Има несъотвествия при машинния вот. Те са малки за националните избори, но може да са решаващи при избор на кметове
Красимир Ципов, бивш депутат и зам.-министър на вътрешните работи, член на ЦИК
Интервю на Стефан Ташев
– Г-н Ципов, как ще коментирате твърденията на ПП и ДБ, че машините са намалили недействителните гласове на изборите? Отговаря ли на истината тези твърдения?
– Ако човек направи бърз преглед в архива на интернет страницата на Централната избирателна комисия, ще установи следните факти – за последните четири национални избора, за президенти вицепрезидент през 2016 г. в два тура, за парламент през 2017 г., за европейски парламент през 2019 г., и парламентарните избори през април 2021 г., броят на недействителните бюлетини се движи между 3 и 4,5%.
Това е достатъчно показателен факт, който доказва, че броят на недействителните бюлетини не е толкова голям, колкото и да се опитват да ни внушават и това показва съвсем ясно, че когато в България се провеждат национални избори, тези бюлетини като брой са на средното европейско ниво. В Европа през последните десетина години средният брой на недействителните бюлетини в подобни национални избори се движи между 3 и 6%. Между другото, последните четири избора за парламент, включвам и президентските, проведени през есента на миналата година, показват абсолютно идентичен, даже по-малък брой невалидни бюлетини в секциите, в които се гласува с хартия.
– Големият спор за машините е дали те дават гаранция, че няма манипулация на вота. Има ли такава гаранция?
– Каквито и контролни механизми да бъдат въведени, след като в цяла Европа и останалият демократичен свят, с много малко изключения, няма подобен тип машинно гласуване, защо точно в България трябва да се прилагат такива форми за гласуване? Това повдига доста въпроси, на които засега не може да се даде абсолютно ясен отговор.
– Но основната мантра на хората, които държат само на машинно гласуване е, че то е спряло т.нар. купен вот. Така ли е в действителност?
– Ако се направи преглед на статистиката за броя образувани досъдебни наказателни производства през последните 15 години за търговия с вот, ще се види, че той не е толкова различен. И винаги се движи в порядъка на 50 и 150 такива производства. Друг е въпросът в колко случая се е стигало до осъдителни присъди. Няма как да се прави заключение, че използването на такъв тип машини за гласуване води до намаляване на контролирания и купения вот. Без значение е какъв е начинът на гласуване, когато някой избирател реши да продаде гласа си или да упражни вота си под натиск. Говори се за подправени хартиени бюлетини или сгрешени протоколи, но възможно ли е едно лице да гласува на машината вместо група други лица, задават се и подобни въпроси, на които няма отговор, разбира се, няма и доказателства, но те се разпространяват в общественото пространство.
– Противниците на хартиената бюлетина се оплакват, че промените в Изборния кодекс се приемат бързо, без никакво обществено обсъждане…
– Да припомним как гласуването изцяло с машини в повече от 10000 секции бе наложено в 45-то Народно събрание без никакво обществено обсъждане, за по-малко от 10 пленарни дни на парламента. И именно машинното гласуване доведе до изключително намаление на избирателната активност. Има и други фактори за това намаление,но показателен е един-единствен факт. На изборите през април 2021 година активността бе 50,4% . Те бяха проведени в период на пандемия от коронавирус, когато имаше заболели по няколко хиляди души на ден и по няколко десетки починали дневно. А имаше нормална избирателна активност за мащабите на България. Само няколко месеца по-късно, през юли, изведнъж избирателната активност спадна на 42%, през ноември месец беше 40% и през октомври 2022 г. на 39%. Който твърди, че налагането на машинните за гласуване в повече от 10 000 секции на територията на страната и в чужбина, не е довело до намаляване на избирателната активност, трудно би защитил подобна теза, достатъчно е да се посочи спада, който се случи за три месеца в периода април-юли миналата година, а именно повече от 8%.
– Манипулирани ли са машините за гласуване? Бившият министър Божидар Божанов твърди, че не може да бъдат манипулирани.
– Въпросът дали са манипулирани или не машините няма ясен отговор, за съжаление, доказателства за двете твърдения трудно може да предоставени, но съмнения има, и то в много от избирателите. Но в крайна сметка, при положение, че все пак станахме свидетели на интересни казуси с някои машини, това засилва недоверието у хората. Трябва също така да се направи сеиозен анализ на това има ли някакви несъотвествия между броя гласове, които са отразени в машинния протокол и броя на контролните разписки, които са били преброени и отразени в протокола за преброяването им.
– Колко са тези несъотвествия?
– Те може да се малко на брой и да не се отразяват сериозно на изборния резултат при национални избори. Но нека си отговорим на въпроса как едно несъответствие при избори за кмет на населено място или община може да се отрази на изборния резултат, например на втори тур да бъде избран кмет на населено място с един глас в повече при наличие на такова. За да се възвърне доверието в изборния процес всеки един избирател следва да има право да избере по какъв начин да гласува. Това е демократично. Налагането на един-единствен метод на гласуване показва желанието или нежеланието на определени политически сили да дадат възможност на избирателя да упражни спокойно и нормално своя вот. Нека си зададем и следния въпрос – например дискриминирани ли са тези които гласуват в секции с до триста избиратели и искат да упражнят своя вот на машина.
– Хората, които подкрепят машинното гласуване имат и друг аргумент. Че избирателната активност не била толкова ниска, защото не били отразени данните от преброяването на населението през 2021 година. И списъците не отразяват реалната картина?
– Трябва да се напомни, че избирателните списъци се подготвят въз основа на издадените документи за самоличност. На всеки един български гражданин, без значение къде се намира, в България или в чужбина, като навърши 18 години му се издава лична карта и в нея фигурира постоянният му адрес. И избирателните списъци се съставят именно по постоянен адрес, ясен е и текстът на Конституцията относно това кой има право да избира. Да се спекулира с това, че избирателната активност е висока или ниска като се използват данните за преброяване на населението, е неправилен подход. Проблемът е друг. Ние не можем да направим ефективно преброяване колко са българите в чужбина поради различни причини. Но няма как да бъде лишаван даден български гражданин от правото му да избира и то като му бъде налаган технологично-функционален ценз, да гласува само с машина, а не да му се даде възможност за избор.
– Какво показват данните на ЦИК за избирателната активност? По-висока ли е тя в секциите под 300 избиратели, където се гласува само на хартия или не?
– Ако направим справка как се е гласувало и на машините и на хартията през последните 4 избора, проведени през последната година и половина и преди това резултатите ще са съвсем ясни.
На хартия гласуват обикновено малко над 70%, а на машина са гласували малко над 25%. Точните числа за 73-74% гласували с хартиена бюлетина на смесените избори през април м.г. В секциите, в които се гласува на хартия активността беше над 55%, срещу над 35% в секциите, в които се гласува с машини.
