Аферите с доставки за армията са от Рим до наши дни
ИВАН СПИРДОНОВ
Независимо дали иде реч за демократично избрани правителства, диктатори, еднопартийни и други тоталитарни режими, че дори и за аристократи и монарси – оръжията все са били добър извор на средства, пардон – богатства.
Причините за това са няколко. На първо място, оръжията винаги са били „специална стока” – обект на строг контрол. Това предполага и известна „секретност” при всякакви подобни сделки.
Тази секретност предполага и още нещо – замесените са тесен кръг, а обществото не подлежи на пълно информиране. Като разправиите и скандалите около предстоящата сделка за купуването на нов боен самолет за българските ВВС.
Вероятно още в древността при закупуване на по-големи количества копия или мечове е имало пазарлъци за комисионни.
По времето на Рим е имало такива със сигурност дори и само заради високата цена на оръжията от закален метал.
Поради секретността, както и поради по-високото качество на използваните материали, оръжията винаги са имали и по-висока принадена стойност, а оттам и по-висока норма на печалба за посветените, а оттам са давали и възможност за отделяне на по-висок процент комисионна.
В нашата история са описани няколко случая на оръжейни афери, най-известна от които е аферата „Шарл–Жан“.
През 1903 год. в резултат на Илинденско-Преображенското въстание отношенията между Княжество България и Османската империя навлизат в дълбока криза.
Оправдавайки се с неяснотата на ситуацията и с нуждата от спешни мерки за подобряване състоянието на арсенала на армията, тогавашния министър председател ген. Рачо Петров и военния министър ген. Михаил Савов сключват договор с унгарската фирма „Манфред Вайс“ за доставка на няколко милиона патрона.
По този начин е пренебрегната по-ниската оферта на австрийската компания „Келер“, която вече е била спечелила търг на военното министерство.
Сделката се проваля, тъй като аферистите от „Манфред Вайс“ току що са стартирали патронно производство, а мунициите за България е трябвало да дойдат от складовете на Австро-унгарската армия.
Офицерите на Франц Йозеф, обаче развалят българо-унгарската далавера.
По време на преговорите страните се придържат към всички правила на трилъра, като в кореспонденцията„Шарл” е кодовото име на ген Рачо Петров, а „Жан” на ген. Михаил Савов.
Премиерът се облажил със 75 000 златни лева /3750 наполеона – 24.2 кг. злато с чистота 21.6 карата или около 1 612 500 сегашни лева – справка – tavex.bg/ , военният министър – 50 000, а началникът на артилерията генерал Бончо Балабанов – 40 000.
Опитът за измама станал публично достояние чрез столичния всекидневник „Мир” в 1906 год.
Колко малко са се променили нещата за 110 години доказват 2 факта – тогава тримата генерали успяват да осъдят вестника за клевета и редакторът Васил Христов влиза в затвора. Рачо Петров, подобно на много знайни и незнайни наши съвременници политици също влагал парите си в недвижимост. Притежавал няколко атрактивни имота във и около София, а също и в Турция, Гърция,Германия, Австрия, Швейцария, Италия и Франция.
Генералът се оказва и наш първи наркотрафикант. В годините на Първата световна война изнася маково семе за Германия.
Не си поплювали и властимащите в годините на социализма.
Никой не знае кой, кога и колко точно е прибрал от търговия с оръжие, но няколко гафа на нашите служби са останали в историята.
1984 г. в гръцко пристанище на кораба „Атанасиос Ес“ са открити 150 автоматични пистолета, 5000 автомата „Калашников“ и муниции, достатъчни за въоръжаването на малка терористична армия. Корабът е натоварен в Бургас за несъществуващата немска фирма „Аутохандел Шмид“, а документите са издадени от софийската „Инфлот“. Американски наблюдатели изразяват мнение, че оръжията са за палестинци в Северен Йемен, тъй като това е крайният маршрут на „Атанасиос Ес“, а оръжията са български.
В посткомунистическите години, в резултат на прилаганата повсеместно икономическа политика на „градивното разрушение” армията е буквално зарязана от управляващите, а МО се превръща в място за далавери и интриги.
Едва след 1999 г. бяха направени няколко опита за подновяване оборудването на армията- един от друг по-сатирични….да не кажа сардонични.
Такъв беше вносът на 6 нови хеликоптери Bell 206 в 1999 год. никой от които не лети към момента, както и прословутите 12 броя Eurocopter AS 532 Cougar, внесени в 2005 и недоизплатении до днес, от които „в движение” са едва 2!
Разбира се, не само у нас се случват такива „неща”.
Из цял ЕС стана известно името на гръцкия флотски офицер Андонис Кандас.
Той беше арестуван в края на 2013 г. след като в личните му сметки бяха открити над 13 млн. евро.
Кандас е признал, че е лобирал за германският оръжеен производител Krauss-Maffei Wegmann (KMW) при доставката на 170 танка „Леопард-2″на гръцката армия, а други две германски компании – Rheinmetall и Atlas – са се включили в модернизирането на гръцки подводници. Само от сделката с танковете Кандас прибрал 1,7 милиона евро
„Огледално” разследване в Германия довело до следните резултати – след проверка в офисите на Краус-Мафай Вегман“ в Мюнхен се разбрало, че консултантската компания на двама бивши депутати от Германската социалдемократическа партия (ГСДП) е получила хонорари за над 5 милиона евро във връзка с две оръжейни сделки с Гърция.
„Консултантската” фирма се казва „BfS“ / Бюро за консултации за Югоизточна Европа/. Зад нея стоят бившите депутати от Бундестага Дагмар Луук и Хайнц-Алфред Щайнер.
Мдааа…може пък и да не сме най-зле ние…
