Съществува риск с това доминиране на парламентарната квота в прокурорския съвет изборът да бъде политически мотивиран, казва бившият конституционен съдия
Предложенията за промени в Конституцията са добронамерени, но не са докрай премислени. Това каза пред БНР бившият конституционен съдия Благовест Пунев, част от съвета, който консултира депутатите при обсъждането на промените в основния закон.
„От 30 години се говори за съдебна реформа и от петте поправки на конституцията, които са извършени след нейното приемане през 1991 г., 4 са свързани със съдебната власт, но въпреки това резултатите не са удовлетворителни. Констатациите на мониторинга от ЕК не са удовлетворителни. Мониторингът вече е прекратен, защото се смята, че няма реален напредък по препоръките, които се правят от европейските институции“, коментира той и добави, че предложените промени в конституцията все пак са добронамерени, но не са докрай премислени и трябва да се работи върху тяхното концептуално избистряне.
Благовест Пунев подчерта, че с предложените промени отпада Пленумът на ВСС, а двете колегии – съдийска и прокурорска, с разделянето на отделни съвети (вече не са колегии, а съвети), с което „прокуратурата силно се раздалечава от съдебната власт“:
„Тя почти вече е извадена от съдебната власт, защото има отделен бюджет. Няма да има пленум, който както досега обсъждаше общите проблеми на системата. Има пълно обособяване, включително и при избора на главен прокурор. Съществува риск с това доминиране на парламентарната квота в прокурорския съвет изборът да бъде политически мотивиран“.
Бившият конституционен съдия определи като добра идеята за ограничаване на правомощията на президента при управление със служебно правителство:
„Не президентът сам да решава кой да посочи за премиер и да назначи правителство, което да е отговорно само пред него, без да има парламент, който да упражнява поне контрол със запитвания, вот на доверие или на недоверие. Получава се една свръхпрезидентска република, която, макар и с ограничено време, но последните години показаха, че това време може да бъде доста дълго. Всъщност президентът става шеф на изпълнителната власт, без да има такива правомощия, и то в парламентарна република, не в президентска“.
По думите на Благовест Пунев има несъвместимост между длъжностите на гуверньора на БНБ и председателя на Конституционния съд и евентуалното им посочване за служебен премиер:
„Трябва да напуснат заеманите от тях длъжности, а те са много важни. Ако никой от тях не иска да стане служебен премиер, как ще се процедира?“.
