Нови връзки с Терзиев и Божанов в досиетата „Калушев“ от хижа „Петрохан“

0
709
Божидар Божанов Снимка: архив

И съветник на Мазната Косичка от Министерство на електронното управление изплува покрай педофилската секта

Нови имена, свързани с кмета на София Васил Терзиев, управлението на столицата и ППДБ и полупредседателя на ДБ Божидар Божанов-Мазната Косичка изплуват в разследването на аферата „Петрохан – Околчица“, съобщиха за breaking.bg източници, запознати с хода на следствените действия. Според тях в „храмовата“ обител на Ивайло Калушев в хижа „Петрохан“ са открити множество документи и изписани листа, които разследващите условно наричат досиетата „Калушев“.

Досиетата „Калушев“

В събота bTV вече съобщи за част от тези открити писания, за които се смята, че са работни бележки на Калушев както за сектантските му занимания, така и за „зелените“ му бизнес начинания. Едно от имената в списъка от досиетата „Калушев“ е на организацията „Екипът на София“, чийто лидер архитект Любомир Георгиев бе назначен от столичния кмет Васил Терзиев за зам.-кмет на София на 2 февруари 2026 г. – същия ден, в който бяха открити телата до хижа „Петрохан“.

Божидар Божанов и Ивайло Мирчев Снимка: БТА

Конкретното име в досиетата „Калушев“ е на другата водеща фигура в „Екипът на София“ Жоро Пенчев, който в периода 2021 – 2022 г. е бил съветник на министъра на електронното управление Божидар Божанов. Така досиетата „Калушев“ разкриват, че „Екипът на София“ на новия зам.-кмет на Терзиев, партията на Божанов „Да, България“ и „Националната агенция“ на сектата от Петрохан се оказват свързани чрез този списък с имена на хора и организации, открит в стаята на самоубилия се „лама Калушев“.

Калушев, Терзиев и Сандов

Къде е тогава тънката граница между експертност, скритите НПО-мрежи за влияние и присвояването на контролните функции на държавата и общините?

В годините след 2021 г. в България се утвърждава един особен модел на публично влияние: организации, представящи се като граждански и експертни, постепенно навлизат в сфери, които по закон са изключителна отговорност на държавата и общините.

 Сред често споменаваните в този контекст са „Екипът на София“, а след убийствата и самоубийствата край хижата в Петрохан и в кемпера под връх Околчица е и името на неправителствената организация „Национална агенция за контрол на защитените територии“ (НАКЗТ).

Двете НПО-структури са с различен фокус на дейността, но с изненадващо сходна логика на действие.

Според разследващите на случая „Петрохан“ и дейността на „лама Калушев“, „Екипът“ и „Агенцията“ са свързани. „Екипът“ – от гражданска платформа до властта в общината „Екипът на София“ възниква като гражданска и експертна инициатива, критикуваща управлението на столицата и настояваща за „нова визия“ за градско развитие. Сред водещите основатели освен Жоро Пенчев е архитект Любомир Георгиев, който дълго време се позиционира като външен коректив на Столична община. Според публикация на вестник „Капитал“ на бизнесмена Иво Прокопиев, който подкрепя дейността на „Екипа“, идеята за създаването на това НПО е от края на 2021 г.

 В началото на 2022 г. пък е създадена и регистрирана „Агенцията“, с която подписва споразумение вицепремиерът и министър на екологията в кабинета „Петков“ Борислав Сандов от Зеленото движение и Демократична България.

През февруари 2026 г. „Екипът“ вече се трансформира от НПО в реален консуматор на власт: кметът Терзиев назначава арх. Георгиев за заместник-кмет на София, отговарящ за градското планиране, развитието на територията, архитектурната политика, контрола върху застрояването и дългосрочната визия за града.

Пенчев и Георгиев

Така „Екипът на София“ за първи път получава пряко институционално продължение във властта. Паралелно с Георгиев, в публичното пространство „Екипът на София“ често е свързван и с Жоро Пенчев, активен участник в гражданския и експертен дебат около развитието на града и публичните политики.

Макар формалните роли не винаги да са ясно определени, Пенчев е сред най-разпознаваемите лица около организацията. А е и бивш съветник в Министерството на електронното управление, когато то е управлявано от днешния съпредседател на „Да, България“ Божидар Божанов.

„Агенцията“, която не е агенция

На другия полюс стои НАКЗТ – неправителствена организация, регистрирана през 2022 г., която използва названието „агенция“, въпреки че не е държавен орган. Тя се представя като „рейнджърска структура“, чиято мисия е контрол и защита на природни територии – функции, които по закон принадлежат на МОСВ, регионалните инспекции и горските служби. Водеща фигура в НАКЗТ е Ивайло Калушев, по-популярен като „лама Калушев“ – образ, около който се изгражда почти култово следване и твърд идеологически наратив за „абсолютна защита на природата“. С организацията се свързват още Ивайло Иванов (председател на Управителния съвет), Дечо Василев и Пламен Статев, които са трите простреляни жертви край запалената хижа „Петрохан“. Случаят „Петрохан“ и намереният списък

Именно около НАКЗТ избухват случаите „Петрохан“ и „Околчица“, които изкарват организацията от зоната й на комфорт. Разследванията на прокуратурата и полицията разкриват, че „рейнджърите“ и „добрите еколози“ всъщност са членове на секта, изповядваща най-крайните форми на тибетския будизъм. Сектата е поставена в центъра на тежки криминални разследвания.

Тримата мъже от хижата „Петрохан“, свързвани с ръководството на НАКЗТ, са открити мъртви, а обстоятелствата около смъртта им пораждат версии за вътрешни конфликти, оръжие, затворени общности и самоуправство. В хода на разследването в стаята-храм, използвана от „ламата“, е открит спrсъка от досиетата „Калушев“, който съдържа имена на хора и организации с работни „бизнес“ бележки до тях.

Пълното огласяване на този списък ще има сериозна обществена тежест. А попадането на конкретни имена от експертни НПО-та в контекста на тежко криминално разследване поставя въпроси, които не могат да бъдат игнорирани.

Общият модел на „Екипа“ и „Агенцията“: влияние без мандат

Тук се очертава по-големият проблем. И „Екипът на София“, и „Агенцията“: – претендират за експертност и морално превъзходство; – упражняват публичен натиск върху политики; – навлизат в сфери, които вече имат законово определени отговорни институции.

Разликата е, че докато първите – „Екипът“, вече имат директен достъп до властта, вторите са действали изцяло извън нея, но с претенции за контрол, основан на споразумение с държавата в лицето на вицепремиера Сандов, който също е бил част от скритите мрежи за влияние на бизнесмена Прокопиев и на партии и политици от коалицията „ППДБ“.

Когато обаче едни и същи имена започнат да се появяват едновременно: – в граждански платформи, – в управлението на столицата, – и в контекста на разследвания за параинституционална дейност, въпросът вече не е персонален, а системен.

Този модел на дълбоката НПО-държава не е доказателство за вина. Но задава тежки въпроси без отговор. Защото контролът върху територията – градска или природна – е форма на власт. И власт без ясен мандат, без отчетност и с неформални мрежи винаги крие риск, дори когато е облечена в езика на каузите и експертността. А когато списъците и досиетата като това на „лама Калушев“ започнат да излизат от чекмеджетата, обществото има право да поиска светлина – не лозунги.