Спечеленото стига да се финансира „Вагнер“ цяла година
Нефтохим Бургас е най-голямата рафинерия в България. След началото на пълномащабната война в Украйна тя се превърна в един от най-големите световни потребители на руски петрол. Нашето разследване разкрива, че през първите десет месеца на 2023 г. рафинерията е погълнала над 4,95 млн. тона руски суров петрол, което е донесло на Кремъл около 1,13 млрд. евро под формата на преки данъчни приходи. Според руския президент Владимир Путин това би било достатъчно, за да се финансират операциите на наемническата групировка „Вагнер“ за цяла година.
Когато ЕС забрани руския петрол през декември 2022 г., България получи изключение (дерогация – бел.ред.), за да осигури вътрешни доставки. „Целта на изключението е България да може да се снабдява и да не продава вносен руски петрол на други държави“, заяви говорител на ЕК през миналата година.
Но нашето разследване разкрива, че вместо да задоволява българското търсене, рафинерията, чийто мажоритарен собственик и оператор е руският гигант в областта на изкопаемите горива „Лукойл“, изглежда се възползва от изключението.
Анализът на данните от индустрията показва, че руският петрол вече съставлява 93% от вноса на Бургас, в сравнение със 70% преди инвазията. В същото време Нефтохим Бургас изнася големи количества от продуктите, които рафинира; само морският износ на рафинирани нефтопродукти от завода е на стойност 984 млн. евро през първите 10 месеца на 2023 г.
На рафинерията е забранено да изнася продукти, произведени от руски нефт. Но Нефтохим продължава да изпраща петролни продукти за ЕС съгласно правилото за „масовия баланс“, което ѝ позволява да изнася, при условие че те са по-малко от вноса на Бургас от страни, различни от Русия.
През август корабът Seaexpress натовари 40 000 тона мазут от Бургас, а две седмици по-късно разтовари товара си в холандското пристанище Ротердам. Сделката сама по себе си не нарушава санкциите – съгласно принципа на масовия баланс окончателно решение може да бъде взето едва през февруари 2024 г., когато ще бъдат прегледани данните за вноса и износа за една година, за да се определи дали рафинерията е превишила допустимите си европейски продажби.
Разследването разкрива, че досега през тази година България е изнесла повече за ЕС, отколкото е внесла от страни, различни от Русия, което повдига сериозни въпроси за това дали Нефтохим Бургас ще успее да спази закона за масовия баланс.
Българският филиал на „Лукойл“ не само създава отворена врата за руския петрол в ЕС – рафинерията изнася продукти и за други държави, които не се присъединяват към ЕС, като САЩ. Данните за транспорта показват, че тази година САЩ са внесли над 70 000 тона рафинирани продукти от Бургас.
Кристофър Ламбин, старши съветник по разследванията на данни в Global Witness, заяви: „Независимо дали Нефтохим в крайна сметка нарушава буквата на руското петролно ембарго на ЕС, действията му подкопават духа на забраната.
„Лукойл“ продава петролни продукти в Европа, като по този начин е допринесъл с повече от 1 млрд. евро за Кремъл тази година. ЕС трябва да отстрани многобройните пропуски в забраната за внос на руски петрол и да увеличи инвестициите в прехода към чиста енергия“, твърди Ламбин.
Исаак Леви, ръководител на екипа за европейски и руски политически и енергийни анализи, заяви: „Нарастващата зависимост на Нефтохимик от руския суров петрол показва как вратичките в санкциите дават възможност на един рафинерен център за руски петрол да работи в границите на ЕС. Руският петрол захранва автомобилите в ЕС и насочва средства към Кремъл. Освобождаването на България от санкциите трябва да се прекрати и притежаваната от Русия рафинерия да се продаде, за да се намалят финансовите потоци, които се използват от Путин за водене на войната в Украйна. Рафинерията и преди е внасяла неруски суров петрол, което показва, че има алтернатива, и затова трябва да ѝ се забрани да купува руски петрол“.
Мартин Владимиров, директор „Енергетика и климат“ в ЦИД, заяви: „Налице е спешна необходимост от засилване на изпълнението и прилагането на санкциите за нефта чрез отмяна на дерогацията, предоставена на държавите от Централна Европа, които нямат излаз на море, и на България, тъй като няма техническа или икономическа обосновка за изключенията. ЕС следва също така да забрани претоварването на руски петролни продукти, които пристигат в пристанища на ЕС и след това се транспортират до дестинации извън ЕС.“
Потърсено за коментар, дъщерното дружество на „Лукойл“ – Litasco S.A, основен акционер в рафинерията, заяви, че спазва всички приложими закони и разпоредби, включително правилата на Г-7 за ограничаване на цените.
