Кои са терористите от ГРУ, които България обяви за издирване? Разследване с участието на Христо Грозев ги разкрива

Това са офицери от секретното поделение 29155, отговорно за саботажите и отравянията с „Новичок“ в Европа

Софийска градска прокуратура издаде Европейска заповед за арест-ЕЗА за шестима неназовани руснаци по обвинение в тероризъм, като отговорни за серия взривове в оръжейни заводи и складове в България в периода 2011-2020 година.

Става дума за взривовете в складове и фабрики на фирма „Емко“ на търговеца Емилиян Гебрев и завод „Арсенал“, извършени от агенти на специалното подраздаление на руското военно разузнаване-ГРУ, наречено „поделение 29155“. Това поделение е отговорно за всичките саботажи и отравяния с „Новичок“ в Европа. Прокуратурата не назова имената на руснаците, но те са разкрити при мащабно международно разследване на The Insider , Bellingcat и Der Spiegel с автори Майкъл Вайс, Роман Доброхотов и Христо Грозев, публикувано през октомври 2023 година.

Ето цялото разследване:

На 31 юли 2023 г., по време на кръглата маса в последния ден от срещата на върха Русия-Африка в Санкт Петербург, Владимир Путин представи своя екип от преговарящи на пристигналите африкански лидери. Всички се представиха, като назоваха длъжностите си, и само един се представи някак загадъчно: „Андрей Аверянов – сигурност“. И наистина, нямаше голяма нужда Аверянов да се представя – той отдавна е световноизвестен като генерал от ГРУ, отговарящ за същото онова подразделение 29155, отговорно за саботажите и отравянията с „Новичок“ в Европа. Именно този екип отравя семейство Скрипал и българския оръжейник Гебрев и именно той взривява оръжейни складове в Чехия и България.

Но какво прави този човек в официалната делегация на преговарящите с Африка? Отговорът става очевиден месец по-късно, когато самолетът с Евгений Пригожин и Уткин („Вагнер“) на борда се взривява във въздуха, а генерал Аверянов, в качеството си на заместник-началник на ГРУ, започва да пътува из африканските страни, като преподчинява бившите части на „Вагнер“ на ГРУ. Така военната империя на Пригожин, създадена някога от ГРУ, два месеца след бунта преминава под прекия и официален контрол на военното разузнаване, а Аверянов от ръководител на секретно подразделение се превръща в официално лице, което води преговори на една маса с Путин.

Както установява The Insider, Аверянов и неговите подчинени от подразделение 29155 са подготвяли експлозии в европейски държави от 2011 г. насам, когато Русия все още е била член на Г8, всички световни лидери с удоволствие са се срещали с Путин и Медведев, а ЕС сериозно е обсъждал безвизовия режим с Русия.

Аверянов се намесва

През лятото на 2008 г. руското външно министерство подава заявление за виза за тогавашния полковник Андрей Аверянов до посолството на Норвегия в Москва. През есента Аверянов трябва да стане помощник-военен аташе на Русия в Осло. Името му е известно в дипломатическите среди – през 2004 г. той заема скромна длъжност като младши аташе в руското посолство във Варшава. Получава визата си, но за изненада на норвежките дипломати така и не се появява на новия си пост.

Вместо това е назначен за командир на подразделение 29155 на ГРУ, което получава нови функции след мащабната реформа на Министерството на отбраната, проведена от Сердюков през 2008 г. При встъпването си в длъжност Аверянов вербува няколко десетки млади офицери от ГРУ и специалните сили. Тази група, която с течение на времето нараства до около 70 души, е натоварена с диверсионни операции в чужбина.

Скоро на Аверянов е издаден прикриващ паспорт (за да не се досети никой, в този паспорт той е „Андрей Оверянов“). Първото му пътуване е до Душанбе през септември 2009 г. Посещението съвпада с нарастващото напрежение между Русия и Таджикистан относно условията за продължаване на използването от Русия на 201-ва военна база в тази централноазиатска страна, където ГРУ има свой батальон от специалните сили. Всички следващи пътувания на Аверянов вече са в Европа: във Варшава (12 септември 2010 г.), Белград (19-29 ноември 2010 г.) и Кишинев (3-11 март 2011 г., което съвпада с посещението на тогавашния вицепрезидент Байдън в Молдова). По време на тези пътувания Аверянов подготвя почвата за бъдеща серия от операции в Европа. Нещо повече, „Гереушниците“ се подготвят не само организационно, но и технически.

