Служебният вътрешен министър фабрикува компромати срещу главния прокурор и неудобни полицейски началници
21-години след един от най-големите скандали в българските специални служби – „Бръмбаргейт“, при който в дома на действащия тогава главен прокурор бяха открити подслушвателни устройства, аферата е на път да има актуален римейк.
Миналия четвъртък, 13 май – само ден след встъпването си в длъжност като служебен вицепремиер с ресор – контрол върху службите за сигурност и вътрешен министър, Бойко Рашков е провел продължителна среща в кабинета си със заместник-директора на Държавна агенция „Технически операции“ Бисер Борисов. Служителите на агенцията са тези, които пряко осъществяват прилагането на специални разузнавателни средства, т.е. подслушват и записват комуникацията на дадено лице.
Източници от ДАТО твърдят, че след срещата при Рашков, Бисер Борисов се е върнал в службата и е поставил две задачи на най-верните си подчинени. По първата е изискал всички разработки на служителите на МВР, които са били обект на пряко прилагане на специални разузнавателни средства във връзка с разследвания за купуване на гласове.
Справката трябвало да съдържа и имената на полицейски началници, които може да са попаднали случайно при разработването на трети лица във връзка с изборния процес. Информацията следвало да бъде предадена на Бойко Рашков до броени дни, като целта й била да послужи, както за масова чистка в МВР, така и да потвърди внушенията, които представители на „протестните партии“ традиционно правят, че изборите в България се решават от шефовете на полицията по места. Подобни твърдения, но без доказателства и конкретика, често отправя и президентът Румен Радев, макар през 2016 г. да спечели избори, организирани от тогавашния кабинет на ГЕРБ и Реформаторския блок.
Втората задача, която Бисер Борисов възложил на верните си служители в ДАТО, която изглежда е получил отново в кабинета на служебния вътрешен министър, би могла да се тълкува като грубо нарушение на Закона за специални разузнавателни средства.
Изискани били всички записи на оперативно интересни лица, които се съхраняват в ДАТО и по които протича името на главния прокурор Иван Гешев. Въпросните материали можело да се използват за изготвянето на компромати срещу обвинител №1, които да бъдат разпространени в медии, а по-късно да послужат и за евентуално искане до ВСС за отстраняването на Гешев. Дали Рашков е разпоредил на Бисер Борисов да започне и персонално разработване на комуникацията на главния прокурор, не е известно, но дори и да е станало, то няма как да се осъществи по законов път, тъй като магистратите се ползват с имунитет, а за прилагане на специални разузнавателни средства се изисква и разрешение от съдия.
За изработването на компромати, обаче, и нерегламентирани записи такова не е необходимо. Служебният вицепремиер и вътрешен министър Бойко Рашков е наясно с това, тъй като добре познава механизмите на работа в ДАТО и възможностите за тяхното заобикаляне.
В периода 2013-2018 г. Бойко Рашков ръководеше Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и на практика е следял пряко работата на ДАТО. Това обяснява и защо Рашков е повикал в кабинета си още в първия редовен работен ден Бисер Борисов. Заместник-председателят на ДАТО също имал мотиви да трупа материали срещу „силните на деня“, включително и срещу главния прокурор. В ДАТО Борисов отговаря за обществените поръчки и може да има притеснения, че при бъдеща ревизия е голяма вероятността да се стигне до неблагоприятни за него разкрития.
Източници от специалните служби твърдят, че доброто познанство на Бойко Рашков със заместник-директора на ДАТО Бисер Борисов далеч не датира от съвместната им работа в последните години, а от много преди това. Докато в средата на 90-те години Рашков е ръководител на Националната следствена служба, Борисов прави първите си професионални стъпки като контраразузнавач в Национална служба „Сигурност“.
