Поне 6 (шест) секретни документа само за една година, добити от Любомир Гечев през 1981-1982 г., са заминали в ГРУ
Пореден скандал, сътворен от Румен Радев и службашите му, излиза наяве, установи Zonanews. В средата на юни т.г. служебното правителство предложи на президента да издаде укази за освобождаването на председателя на Държавна агенция „Разузнаване“ Атанас Атанасов и назначаването на негово място на Антоан Гечев.
Новият директор на ДАР беше зам.-шеф на Служба „Военно разузнаване“ до 2019 г., а след това военен аташе в Рим. За него не се знае почти нищо, но Zonanews успя да установи, че няма нищо случайно в това назначение от Румен Радев – инсталираният за президент проект на ген. Леонид Решетников. Убедени сме, че информацията и документите, които ще прочетете и видите по-надолу в този анализ, са напълно неизвестни както за мнозинството българи, вкл. политици, така и за лекомислено застаналото зад Радев и креатурите му посолство на САЩ в България.
Сегашният директор на Държавна агенция „Разузнаване“ се казва Антоан Любомиров Гечев. Роден е на 13 сетември 1969 г. в Ямбол. Презимето и фамилията автоматично предизвикват интерес за онези, които сме проучвали дълго и внимателно архивите на комунистическото военно разузнаване РУМНО (РУ-ГЩ) – Любомир Гечев е един от знаковите представители на тази просъветска и много мракобесна структура. Но сериозното изследване на подобна тема винаги изисква стопроцентово засичане на информацията. Заехме се с проверка дали рождената дата на днешния шеф на ДАР съвпада с рождената дата на децата на Любомир Гечев – така, както би трябвало да е описано в Личното дело (ЛД) на този кадрови офицер от РУМНО. И наистина, бинго – ето оригинално факсимиле от ЛД на Любомир Гечев, където ясно се вижда, че Антоан Любомиров Гечев е син на Любомир Гечев.
Антоан Гечев произхожда от прокомунистически род – дядото и бабата (съответно бащата и майката на Любомир Гечев) са били ятаци на шумкарите, майката е призната за АБПФК след 09.09.44 г. Аман от тези кървавочервени фамилии, които 33 години след падането на престъпния болшевишки режим, продължават да са накачени като гирлянди по върховете на специалните служби на уж натовска България.
А сега да видим с какво се е занимавал Любомир Гечев в началото на 80-те години на миналия век в американската столица – същата, на която службата, оглавявана днес от неговия син, би трябвало да е стратегически съюзник. Времето е сурово – късен брежневизъм и застой в Съветите, инвазията в Афганистан, кризата със заложниците в американското посолство в Техеран, предстои след година-две студената война да избухне с невиждана невиждана от десетилетия сила. Точно по това време бащата на днешния директор на ДАР е бил шпионин, част от резидентурата под прикритие (РП) на комунистическото военно разузнаване във Вашингтон.
Естествено, от най-висока важност е партийната му вярност и БКП закваска – ето и партийната характеристика, без която никой от някогашните служители на РУМНО не е бил допускан до задграничен мандат. После, нека пак Ви говорят за големите „профита от РУ-ГЩ“, които били работили за „националните интереси“ на България.
Ето какви са били задачите на Любомир Гечев като част от резидентурата под прикрите на РУМНО във Вашингтон – той трябвало да изпълни разузнавателни (информационни) и организационни (вербовъчни) такива. Разузнавателните задачи включват широк спектър от теми по американските военни, военно-политически и военно-стратегически възгледи, документи и подходи. За изпълнението на тези информационни задачи Любомир Гечев трябва да създаде „широка мрежа от източници“. Тази мрежа той трябва да изгради от като изучи съответните контингенти от ПЛ (перспективни лица), да прецени и съгласува с Центъра кои от тях са подходящи за ДВ (доверени връзки) и ДЛ (доверени лица).
Още през следващата година в документ, който откриваме в личното му дело, разбираме, че 6 (шест) от документите, които Любомир Гечев е добил чрез изградената от него мрежа от ДВ и ДЛ, 6 (шест) са предадени на съветското ГРУ! Ето и документът, който доказва горното твърдение.
Това е абсолютен скандал – днешният шеф на външното разузнаване на уж натовска България е син на просъветски комунистически военен шипонин, който е шпионирал в разгара на студената война днешният ни стратегически съюзник САЩ в сърцето на неговата столица Вашингтон. Нека припомним, че този човек – Антоан Гечев – беше предложен от Румен Радев, а въпросната смяна предшественикът на Антоан Гечев, Атанас Атансов, описа като резултат от дейността и влиянието на дългата ръка на Кремъл.
Нека подредим нещата – инсталираният от ген. Решетников „пРезидент“ (самият Решетников е бивш резидент на Службата за външно разузнаване на Русия в България в началото на 90-те г.) овладява чрез преврат властта, назначава служебно правителство и веднага сменя един от стълбовете на атлантизма в България – директорът на ДАР Атанас Атанасов. Самият Атанасов, който е много, ама много информиран, в прав текст заявява, че вижда като „основна причина за моето отстраняване дългата ръка на Кремъл“.
Веднага след неговото отстраняване куклата на конци на Кремъл (Радев) оформя като шеф на ДАР сина на знаков румнаджия, ползван от ГРУ през 80-те го. във Вашингтон. Това, ако не е скандал, ние не знаем кое друго може да е! А буквално преди дни доскорошният служебен премиер Стефан Янев (сега министър на отбраната), назначен от същия Радев, се опита да саботира НАТО като отхвърли възможността за разполагане на сили на НАТО в България.
Погледнете още от документите, които се съдържат в личното дело на Любомир Гечев! От тях се вижда, че за по-малко от година резидентурата на прикритие във Вашингтон е изпратила в централата на РУМНО 104 материала, от които 58 документални, 26 справки и 20 шифрограми. От тях близо половината – 40 % са изготвени и добити лично от Любомир Гечев.
Шпионстването в сърцето на американския империализъм на Любомир Гечев приключва през ноември 1984 г., когато той е назначен за старши помощник-началник на отдел „Европа, Америка и НАТО“ при служба „Информация“ на РУМНО. В периода 10 март 1993 – 2 декември 1994 се издига да позицията началник на РУ-ГЩ!
Г-жо Херо Мустафа, прочетохте ли това?