Бомбен ретрийт

Писма от хакнатата по-рано кореспонденция на помощника на Аверянов и данни от базата данни за полетите показват, че малко след завръщането на Аверянов от Молдова той и четирима негови подчинени летят за Краснодар. Петимата членове на група 29155 остават в къщата за гости в продължение на четири дни и, както свидетелстват докладите, изпратени на Аверянов от членовете на групата, целта на пътуването е била всеки от тях да му представи различна версия на радиоуправляема бомба.

Всички участници разработват своите версии на устройството и изготвят доклади до Аверянов, заедно с пълни спецификации и снимки на самоделни електронни платки, предназначени за задействане на електрически детонатор, базиран на автомобилна алармена система. В докладите се предлага и камуфлажна опаковка за бомбата и дистанционното управление – за да не буди подозрение, тя можеше да прилича на рутер, мобилен телефон или кутия от ябълков сок. В края на „ретрийта“ участниците трябвало да демонстрират пред Аверянов ефективността на взривното устройство.

В описанието на взривното устройство, направено от майор Моисеев (идентифициран седем години по-късно от Bellingcat и The Insider като един от организаторите на неуспешния преврат в Черна гора през 2016 г.), са изброени основните характеристики на изделието, като размер, обхват и принцип на действие. Описанието завършва със зловещата фраза: „Продуктът е готов за употреба“. „Готовите за употреба“ пускови установки на изображенията изглеждаха лошо сглобени, с незакрепени проводници и обилно използване на тиксо. В описанието на продукта се посочва, че за да се предизвика експлозия, лицето, което го активира, трябва да се намира на разстояние между 300 и 700 метра от детонатора. След като бъде активирано, лицето има на разположение между 5 и 55 минути, за да се отдалечи от мястото на планираната експлозия.

Първи взривове

Няколко месеца след обучението, през октомври 2011 г., „гереушниците“ за първи път изпробват уменията си на практика. Те знаят, че българската компания ЕМКО е закупила хиляди артилерийски снаряди от съветски тип, които Словакия е отписала през 2009 г. заради прехода към стандартите на НАТО. ГРУ е сигурно, че ЕМКО ще продаде тези снаряди на Грузия, и много се е опасява от това: след като Русия де факто анексира Абхазия и Южна Осетия през 2008 г., Кремъл очаква, че Грузия може да се опита да си върне тези региони. Няма основания да се смята, че Грузия наистина е имала такива планове, но страната бързо се превъоръжава, след като си е направила изводи от войната през 2008 г.

Действително ли са изпратени снаряди ЕМКО в Грузия? Собственикът на компанията Емелиян Гебрев заяви пред The Insider, че по това време не е имало договор за доставки за Грузия, но той е съгласен, че страната е била много вероятен купувач: не са много страните, които купуват оръжия от съветски тип, а Гебрев и преди е продавал снаряди на Грузия, така че ГРУ е имало основание да смята, че тази страна ще бъде крайният получател на боеприпасите.

Закупените от EMCO 6000 снаряда са съхранявани в чешки склад близо до Врбетице и е трябвало да бъдат изпратени в България между 4 октомври и 4 ноември 2011 г. И докато снарядите се подготвят за изпращане, диверсионната група на Аверянов започва да се събира в близост до склада във Врбетице. Диверсантите с прикриващи документи на други имена пристигат на групи: първата двойка пристига на летището в Братислава – само на час и половина път от Врбетице – на 10 октомври 2011 г. и остава там до 20 октомври, те са „Николай Кононихин“ (истинско име Николай Ежов) и „Сергей Рижиков“ (Сергей Романов). Два дни по-късно, на 12 октомври 2011 г., самият Андрей Аверянов пристига на летището във Виена с паспорт на името „Оверянов“. На следващия ден, 13 октомври, телефонният номер, който използва за резервация на самолетните си билети, е свързан с чешката мобилна мрежа. Остава там в продължение на шест дни и на 18 октомври лети обратно от Виена за Москва.

На 21 октомври през летището в Братислава пристига подкрепление в лицето на полковник Алексей Капинос, който лети с дипломатически паспорт на свое име (по това време Капинос формално изпълнява длъжността заместник-военен аташе в Киев, но в действителност е член на диверсионна група 29155). Като дипломат, пътуващ по служебни дела до местното руско посолство, Капинос може да пренася дипломатическа поща, която не подлежи на митнически контрол. (Три години по-късно този начин на действие ще бъде точно повторен – през 2014 г. Капинос отново ще се присъедини към групата 29155, за да организира бомбения атентат в склада във Върбетица, за който The Insider вече писа).