Това е службата, която става причина и за избухването на „Бръмбаргейт“, когато на 28 юли 2000 г.в дома на тогавашния главен прокурор Никола Филчев са открити действащи подслушвателни устройства. Тогавашният главен прокурор смяташе, че нареждането за неговото разработване и подслушване е дошло от директора на НСС – Атанас Атанасов, сега съпредседател на „Демократична България“. Така Атанасов искал да докаже своята лоялност към действащия по това време премиер Иван Костов.
Интересна подробност е, че само година преди разкритията за подслушването на Филчев, именно по волята на Иван Костов, Бойко Рашков е лишен от възможността да стане главен прокурор. Следователят е избран от Висшия съдебен съвет, но президентът Петър Стоянов отказва да подпише указ за неговото встъпване в длъжност като обвинител №1. Така по искане на Костов, спешно мнозинството в Народното събрание прави извънредна промяна на съдебния закон. Стига се до подмяна на състава на ВСС, който провежда повторна процедура и на мястото на Рашков за главен прокурор е избран Никола Филчев. След демонстративното отстраняване на Рашков не му остава друго освен да стане народен представител от БСП, а по-късно за кратко и заместник-министър на правосъдието в мандата на Тройната коалиция.
Според източници от ДАТО, причина за доброто познанство между Бойко Рашков и Бисер Борисов се оказва друг кадър на някогашните комунистически служби – ген. Стоимен Стоименов, чиято професионална биография включва и поста заместник-началник на Разузнавателното управление на армията (РУМНО). Интересна подробност е, че, макар да има добри контакти в БСП, за около година – 2012-2013 г. – вече като запасни офицер Стоименов успява да стане съветник по националната сигурност на президента Росен Плевнелиев. Източници от службите за сигурност са категорични, че издигането си до заместник-директор на ДАТО Бисер Борисов дължи на факта, че е зет на о.з. ген. Стоимен Стоименов.
Интересна подробност е, че преди две години в публикации в медиите се твърдеше, че Стоименов правил предварителни разговори за създаването на политически проект с лидер Румен Радев. Факт е, че поне до началото на 2020-та година темата със създаването на „президентска партия“ бе актуална, но по-късно бе замразена, което съвпадна с учредяването на „Има такъв народ“.
Отново според публикации в медиите Стоимен Стоименов се явява като „Кръстник в сянка“ на едноименното седмично издание на кръга „Капитал“. Твърди се, че Стоименов е подбрал трима младежи – синове на доверени офицери от Държавна сигурност и УБО, които поставили началото на финансовия седмичник. Сред тях бил и Иво Прокопиев, чийто баща преди 10-ти ноември е шеф на ловно стопанство и офицер от УБО, което по-късно се трансформира в Национална служба по охрана. Причина за краткия период, в който Стоимен Стоименов съветва Росен Плевнелиев по въпросите на националната сигурност, се оказват разкритията, че сестрата на съпругата на заместник-директора на ДАТО е женена за оперативно интересния Самир Искандер Франсис, който е имал общ бизнес със Златомир Иванов – Баретата и експулсирания от България за заплаха за националната сигурност руски бизнесмен Константин Циганов.
Парадоксално е, но 21-години след „Бръмбаргейт“, част от участниците отново са в първите редици на обществените и политически процеси у нас. Макар и със сменени роли. Днес Бойко Рашков, чиято професионална кариера в съдебната власт бе преждевременно прекратена от Костов, не с друг, а с най-верния човек на Командира – Атанас Атанасов, правят всевъзможни опити за отстраняването на главния прокурор.
За целта изглежда Рашков е готов да използва дори мракобесната тактика, прилагана от Атанасов, който чрез подслушването на Филчев е искал да постави в завимимост прокуратурата. И докато Бойко Рашков се отблагодарява на президента Румен Радев, търсейки компромати срещу Иван Гешев, когото президентът има основания да не харесва, заради разкритията за зависимости на един от най-близките му съветници – Пламен Узунов, Атанас Атанасов всячески подкрепя действията на служебния вицепремиер и вътрешен министър, когото навремето чрез политически преврат са изхвърлили от главна прокуратура.
