Бащата на Сергей Станишев приема в София един водачите на групировката „Черния септември“ Абу Аяд
Антон Тодоров, zonanews.bg
Ако човек следи и си съставя мнение по даден казус единствено от масовите български медии, то в един момент мнението му ще бъде напълно неадекватно за случващото се. Това вече се очертава като правило, аксиома, истинско проклятие за следващите го.
Казусът с терористичната активност на радикалните ислямистки групировки днес е от този вид. Смущаващо е да слушаш по темата „експертизата“ на хора, до един със зависимости към комунистическите репресивни служби, обучавани в 3,5 или 10-месечните школи на КГБ или ГРУ. Същите служби, които преди няколко десетилетия създаваха, обучаваха, подкрепяха и направляваха терористичната дейност на няколкодесетки терористични организации, който бяха много по-безмилостни и разрушителни от днешните.
За тези срамни факти няма дума, сричка няма дори в днешните т.н. най-гледани, четени и слушани български медии. Нека разрушим този сговор на мълчанието, който ни обрича на незнание, водещо до самоунижение и слабост – на ума и действието.
Според данни от арихвите на ДС, в периода 1970-1980 г. в западните държави са извършени 10 748 терористични акта, при които са загинали 9718 души. През 1981-1984 г. жертви на терористични актове там са станали над 1500 души. Ако през 1968 година е имало 33 отвличания на самолети, то през следващата, 1969 г. те са вече 70. От края на 60-те год. до средата на 80-те години на миналия век само срещу американски обекти извън територията на САЩ са извършени 1257 терористични актове, почти всички от групировки и структури, пряко или косвено свързани и контролирани от съветските и сателитните им тайни служби.
Защо никой, повтарям, нито един български коментатор не казва и думичка за тези документални истини днес, когато коментира днешната терористична активност на крайните ислямистки групировки?
А доказаните факти за обвързаността на КГБ, ДС, МДС и останалите репресивни служби на комунистическите режими в бившия Варшавски договор с терористичните организации са възмутителни и говорят за дейност, доста по-разрушителна от днешните им последователи. Прочетете какво пише в третото факсимиле от справката, която сме публикували. Тя описва поредното посещение в България на терориста Карлос Рамирес Санчес („Чакала“), неговата съпруга Магдалена Коп и още един терорист в края на май 1986 г.: „На 25.05.1986 г. в 6.30 часа обектите напуснаха хотела и се отправихаза аерогара София. Извършен бе рентгенов контрол на багажа им, който показа, че куфарите съдържаха технически пособия, наподобяващи окомплектовани взривни устройства“.
Как Ви се струва това? Документите на ДС доказват, че това не е единственият път, когато Карлос и компания шетат с куфари, пълни с готови за взривяване устройства из страната ни.
Две години преди този случай има друг, от 1984 г., когато докладът на ОР от ДС е описал следното: „Съдържанието на куфарите бе установено на рентген – виждат се електронни апаратури, от които към цилиндрични тела водят кабели, прикрепени с клеми. Мнението на проверяващите бе, че това са взривни устройства. Куфарите бяха със сейфови ключалки и не бяха отворени. В ръчния багаж – три дипломатически куфарчета и една дамска чанта, бе установено подобно съдържание. Уведомихме за това съветските другари“.
При това посещение Карлос Чакала е съпровождан от един от безмилостните терористи в онези години. Той е със сирийски паспорт на името Мустафа Шейхо, но истинската му фамилия е Амар, а палестинските терористи го познават под псевдонима Тарек.
Държавна сигурност бързо открива кой е приятелят на Карлос и му дава псевдонима „Рис-9“. Оказва се, че роденият в Южен Ливан мъж завежда терористичните операции в шиитската радикална групировка „Хизбула“. Само няколко месеца преди да се появи у нас, хората му са взривили базата на американските морски пехотинци в Бейрут, убивайки повече от 200 души.
Това е схемата – в осквернената от инсталираните на власт московските ставленици България идват едни от най-заклетите терористи в онези години, безпрепятствено внасят и изнасят готови за употреба мощни устройства (понякога пет, понякога седем куфара с такива), заминават от София за Москва, съветските другари са наясно от начало до край с цялата кондика (как да е различно, след като световният тероризъм е под техен контрол), посрещат Карлос, Абу Нидал, Абу Аяд и сие като най-скъпи синове на болшевишкия режим и оттам те отиват където си поискат, за да пръскат смъртоносния си товар. След тях остават десетки и стотици трупове, разрушени сгради, инфраструктура, самолети, автомобили. Ад!
Има ли някой, който да не може да направи елементарния извод, че тези взривни устройства терористите не ги носят, за да правят фитнес по летищата и гарите?