Последните пристигнали от Москва са „Рустам Джамалов“ (истинско име Рустам Джафаров) и известният „Руслан Боширов“ (Анатолий Чепига), който по-късно става световноизвестен, когато заедно с Александър Мишкин („Петров“) отравя семейство Скрипал в Солсбъри. „Боширов“ и „Джафаров“ пристигат на 22 октомври и си тръгват на 25 октомври 2011 г. – в същия ден, в който най-голямата пратка от 152-милиметрови снаряди потегля за България.

Не е известно как точно шпионите са получили достъп до склада през 2011 г., но най-вероятно по същия начин са го направили и през 2014 г., когато са били подпомогнати от служителя на „Имекс“ Николай Шапошников, бивш съветски военен и натурализиран чешки гражданин, който е имал близки работни и приятелски отношения с Андрей Аверянов (те дори са почивали заедно в Португалия броени дни преди атентатите през 2014 г.). Шапошников е имал близки отношения и с Алексей Капинос, с когото са общували често между 2009 и 2012 г., когато Капинос работи в руското посолство в Киев, а Шапошников е представител на IMEX в Украйна. Двамата са присъствали на съвместни срещи с „Укрспецэкспорт“, държавната компания за търговия с оръжие в Украйна. „Бях малко озадачен защо Шапошников винаги настояваше на разговорите ни да присъства представител на руското посолство“, казва бивш служител на „Укрспецекспорт“ пред The Insider.

Така или иначе, но по време на тази операция през октомври 2011 г. Шерашников успява да инсталира дистанционно управляеми взривни устройства в комплекта боеприпаси, предназначени за изпращане в България.

Данните за преминаване на границата, предоставени от беларуските киберпартизани, показват, че на 10 ноември 2011 г. двама членове на група 29155 – Николай „Кононихин“ (Ежов) и Сергей „Рижиков“ (Романов), пресичат беларуско-украинската граница на граничния пункт „Новие Яриловичи“, движейки се на юг. Най-вероятно те са пътували от Украйна до България, за да осигурят дистанционното задействане на детонатора в рамките на необходимите 300-700 метра (както е описано в техническите спецификации на взривното им устройство).

В 9 ч. сутринта на 12 ноември 2011 г. в българското село Ловнидол избухва мощна експлозия. Складът за боеприпаси в близост до планинското село, в който български търговец на ЕМКО съхранява 3 120 152-милиметрови снаряда, получени няколко дни по-рано от Врбетица, се взривява с вулкан от пламъци и снаряди, разпространяващ се в радиус от 2 км. Вторичните експлозии продължават и пожарите бушуват дни след първата експлозия, поради което спасителните екипи не могат да се приближат до мястото в продължение на 10 дни.

Пет месеца след инцидента разследващите откриват невзривено самоделно взривно устройство на около 200 метра от мястото на първата експлозия. Устройството е описано от следователите като „пластмасово взривно устройство на основата на хексоген, покрито с полиетиленова обвивка, с прикрепен алуминиев цилиндър, от който стърчат оголени жици“.

Назначената от полицията съдебномедицинска експертиза заключава, че взривното устройство не се е взривило напълно поради дефектно детонационно устройство, „вероятно поради липса на електрически ток или неправилно свързване на капсул-детонатора“. Експертите посочват и кратерите с неправилна форма на мястото на експлозията като доказателство за непълна детонация, като отбелязват, че ако пълният заряд се беше взривил, щеше да се образува единичен кръгъл кратер.

На 23 ноември 2011 г., 10 дни след първата експлозия, Nissan Tilda с Ежов и Романов пресича границата с Русия на граничния пункт Гоптивка край Харков, според данните от украинските гранични пунктове.

Въпреки че българските следователи веднага намират доказателства, че складът е бил взривен от „самоделно дистанционно взривно устройство“, три години по-късно прокурорите прекратяват разследването поради липса на доказателства, които биха могли да помогнат за разрешаването на случая.

Взривовете през 2012 г. и 2015 г.

