Особено мнение на председателя на състава – подсъдимият може да избяга с яхта от Гърция
Вчера състав на Апелативния специализиран наказателен съд /АСНС/ пусна на свобода Миню Стайков под парична гаранция от 200 000 лева. Стайков бе с мярка „домашен арест“ от януари тази година. Бизнесменът беше арестуван през септември 2018 г. по разследване на данъчни престъпления и злоупотреби с европейски пари. Срещу него и още 13 души в Специализирания наказателен съд се води дело по същите обвинения.
Как Миню Стайков отплава към свободата?
Един от основните мотиви на съдебния състав е, че той е кандидат за депутат на предстоящите парламентарни избори и произтичащата от това необходимост за свободно упражняване на политически права, пасивно избирателно право като кандидат депутат от ПП“Бригада“, право, гарантирано от чл.3 прот.1 към ЕКЗПЧОС – право на свободни избори, свободно изразяване на мнение при избиране на законодателното тяло.
Мнозинството от съдебния състав приема, че Стайков е лежал 2 години и 9 месеца в ареста, осъдил е България в Европейския съд по правата на човека и делото срещу него в Специализирания наказателен съд е пред приключване. Експерти обаче са силно озадачени от „скоростното“ решаване на делото на Стайков в ЕСПЧ, след като други дела на българи се точат с години. Запознати твърдят, че пръст в осъдителната присъда срещу България и в полза на Стайков има и Йонко Грозев, българския съдия в Страсбург. Грозев се е оказал един от съдиите, гледал делото на Стайков. Магистратите смятат, че са налице доказателства, че Стайков няма да се укрие. Като съобрази имотното състояние на подсъдимия и обезпечителните мерки, запор и възбрана, които препятстват извършването на разпоредителни действия с това имущество от страх от наказателна отговорност, мнозинството на състава, съобразно разпоредбата на чл. 61, ал.2 от НПК, определи МНО „Гаранция“ в пари, чийто размер отмери на 200 000 лв., решават съдийките Румяна Илиева и Даниела Врачева. Това се вижда от мотивите, качени на страницата на АСНС. Председателят на състава на Апелативния специализиран наказателен съд съдия Галя Георгиева не е съгласна с пускането на свобода на Стайков.
Тя подписва с особено мнение. Ето го :
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА, ДОКЛАДЧИК ПО ВНЧД № 260/2021 г.
Изразявам несъгласие със становището на мнозинството на състава, че мярката за неотклонение на подсъдимия Миню Стайков следва да бъде изменена от „Домашен арест“ в „Гаранция“ в пари.
Намирам жалбата против определението на първоинстанционния съд за неоснователна, а съдебния акт за правилен и законосъобразен, който следва да бъде потвърден. Съображенията ми за това са следните:
Не се налага коментар по обвиненията по настоящото дело, т.к. те са коментирани многократно в съдебните актове, известни са и няма изменение на обвиненията в хода на съдебното следствие.
Считам на първо място, че делото не е изяснено от фактическа и правна страна, като докладчик по настоящото дело и преценявайки оплакванията на подсъдимия против първоинстанционното определение счетох, че следва да бъдат събрани допълнителни доказателства, относно имотното състояние на подсъдимия Стайков, а именно да се изиска справка от ЦУ на НАП за това, към настоящия момент има ли ревизии на фирмите, управлявани от Стайков. Ако има такива как са завършили и има ли данни придобити по реда на международния обмен на данъчните служби, за имущество на подсъдимия Стайков извън територията на Република България и какво е то като вид и обем.
Считам също, че следваше да се изиска справка от КПКОНПИ във връзка с данните за притежаване на плавателен съд от подсъдимия Стайков – яхта, за която във висящо ДП №130/2018 г. има данни, че е притежание на подсъдимия.
Т.к. мнозинството на състава отказа да бъдат събирани допълнителни доказателства в тази насока и счете, че настоящата инстанция следва да се вмести само в рамките на събраните до момента доказателства на ДП и в хода на съдебното следствие намирам, че произнасянето по жалбата на подсъдимия Миню Стайков е в нарушение на основния принцип на НПК, обективиран в чл. 13 от НПК, а именно разкриване на обективната истина.
В рамките на производство по чл.270 от НПК, пред въззивната инстанция няма пречка да бъдат събрани доказателствата, упоменати по-горе в особеното ми мнение, т.к. същите са относими както към вида на мярката за неотклонение, така и към опасностите, които съдът е длъжен да прецени въз основа на всички доказателства.
Позовавайки се на наличните доказателства считам, че новонастъпилите обстоятелства към настоящия момент не влияят върху вида на процесуалната принуда. Като новонастъпили обстоятелства считам това, че по делото съдебното следствие, което е насрочено за 19.09.2021г. е почти приключило и видно от списъка за призоваване първата инстанция е призовала за разпит трима свидетели, с което се изчерпва събирането на доказателства в хода на съдебното следствие, или поне в голяма степен се предполага, че доказателствената съвкупност е изчерпана и ще бъде събрана окончателно с разпита на тримата свидетели.
Целите на мерките за неотклонение предвиждат да се обезпечи приключване на делото с влязла в сила присъда и да се попречи на обвиняемото лице да се укрие или да извърши престъпление. Категорично считам, че процесуалното поведение на подсъдимия не може да бъде изтъквано до момента като обстоятелство, което да бъде ценено в полза на искането за промяна на процесуалната принуда. До момента процесуалната принуда по отношение на подсъдимият Стайков е била такава, че той не е имал на разположение друга възможност освен да не препятства развитието на наказа процес в съдебната му фаза.
