Докато приходите по КФП нарастват с 18 на сто, при разходите се отчита ръст от 32,2 на сто, което съответно води до превишение на разходите над приходите за периода
На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към февруари 2023 г. е отрицателно в размер на 190,9 млн. лв. (0,1 % от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 300,1 млн. лв. и превишение на приходите над разходите по европейските средства в размер на 109,2 млн. лв, съобщава Трибюн.
За сравнение, за първите два месеца на 2022 г. бе отчетен излишък в размер на 713,3 млн. лв., което означава, че на годишна база бюджетното салдо за периода се влошава с 904,2 млн. лв. Изпреварващият ръст на разходите е основният фактор за влошаването на бюджетната позиция спрямо първите два месеца на предходната година. Докато приходите по КФП нарастват с 18 на сто, при разходите се отчита ръст от 32,2 на сто, което съответно води до превишение на разходите над приходите за периода.
В номинално изражение разходите нарастват спрямо първите два месеца на 2022 г. с 2 346,1 млн. лв. (32,2 %), като при отделните разходни показатели най-значително нарастват разходите за пенсии, които се увеличават със 715,7 млн. лв., както и разходите за субсидии (с 687,3 млн. лв.), разходите за издръжка (с 421,1 млн. лв.), разходите за персонал (с 383,8 млн. лв.) и други. Ръстът на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, вкл. промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на МРРБ, влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации и други.
Приходите, помощите и даренията по КФП към февруари 2023 г. са в размер на 9 451,3 млн. лв. Постъпленията нарастват с 1 441,9 млн. лв. (18,0 %) спрямо отчетените към февруари 2022 г. Данъчните и неданъчните приходи по КФП нарастват номинално с 1 426,6 млн. лв., а постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са повече с 15,3 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на предходната година.
Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 7 549,6 млн. лв. Постъпленията от данъци и осигурителни вноски нарастват с 1 230,7 млн. лв. (19,5 %) спрямо отчетените за същия период на предходната година, като формират 79,9 % от общите постъпления по КФП за периода. Приходите от преки данъци са в размер на 803,4 млн. лв., като нарастват с 94,8 млн. лв. (13,4 %) спрямо отчетените към февруари 2022 г. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 3 714,8 млн. лв. (ръст от 296,4 млн. лв., 8,7 % спрямо отчетените към февруари 2022 г.), като приходите от ДДС са в размер на 2 736,1 млн. лв. (ръст от 10,7 % спрямо отчетените към февруари 2022 г.), от акцизи възлизат на 907,3 млн. лв. (ръст от 4,6 % спрямо същия период на предходната година), а тези от мита са в размер на 58,0 млн. лв. (спад от 12,5 % спрямо отчетените към февруари 2022 г.). Върху приходите от ДДС през 2023 година оказва влияние намаление на ставката на 9 % от второто полугодие на миналата година за централно отопление и природен газ и въвеждане на ставка 0 % за хляб и брашно, както и увеличението на прага за регистрация по ЗДДС на 100 хил. лева от 01.01.2023 година. Тези мерки водят до загуба на приходи от ДДС. Постъпленията от други данъци са в размер на 669,8 млн. лв. (в т. ч. 446,1 млн. лв. целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ от производителите и търговците на електрическа енергия, в изпълнение на § 8 от ПЗР на Закона за прилагане на разпоредби на ЗДБРБ за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г.), което означава, че именно базов ефект в приходите през 2022 г., когато такива целеви вноски не са постъпвали в бюджета, е причината за отчетения ръст от 469,7 млн. лв. в групата на другите данъци. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 2 361,7 млн. лв., което представлява ръст от 369,8 млн. лв. (18,6 %) спрямо отчетените за същия период на 2022 г.
Неданъчните приходи са в размер на 1 513,3 млн. лв. (ръст от 195,9 млн. лв., 14,9 % спрямо същия период на 2022 г.) и се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 388,4 млн. лева.
Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към февруари 2023 г. възлизат на 9 642,2 млн. лв. За сравнение разходите по КФП към февруари 2022 г. бяха в размер на 7 296,1 млн. лева.
Нелихвените разходи са в размер на 9 323,2 млн. лв. (ръст от 2 359,9 млн. лв., 33,9 % спрямо отчетените към февруари 2022 г.). Текущите нелихвени разходи са в размер на 8 742,7 млн. лева. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 575,7 млн. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 4,7 млн. лева. Лихвените плащания са в размер на 35,1 млн. лв. (спад с 1,8 млн. лв., 4,8 % спрямо отчетените към февруари 2022 г.).
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 28.02.2023 г. от централния бюджет, възлиза на 284,0 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.
Размерът на фискалния резерв към 28.02.2023 г. е 15,5 млрд. лв., в т.ч. 15,1 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