Саботажът в Ловнидол през 2011 г. е първата диверсионна операция на подразделение № 29155 на ГРУ на територията на НАТО. Убедени в своята безнаказаност, служителите на ГРУ продължават операциите в България и Чешката република, което води до значителни жертви сред цивилното население.

По-малко от година след Ловнидол се взривява друг склад за боеприпаси в България. На 5 юни 2012 г. серия от оглушителни експлозии избухват в складове край град Стралджа, на главната магистрала между София и пристанището в Бургас. В складовете са се съхранявали и боеприпаси, предназначени за износ в Грузия. Експлозиите са толкова мощни, че сеизмичните лаборатории в страната регистрират земетресение с магнитуд 1,5 по скалата на Рихтер. Трима работници от склада загиват, 18 други са тежко ранени, а повече от 150 души от съседните села трябва да бъдат евакуирани. След няколкогодишно разследване българските прокурори не откриват доказателства за саботаж, а вместо това обвиняват трима служители на дружеството, управляващо складовете, в небрежност при съхранението на опасни боеприпаси.

Но дали наистина става въпрос за небрежност? Записите за резервация на билети показват, че Владимир Моисеев („Владимир Попов“), един от участниците в това обучение с Аверянов през 2011 г., е резервирал билети до България за деня на взрива. Пътувайки под прикритието на специалист по морско застраховане, той планира да пристигне от Одеса в България сутринта в деня на атентата и възнамерява да напусне София на следващия ден. Очевидно обаче плановете му се променят и в крайна сметка не се налага да пътува до България – само два часа след експлозията той купува билет в последния момент директно от Одеса до летище Внуково в Москва и се връща в Русия същата вечер, заобикаляйки България.

„Попов“ посещава България отново в компанията на трима други колеги от отряд 29155 през март 2015 г., няколко дни преди друга голяма експлозия в оръжеен склад. Той пристига в България на 6 март 2015 г. и остава в страната до 11 март. Той замества трима колеги, които пристигат в България на 25 февруари и остават в страната 11 дни: Николай Ежов („Кононихин“), участник в саботажа през 2011 г., Иван Терентиев („Иван Лебедев“) и Алексей Калинин („Алексей Никитин“). Десет дни след заминаването на Моисеев, на 21 март 2015 г., в склад в Иганово, близо до Сопот, където се намира най-големият производител на оръжие в страната, се взривяват над 2000 ракети и противотанкови гранати, предназначени за износ в Украйна.

Всички доказателства, останали на мястото на мощната експлозия в Иганово, са събрани от полицията и изпратени в центъра за криминалистика в София за съхранение до приключване на разследването. Тези доказателства обаче изчезват на 31 май 2015 г., след като пожар при неизяснени обстоятелства обхваща сградата, в която се съхраняват. Толкова е случайно, че два дни преди мистериозния пожар в Софийския център по криминалистика в София пристига друг представител на отряд 29155 – Егор Гордиенко (пътуващ под името Георгий Горшков). Той заминава с кола през Сърбия на 30 май, само няколко часа преди началото на пожара.

От убийци до държавни служители

Дейността на отряд 29155 не може да се нарече много ефективна (вместо Скрипал гереушниците убиват случайната британска гражданка Доун Стърджис, отравянето на Емелиян Гебрев също се проваля при няколко опита, превратът в Черна гора е неуспешен, а повечето членове на 29155 са компрометирани след като The Insider и Bellingcat откриха, че те са използвали определени серии паспорти), и въпреки това Аверянов, след 12 години саботажни операции в Европа, израства до довереник на Путин и заместник-началник на ГРУ, отговарящ за военните и хибридните операции в Африка, Азия и Близкия изток. Много от другите членове на 29155, които са изгубили възможността да действат в чужбина, също не са изоставени от Путин на произвола на съдбата и стават представители на неговия щаб в различни руски региони. Четирима от участниците в диверсионните операции в България се включват в състава на федералните инспектори или пълномощници на Путин в различни сибирски региони….

И само полковник Владимир Моисеев остава активен член на Отряд 29155, въпреки че е идентифициран от The Insider и Bellingcat на едно от първите места след неуспешния преврат в Черна гора. Той участва в първите дни на пълномащабното нахлуване в Украйна, когато ГРУ е натоварено със задачата да убие политическото ръководство на страната и да улесни окупацията на Украйна. Това, което е било планирано като едноседмична мисия за Мойсеев и колегите му, се оказва мисия с продължителност повече от година.