По делото пред настоящата инстанция е представено решение на ЕКПЧ който в т.1 е приел, че по отношение на подсъдимият Стайков до момента е било извършено нарушение по чл.5 пар3 от ЕКПЧ. Основната критика и нарушенията, които ЕС е констатирал касаят изводите на съдилищата, относно наличните опасности от извършване на престъпление от страна на подсъдимият. ЕС е констатирал, че тези изводи съдилищата не са подкрепяли с доказателства. Изхождайки от констатациите в решението на ЕС, предложих събиране на нови доказателства, за да бъдат избегнати последващи нарушения свързани с опасностите от укриване или извършване на престъпление.
Както имущественото състояние в чужбина и паричните средства в офшорни компании и изясняване на въпроса за собствеността и ползването на плавателни средства, каквато е яхтата, считам за важни доказателства във връзка с преценката на опасността от укриване.
В хода на съдебното заседание по настоящото дело пред АСНС, подсъдимият Стайков беше затруднен да представи декларация за семейно и имотно състояние, а по въпроса за собствеността на яхтата, обяснения даде неговия защитник с твърдението че тази яхта е лизингова и вече не е негова собственост.
Справката, която беше изискана от СП, във връзка с данни за имущество по висящото ДП № 130/2018 г., както и приложените в том 2 от ДП /в отделените материали по делото по ДП №130/2018г/ се намират временни удостоверения с 00001, 00002 00003 и 00002 са приложени иззети от дома и от чантата на подсъдимият Стайков временни удостоверения от които е видно, че има записани 545 080 бр. обикновени акции на приносител с номинал 100лв., на стойност 54 508 000,00лв. в „Нет Акуизишън“ АД, още 499 акции на стойност 49 900лв., акции в същото акционерно дружество.
От справката, изготвена от СП, е видно, че подсъдимият разполага с парични средства в търговски дружества в офшорни зони.
Приемам също, че в голяма степен от наличните доказателства и от изявленията на защита на подсъдимия, може да се приеме, че подсъдимият има достъп до плавателни средства, независимо от това чия е собствеността. Търговският закон предоставя поредица от възможности за прехвърляне на имущество и дялове от търговски дружества и безпроблемна промяна на собствеността, а от там и на паричните средства и активите на търговските дружества.
Считам, че достъпът на подсъдимият Стайков до плавателно средство, за което има данни, че се намира на порт в Гърция, може да бъде възприето като обективна данна и като реална опасност, независимо от мярката по чл.68 от НПК, подсъдимият да напусне територията на страната и да се отклони от наказателното производство по настоящото дело. Т.е. в случая съобразявайки се и с решението на ЕКПЧ намирам, че опасността е доказана и реална, предвид наличието на достатъчно голям финансов ресурс и достъп до плавателно средство. Мярката за неотклонение, в случая като „Домашен арест“ контролиран чрез ел.устройство и от полицията, осигурява единствено възможност за неотклонение на подсъдимия от наказателния процес, който тече и по този начин изпълнява целите предвидени в чл. 57 от НПК, в пълен обем. Всякаква друга промяна на МНО считам за несъобразена с предвидените за това цели в закона.
Ново обстоятелство, на което се е позовал подсъдимият и неговата защита представлява участието му в изборите, видно от представеното по делото удостоверение от ПП „Бригада“ и подписано от лицето Арбен Хавальов, председател на партията. Регистрацията на тази партия в ЦИК, като се има предвид съдържанието на удостоверението, е от 26.05.2021 г.
Първоинстанционният съд в определението си правилно се е позовал на изборния кодекс и е приел че нормата на чл.160 ал.1 от същия в случая е неприложима, а е приложима тази на ал.4, с оглед момента на регистрация на Миню Стайков като кандидат за депутат от ПП“Бригада“.
Считам, че не биха се нарушили политическите права на подсъдимия с изпълнение на процесуална принуда „Домашен арест“. Участието му в избирателния процес за предстоящите избори е уважителна причина съдът във всички случаи да разрешава на подсъдимия да напуска адреса, където изтърпява МНО „Домашен арест“.
Видно от служебната проверка съдът винаги е уважавал исканията на подсъдимия при наличие на уважителни причини – медицински или други такива. Изложените в тази насока оплаквания на подсъдимия и защитата са неоснователни.
В насока, че няма промяна на обстоятелствата преценявам и произнасянето на друг съдебен състав по идентично искане по чл. 270 от НПК, по ВЧНД № 204/12.05.2021 г.
С оглед на всичко изложено считам, че не е налице основанието за изменение на МНО на подсъдимия Стайков, така както нормата на чл. 270 от НПК го изисква – наличие на нови обстоятелства, обуславящи необходимост от изменение. Да налице са нови обстоятелства, които според моето становище не обективира необходимост МНО да бъде променена в по-лека и различна от „Домашен арест“.
По изложените по-горе съображения постанових и особеното си мнение, което изразява несъгласие със становището на мнозинството от настоящия съдебен състав.
Председател на ІІІ състав и докладчик,написал особеното мнение- съдия Галя Георгиева
