Напълно безумно е един президент да дава акъл и да диктува практики и решения на Конституционния съд
Живка Кехайова, zarata.info
Вече два дни се опитвам да не мисля по въпроса, защото отговорът му, вероятно ще научим години по-късно, но той – въпросът се връща непрекъснато, когато щеш-не щеш, проследяваш последователно събитията. Затова ще го поставя, излагайки фактите, а всеки сам да си отговаря.
Президентът назначава за министър човек с двойно гражданство в нарушение на Конституцията, който на всичкото отгоре му е дал документ с невярно съдържание – подписаната от него декларация. Няма как Радев да не е знаел и едното, и другото. Назначава и друг човек за министър, обвинен в кражба на интелектуална собственост, който се е споразумял с обвинителите си извънсъдебно – факт, но въпреки това в друга държава министър нямаше да стане.
Радев е знаел, че с тези назначения става уязвим точно преди президентските избори. Налага му се да преглътне и факта, че двамката пък назначават за шеф на НАП трети симпатичен младеж, под твърде основателно подозрение за данъчна далавера с продажба на собствена фирма на фиктивно лице, за да не плати над милион данъци.
На всичкото отгоре влиза заради Кирил в пряка конфронтация с ДПС, които го подкрепиха за първия му мандат и ги губи за втория.
Ама младежите са симпатични на народа и ударите оставят само малки драскотини по имиджа на президента, влязъл в роля на борец (абсолютно неясно за какво, но пък ясно срещу кого), обожавана от наивните.
Вероятно Радев е смятал, че с това ще му се размине, а и очарователния дърдорко, плюс умника, определено му носят политически бонуси.
Изведнъж обаче решават: сега – веднага да осребрят популярността си още преди президентските избори. Или ги инструктират (което е по-вероятно), да го направят веднага, защото във времето ореолът им може съществено да спихне. Радев очевидно ги моли да държат проекта си в тайна поне докато са министри. Уж го правят, но не съвсем убдително, та всички научават, макар и неофициално. Даже се опитват да вземат „Екогласност“ от БСП далеч преди да престанат да са министри.
И Радев отнася още един удар. Новата партия, която се води под негово покровителство, а де факто изглежда, че той е под неин контрол, разклаща здраво позициите му и пред БСП. Защото всичко, което каза и то от екрана на Червената телевизия БСТВ Стоил Рошкев, е абсолютно вярно – виж тук.
Радев за втория си мандат няма как да е президента на БСП. Напротив, той вече вреди на партията в дългосрочен план. Покровителствувайки новото отроче, реже жива плът от достатъчно изпосталялата столетница, нокаутира Нинова, разбираща това, но без шанс да го промени, защото не й стиска да извади президент на БСП, а на всичкото отгоре и парламентарната им листа няма да дръпне поне малко напред.
А Радев със сигурност знае, че без БСП е никой, защото въпросните млади нито могат, нито ще искат да са му лоялни, когато си изиграе ролята, а той е към края на спектакъла си, без значение ще бъде ли, или няма да бъде избран.
Нещо повече – новите млади деструктурират и всичките други сателити на Радев, грижливо събрани и отгледани под юмрука. Очевидно за техните цели те не са нужни.
И преди два дни – още един публичен шамар по Радев. Кирил Петков спокойно обясни по БТВ, че е дал на президента документ с невярно съдържание в нарушение на закона, но е бил назначен. Нещо повече, заяви следното – в съкращение (който иска, може да гледа записа): „Не се чувствам виновен. Не смятам, че нося някаква отговорност. Според мен съм направил най-доброто, което мога“.
Петков заявява най-спокойно, че не се чувства виновен, когато лъже, при това месеци наред и не се чувства виновен, когато нарушава закона, защото законът е лош, а не той. По този начин може да се оправдае всеки един престъпник – примерно дрифтаджията в Стара Загора: „Законът е лош като забранява дрифта из града. Ако не го забраняваше, гражданите щяха да се пазят, щяха да не минават по пешеходни пътеки и да висят по спирки и нямаше да пострадат като си дрифтя“. Изглежда ви крайно? Само че е същото. Ако някога не сме спазвали законите, защото са били чужди, после сме преминали към нихилизма да не ги спазваме по принцип, ако не ни отърват. Това е началото на края на нацията, защото поставим ли се над закона, колкото и да не ни кефи, ставаме най-обикновено племе, обречено на изчезване, а не общество, достойно за държава. В същото време, при това правилно, се кълнем, че искаме законност. Кое е вярното?
Но вместо Радев някак да реагира, или поне да замълчи и да се притаи, по някакъв начин, той е принуден да направи нещо абсурдно и недопустимо. Нещо, което няма как да не разколебае по-умните от симпатизантите му. Струва ми се, че няма начин доброволно да е написал до Конституционния съд, че делото в Конституционния съд относно гражданството на Кирил Петков (служебен министър на икономикат) вече е загубило предмета си и затова трябва да не бъде гледано по същество, защото вече има ново служебно правителство и Петков не е министър: „Факт е, че въпросното „първо“ служебно правителство не съществува, а с това предметът на делото е изчерпан и евентуалното решаване по същество отпада“, пише в становището на президента пред КС.
Според Радев като го няма вече въпросното служебно правителство с Петков, то всичко трябва да отпадне по същество? „В практика си Конституционният съд (КС) нееднократно е отчитал, че последиците от акта, предмет на конституционния контрол, трябва да съществуват към момента на произнасянето“, гласи текстът в президентсткото становище – т.е., за да отсъди съдът дали Петков законно е станал министър, то Петков все още трябва да е министър, когато решението бъде взето, което явно в случая не е така. Пак според Радев, указът му не противоречи на Конституцията, тъй като Петков е дал декларация, че отговаря на изискванията на основния закон за назначаване за служебен министър, включително че няма друго гражданство освен българското. Президентът смята, че както той, така и КС нямат право да проверяват въпросната декларация. „Установяването на факт, свидетелстващ за неизпълнение на конституционно изискване от страна на кандидата (Петков, б.а.), би имало правни последици за самия кандидат и не е задължително това да се отрази на конституционността на указа“, обяснява президентът.(?!?)
Напълно безумно един президент да дава акъл и да диктува практики и решения на Конституционния съд и Радев го знае. Защо тогава го прави? В името на кого и какво?
Ще ми е безкрайно интересно да науча след време. Което не пречи обаче да питаме през цялото време.
