Главната грижа на политическата формация на Радан Кънев сега не би трябвало да бъде кога ще ни пуснат в Шенген, а как да изчисти репутацията си от срамните червени петна
Веселин Желев, фейсбук
Радан Кънев e напълно прав. Приемането на България, Румъния и Хърватия в Шенген не зависи нито от Европейския парламент, нито от Европейската комисия и целият шум, който се вдига у нас около техните изяви по темата, е напразен. Кънев е прав и че Европа отново е под усилен миграционен натиск и разширяването на зоната за придвижване без паспортен контрол в момента не е най-продаваемата политическа идея – и на европейско, и на национално ниво.
Но има и нещо, което Кънев не казва, предполагам, заради деликатното си политическо положение. С президент Румен Радев, с назначено от него правителство, с „проевропейски партии“, които се коалират с БСП, с „Възраждане“ в парламента никой няма да пусне България в Шенген. Никой не е луд по време на война в Европа да даде ключа от външната ѝ врата на троянските коне (по-скоро магарета) на противника, т.е. да му подари пълен достъп до базите данни, свързани с европейската сигурност и да повери на проксита на Москва контрола върху външните граници на ЕС.
Политическата формация на Кънев, за съжаление на цялата демократична общност у нас, вече има коалиционна история с тези проксита и главната ѝ грижа сега не би трябвало да бъде кога ще ни пуснат в Шенген, а как да изчисти репутацията си от срамните червени петна. Според мене ще ѝ трябват години на дълбоко покаяние и неизбежни промени в ръководството.
А и ентусиазмът за Шенген в момента е излишен. Зоната съществува в голяма степен символично още от пандемията заради възстановения контрол по някои от вътрешните ѝ граници – нещо предвидено от кодекса ѝ. Принос за възстановения контрол от по-рано имат и миграционната криза, и тероризмът. Европейските лидери, които смятат, че зоната трябва да бъде реформирана, преди да се разширява, имат основания. За да действа пълноценно Шенген днес, ЕС трябва да има обща политика за миграция и убежище, но държавите членки още не могат да постигнат съгласие за нея.
