Братството с нова тактика у нас-вместо религиозни фондации създава бизнескръгове
Стефан Ташев
Как Държавна сигурност-ДС „акушира“ раждането на клетките на радикалната ислямистка групировка „Мюсюлмански братя“ и как арабски студенти-комунисти от „братски партии“ се превърнаха за нощ в радикални мюсюлмани описах в материал от вчера.
Днес ще проследим връзките на хората от групировката помежду им и с български политици и служби.
Връзките с клетките на „Мюсюлмански братя“ у нас се оказват източник на препитание за много хора в България.
Те дават начален старт на младите проповедници, школувани преди 15 години в Йордания, Саудитска Арабия и Египет. Те пък, от своя страна, дават хляб на гравитиращи около себе си мюсюлмани и мюсюлманки, които искат да се издържат чрез религията. По този начин се извършва безпрецедентна търговия с религиозни ценности и се появяват зависими хора преданни на «Мюсюлмански братя»
От друга страна чужденците, които са основни фигури в братството са зависими от комунистическите служби. Някои от хората на „Мюсюлмански братя“ са внедрени и в Главното мюфтийство.
В предната публикация споменахме Али Хайредин, подсъдим за радикален ислям в Пазарджик, бивш Софийски мюфтия. Твърди се, че и главният мюфтия Мустафа Хаджи също е свързан с „Мюсюлмански братя“. „Свръзката“ на Хаджи и Хайредин е Аладин Хафран.
Докато Недим Генджев бе главен мюфтия към него е прикрепен Махамед Рабия от Египет, а в благотворителния сектор Хюсейн Одех и шейх Самир Омран.
Мохамед Рабия има за цел да ограничи и превземе връзките на Генджев със Саудитска Арабия и постига целта си след 15 годишна упорита работа. Прекратява финансирането на издържаната от частни дарители английска гимназия в гр. Глоджево, отклонява средствата от кампании на Фондация „РАБИТА“, със средствата финансира структурите на „Мюсюлмански братя „ в Египет.
Секретарят на спонсора на Генджев, Халед Ал Габра , сириец по произход, но живеещ в Саудитска Арабия жени едната си дъщеря за братя на жената на Аладин Хафран, собственикът на Аладин холдинг. А другата за безличен търговец на чадъри, сириец, от пазара „Илиянци“ на име Уаил Ал Касъм.
Така средствата се концентрират в семеен кръг от представители на „Мюсюлмански братя“. В период на проблеми Аладин прехвърля на зет си всичките акции на Аладин Холдинг.
Сириецът Халед Ал Габра отклонява стотици хиляди долари към дъщеря си и купува имущество и недвижими имоти за над 500 000 долара, като основната му цел е да се пренесе да живее в България със съпругата си.
Египтянинът Мухамед Рабия отклонява огромни средства към Кайро, като под претекст, че получава огромно възнаграждение в България, строи и управлява четири сгради в столицата, концентрира своите средства и в нелегална помощ на членове на „Мюсюлмански братя“ в Египет.
Палестинецът Хюсейн Одех пък изтегля цялото си семейство в Англия, където между другото Мухамед Рабия изпраща да специализира медицина синът си, Керим Рабия Бадауи. В България Хюсейн Одех оставя фирма за дейностти по консулски услуги в сътрудничество с посолството на Саудитска Арабия. Така верният член на групировката контролира визовата дейност на посолството, ограничава или насърчава, кой да пътува за кралството и провежда и манипулира провеждането на ежегодния Хадж, изключително важен религиозен ритуал.
В главното мюфтийство част от ръководството са членове на братството, като зам.-главният мюфтия Бирали Мюмюн завършил в Йордания, като Абдула Мустафа Салих, Мурад Сюлейманов Пингов, Шабан Али Ахмед Дурмуш завършили образованието си в медресета на групировката в Йордания, Саудитска Арабия и Турция. Членовете на братството се присъединяват към доктрината за насаждане на турския държавен ислям от турския ДИАНЕТ, дирекция по религиозните въпроси.
Друг важен лост за влияние е една фирма на палестинеца Мухамед Мхуеш Одех, който урежда статута на бежанци, на постоянно пребиваващи у нас и получаването на българско гражданство на хора от групировката.
Той разполага с протекция от страна на миграционните власти и с „чадър“ от службите за сигурност, като това му дава възможност контролирано да внедрява в България, хора на тайното братство.
Един от най-фрапантните случаи е с уреждането на тъста на Аладин Хафран, Халед Ал Габра с постоянно пребиваване, въпреки, че срещу него има сигнали, че е отклонил средства от благотворителност и че няма място в България. Според запознати в момента тече проверка от Икономическа полиция, но по всяка вероятност дейността на Мухамед Одех няма да бъде засегната, защото покровителството е много силно.
Като модел за влияние в България се използват структурите на главното мюфтийство ръководено от Мустафа Хаджи. Вече е изоставена практиката да се създават фондации, почти всички са със замразена дейност или закрити от държавата. Сега практиката е да се правят фирми и търговски дружества. Чрез тези фирми на натурализирани членове на братството, или чрез постоянна пребиваване или чрез приемането на българско гражданство се създават фамилни бизнес структури.
