Да пуснеш снимка с някого в коридора, като с едната ръка се ръкуваш, а с другата го задържаш поне докато те снимат, не изглежда никак сериозно
Асим Адемов, фейсбук
Искрено се забавлявам с постовете на Кирил Петков, чрез които ни информира за историческото си посещение в САЩ като участник на церемонията по встъпване в длъжност на новия президент.
Трябва да сме му благодарни за чутовните резултати от това посещение, подробно описани и гарнирани със съответния снимков материал.
Но всичко това породи някои мисли, размисли и страсти около това посещение.
От моята политическа кариера, която стигна до Европейския парламент, все пак нещичко понаучих.
Когато един политик провежда официални политически срещи, обикновено, най-често и нормално е тези срещи да се провеждат в кабинети, зали, на маси, кръгли, квадратни, овални без значение. Тогава има възможност двете страни да си обменят мнения, да дебатират, да защитават позиции и.т.н. И е напълно нормално, даже и задължително, да се спомене къде, кога, с кого или кои официални лица е проведена срещата.
Та в този смисъл информацията за проведените срещи, разговори и постигнати резултати в САЩ, поднесена ни от титана на националната и международната политика Кирил Петков, не ми изглежда никак реална, а по-скоро на плод на неговото въображение или неговите халюцинации.
Той говори за „продуктивни срещи във Вашингтон“ с „приятелите от Международния републикански институт“ , за „индивидуални срещи с републиканци“,
говори за „мои добри приятели от Републиканската партия“ , за „републикански губернатори, конгресмени и сенатори“.
Това никак не ми звучи сериозно, а по-скоро като разказ по въображение.
Не става ясно къде са проведени тези срещи, които са тези приятели, които са тези републикански губернатори, конгресмени и сенатори?
Съзнавайки, че изобщо не бих се съпоставял и съизмервам с този политически гений, но все пак ще си позволя нескромно да кажа, че и аз съм имал възможност да проведа срещи във Вашингтон като член на делегация от ЕП. Като тези срещи бяха проведени в Държавния департамент по земеделие на САЩ и в Конгреса им. В Департамента им по земеделие се срещнахме с заместник-секретарите, т.е техните заместник-министри Алексис Тейлър, Роберт Бони и Комар Чандран. В Конгреса на САЩ имахме срещи с конгресмените Джим Коста, Джон Роуз, Дан Нюхаус, Чели Пингри, Франк Лукас.
Темата на тези срещи най-общо казано бе накъде и как да се развива земеделието оттук насетне, след наученото от Ковид пандемията.
Според моето скромно мнение така би трябвало да се поднесе информацията за едно посещение и последващите срещи.
Но да пуснеш снимка с някого в коридора, като с едната ръка се ръкуваш, а с другата го задържаш поне докато те снимат, или с някого на коктейл, или сред платилите за да гледат церемонията по телевизора, не изглежда никак сериозно. По-скоро изглежда малко „алангро“.
