Това е с повече от 2,813 млрд. евро спрямо края на октомври 2021 г.
Брутният външен дълг на страната в края на октомври 2022 г. възлиза на почти 44 млрд. евро (43 978,2 млн. евро – 55,7 на сто от прогнозния Брутен вътрешен продукт -БВП), съобщава Българската народна банка.
Това е с повече от 2,813 млрд. евро (6,8 на сто) спрямо края на октомври 2021 г. (41 164,8 млн. евро, 57,9 на сто от БВП).
Краткосрочните задължения са почти 8,676 млрд. евро (19,7 на сто от брутния дълг, 11 на сто от БВП) и се увеличават на годишна основа с над 2,285 млрд. евро (35,8 на сто). Дългосрочните задължения съответно възлизат на 35,3 млрд. евро (80,3 на сто от брутния дълг, 44,7 на сто от БВП), като се повишават за една година с 528,2 млн. евро (1,5 на сто).
В евро са деноминирани 79 на сто от брутните външни задължения, при 81,3 на сто година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на октомври е почти 8,332 млрд. евро (10,5 на сто от БВП). Спрямо края на октомври 2021 г. (8,210 млрд. евро, 11,6 на сто от БВП) той нараства със 121,9 млн. евро (1,5 на сто).
Външните задължения на Централната банка са над 2,149 млрд. евро (2,7 на сто от БВП). Те се повишават за една година с 266,8 млн. евро (14,2 на сто). Външните задължения на сектор „Други парични финансови институции“ са почти 6,202 млрд. евро (7,8 на сто от БВП). Те се увеличават с 1,615 млрд. евро (35,2 на сто) спрямо края на октомври миналата година.
Външните задължения на другите сектори са над 12,853 млрд. евро (16,3 на сто от БВП). Те нарастват с 475,4 млн. евро (3,8 на сто) спрямо същия месец на миналата година.
Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на близо 14,442 млрд. евро (18,3 на сто от БВП), което е с 334,1 млн. евро (2,4 на сто) повече спрямо края на октомври 2021 г. Това кредитиране отново е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 32,8 на сто към края на октомври 2022 г., при 34,3 на сто година по-рано.