Араби се женят за българки, създават семейства, оттеглят се в обезлюдени места и се заселват там. В големите градове се купуват преди всичко терени с потенциал, сгради и фалирали производства. Така си подсигуряват перспектива и печалба. Членове на братството са предимно бивши студенти заварени от промените в България и вербувани от Държавна сигурност. Информирани твърдят, че сега щафетата се прехвърля на бойци от ИДИЛ и други от арабските страни където членовете на братството са преследвани.
Оземляването на такива хора в безлюдни места е много опасно защото се правят анклави на радикализъм. Видно такова вече превзето място е село Сърница в Родопите, където един сириец Муафак Асад и един българин Ахмад Муса са фанатизирали местните младежи, които са се противопоставили на традиционните вярващи. Те са намерили подкрепа и в Ахмед Башев, бивш кмет на село Гърмен, а сега от политик от Движението за права и свободи.
Това е пример за връзката на членове на братството с религиозни лидери и политици, тази сплав води до пълна радикализация на местното население, като се започва от безработните младежи, жените и в последствие в създаването на радикализирани семейства, които отглеждат радикализирано поколение.
Друг пример за връзка на членове на братството с политици е Радион Попов, бивш зам.-министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев и кандидат за посланик на България в Саудитска Арабия. Попов е оповестен като агент на комунистическото военно разузнаване-РУМНО. Той е кандидат за депутат от НДСВ, но Симеон Сакскобурготски го вади от листите заради връзките му с ДС.
Това не пречи по време на Тройната коалиция Попов да бъде назначен за зам.-министър на външните работи на мястото на печално известния кадър на ДПС Феим (Петър) Чаушев.
Попов чрез сестра си има обща фирма с Мохамед Фода, бивш адмирал на флота на Египет и член на »Мюсюлмански братя».
Благодарение на контактите с Попов Мохамед Фода е инвестирал и усвоил над 3 млн.евро, чрез закупуване на парцели за застрояване и строежи в „Студентски град“ и „Младост“.
И накрая да припомним печално известната афера „Акрам“, свързана с палестинеца Джамал Абулибде, пристигнал в България през 80-те години на миналия век. Завършил с отличие Висшето военно общовойсково училище във Велико Търново. Получил българско гражданство под името Ангел Радославов Златанов. Името е взето от „Кръстника“ му Радослав Радославов-бивш първи секретар на Окръжния комитет на ДКМС Велико Търново, а след това заместник-началник на Окръжно управление на МВР-ДС, отговарящ за ДС. След 10 ноември е началник на РДВР Велико Търново, освободен от този пост след идването на власт на правителството на СДС с премиер Филип Димитров през есента на 1991 г. Радославов е и водещият офицер от ДС на Акрам, а след промените бизнесъдружник. Друг съдружник на палестинеца е бившият офицер от ДС-Велико Търново Людмил Досев.
Сякаш от нищото след 1989 г палестинецът става супербизнесмен, открива магазини в Търново, изкупува имоти, върти сериозен бизнес.
Както става ясно малко по-късно с протекциите на БСП и Държавна сигурност.
През 1993 г ще стане ясно, че Акрам е избран за подставено лице при грандиозна корупционна схема-нелегално финансиране на БСП чрез теглене на невъзвращаеми кредити от банки с фалшиви фирми.
Участници в тази схема са Андрей Луканов, бивш премиер, тогава депутат, Румен Петков шеф на БСП-Плевен и колегите му от Дряново-Стефан Косев, „най-младият син на партията“ и Георги Димитров от Велико Търново.
С телефонни обаждания до определени шефове на регионални клонове на банки в Северна България от БСП Акрам и хората му получават над 93 млн. Лв кредити, които никога няма да върнат. „Банкерите“ не могат да отказват, защото са назначени с протекции от червената партия.
„От 30 до 40 на сто от всеки отпуснат кредит отиваше в БСП, това беше решено в Плевен на среща през септември 1993 г. На съвещанието присъстваше и Андрей Луканов. По думите на Стефан Косев, парите минаваха през Българска пощенска банка и отиваха директно в касата на БСП в Плевен“, заявява по-късно избягалият от България палестинец. Той е заловен в Испания, но часове преди да бъде екстрадиран в България го намират обесен в испански затвор. Самоубиват се трима банкери, на които от БСП им е наредено да отпускат кредити, които никога няма да бъдат върнати.
През април 1995 г. става ясно, че Акрам е разработван от Националната служба „Сигурност” в МВР (контраразузнаването) и в специалната служба съществуват доказателства за аферата, пряко свързана с финансирането на БСП. Данните са запазени, защото Акрам е разработван под друго име с паспорт от държава в Южна Америка. Оперативната работа обаче е прекъсната след падането на правителството на СДС през декември 1992 г.
Ако Акрам бе оцелял, вероятно щеше да бъде щедър бизнесмен свързан с описаните по-горе наши хора, превърнати от арабски комунисти в радикални ислямисти.
