне по-бързо от дупката, в която пропадна след 2021 година. Само времето ще покаже!
