Актуализация на бюджета и нов заем би могло при необходимост да има евентуално през второто полугодие на 2021 година
Румен Гълъбинов, икономист
Бългapия e cpeд cтpaнитe oт Eвpoпeйcĸия cъюз, ĸoитo мoжe дa oтбeлeжaт нaй-знaчитeлeн pъcт нa БBΠ – пo eдин пpoцeнтeн пyнĸт дoпълнитeлнo гoдишнo в пepиoдa 2021-2026 г. Ho тoвa мoжe дa ce cлyчи пpи ycлoвиe, чe имa пълнo ycвoявaнe нa тpaдициoннoтo финaнcиpaнe и бeзвъзмeзднитe cpeдcтвa oт Mexaнизмa зa възcтaнoвявaнe и ycтoйчивocт нa EC.
Ние трябваше по правило до 30 април 2021 г. да представи своя план за възстановяване и устойчивост с програми за реформи и инвестиции до 2026 г. Ако планът ни бъде одобрен през 2021 г., тогава ще можем да получим още тази година предварително финансиране в размер до 13% от безвъзмездните средства и заемите. Това са около 780 млн. евро (1,5 млрд.лв.)
България може да получи общо до 2026г. безвъзмездно над 12 милиарда лева (6,2 млрд. евро). Тези средства ще подпомагат държавата ни за справяне с икономическите и социалните последици на пандемията от COVID-19, като същевременно икономиката ни ще осъществи екологичния и цифровия преход, за да стане по-устойчива и издръжлива.
Най-малко 37% от отпуснатите по плана средства трябва да подкрепят екологичния преход, а най-малко 20% – цифровата трансформация.
Тази година може да се наложи да емитира нов външен дълг в рамките на средносрочната програма, която беше ратифицирана през 2015 г. и увеличена до 10 млрд.евро.
Досега са издадени емисии за 7.7 млрд.евро и може да се емитира дълг за още 2.3 млрд. евро., защото трябва да се финансира дефицит, който вече е планиран в бюджета и защото предстоят падежи. Най-ниските съотношения на държавния дълг към БВП в края на четвъртото тримесечие на 2020 г. са в Естония (18,2%), Люксембург (24,9%) и България (25,0%).
България е сред страните с най-малко увеличение на съотношение дълг/БВП.
Служебното правителство не може, да взима външни държавни заеми, като за това е необходимо предварителното одобрение на Народното събрание.
Ако няма още една вълна на пандемията, бюджетът ще издържи и няма нужда от актуализация. Актуализация на бюджета и нов заем би могло при необходимост да има евентуално през второто полугодие на тази година.
А иначе есенната прогноза на Европейската комисия (ЕК) беше за икономически растеж на България през 2021 г. от 2.6%, после зимата ЕК повиши прогнозата до 2.7%, а днес ЕК рязко повиши прогнозата до 3.5%.
Така всяка следваща прогноза е по-добра от предишната, което е положителна индикация. Според днешната прогноза на ЕК българската икономика обаче, ще расте с по-бавни темпове от средното за ЕС през тази и следващата година. Затова трябва да сме с амбицията за ускорено и догонващо развитие.
Продължавам да твърдя, че България има всички шансове за възстановяване на икономиката си през втората половина на 2021г.
Ако служебното правителство изтегли от ЕК плана за възстановяване и устойчивост, както поиска президента Радев, е очевидно, че одобрението му ще се забави, което е проблем за бързото излизане от кризата през настоящата година и за трансформиране на икономиката ни в бъдеще.
Последната прогноза на ЕК за среднопретегления ръст на БВП за страните от ЕС е 5% за 2021 г.
Смятам, че няма необходимост от актуализация на бюджета за 2021 г. По Националния план за възстановяване и устойчивост т.г. се очакват над 760 милиона евро, ще получаваме и от многогодишната финансова рамка – т.е. европейския бюджет. Предишното правителство не се възползва докрай и от инструмента SURE. Има и опция за нова емисия дълг на международните финансови пазари, тъй като от одобрения още през 2015 г. има неизползвана възможност за около 2.3 милиарда евро.