Комунистическа България участва много активно в установяването, изграждането и поддържането на нелегални контакти и логистика на много от най-безмилостните терористични организации по онова време. Нека го кажем съвсем директно – по времето на толкова възхвалявания от определена неизтребима квота кухи кратуни днес комунистически режим, в страната ни многократно са идвали представители на всевъзможни терористични групировки и са намирали тук неизчерпаем източник за снабдяване с оръжие, взривни материали, комуникационна техника и други специални средства.
Това е генерална линия, наложена от съветските тайни служби върху техните марионетки в Източна Европа, Азия, Африка и Латинска Америка. Разсекретени документи от архивите на КГБ показват, че в средата на 70-те години на миналия век съветското външнополитическо разузнаване подписва споразумение за секретно сътрудничество с ръководителя на службата за т.н. „външни“ операции на Народния фронт за освобождение на Палестина Уади Хадад.
В споразумението Съветите поемат ангажимент да доставят всички необходими военно-технически средства за извършването на терористична дейност от организацията като в отговор получават ангажимента на Хадад, че организацията му ще се въздържа от „неразумни и безсмислени терористични актове“ (Russian Foreign Intelligence: VChK–KGB–SVR, A CD ROM Volume, Moskow: SVR RF, 1996).
Изводът е, че палестинските тарористи ще правят само „разумни и смислени“ терористични актове, т.е. такива, които са поръчани от Съветите и са част от неговата глобална стратегия за дестабилизация на Запада. Незаконният болшевишки режим на Тодор Живков и компания, който превърна в бунище отечеството ни и ни остави далеч назад и встрани, е сред най-активните в това отношение.
Давам веднага пример – през юли 1983 г., забележете по официална покана на Държавна сигурност, в България пристига Абу Айяд (може да го срещнете също като Ияд или Аяд). Знам, че това име на повечето днешни българи не говори нищо, но този човек преди 40 и повече години сееше по-голям ужас от който и да било днешен представител на терористична организация.
Безсърдечен и много жесток терорист, Абу Айяд беше оперативен главатар на палестинската терористична група „Черния септември“ след създаването й през септември 1971 г. Години наред той се разхожда в България като у дома си. Тази организация даже си е имала свой представител тук, казвал се е Тарик Шакир Махди (Абу Дауд), който е представян в справки на ДС като „виден палестински деец, отговарящ за терористичните акции в окупираните от Израел територии“.
Това е същата група, която извършва убийството на единадесет израелски спортисти по време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. Абу Айяд (истинското му име е Салах Кхалаф), бивш учител, се прочува със своя екстремизъм и подбира за свой първи помощник Абу Юсеф – краен терорист и главорез като шефа си. Мохамед Наджар е шеф по терористичните операции, дясна ръка на Абу Айяд. Остава такъв до април 1973 г., когато израелските служби го убиват. Али Хасан Саламех, прекият водач и участник в акцията в Мюнхен, е заместник на Абу Айяд. Абу Айяд никога не признава публично факта, че оглавява една най- зловещите и безпощадни терористични организации през 70-те години. Веднага след основаването си през септември 1971 г. (на 28 ноември с.г.) организацията извършва терористичен акт в Кайро, целта на който е да бъде убит Васфи ат Тал, министър-председател на Йордания.
Само за периода от есента на 1972 г. до лятото на 1973 г. „Черният септември“ извършва повече от двадесет (20 !!!) смъртоносни терористични акта – похищение на пътнически самолети, завземане на посолства, убийства на дипломати и политици, вземане на заложници: „На 2 март 1973 г. отряд на „Черния септември атакува посолството на Саудитска Арабия в Хартум, Судан, където са убити американския посланик в Судан и белгийски и американски дипломати.
Септември 1973 г. Двама бойци на „Черния септември“ вземат за заложници трима руски евреи, емигриращи от съветския съюз в Австрия Австрийското правителство се съгласява да закрие транзитния пункт в Австрия за руски евреи, емигриращи за Израел“.
Начело на тази организация е шефът на охраната на Ясер Арафат, Абу Айяд, а в същото време Арафат с непостижимо лицемерие осъжда тези терористични актове пред световните медии.
Най-скандалното е, че оръжията, с които е извършена мюнхенската касапница са български, доставени от „Кинтекс“. Ето какво пише в своята книга „Един септемврийски ден: пълната история на касапницата по време на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. и израелската операция за възмездие „Гняв Божи“ авторът Саймън Рийв: „Абу Дауд отиде до София, за да се опита и да получи няколко автомата със заглушител за организацията Фатах, след което реши, че би могъл да пристигне в Мюнхен и да подготви плановете за атаката. Една сутрин в средата на юли 1972 г. Абу Дауд пристигна в Мюнхен, купи си детайлна карта на града и започна да разглежда хотели и възможни изходи за бягство… След кратко пребиваване в Мюнхен, Абу Дауд отлетя същия ден и пристигна в България, за да купи оръжията за „Фата“. Абу Айяд междувременно вече беше организирал групата от нападатели“, (S. Reeve, One Day in September: The Full Story of the 1972 Munich Olympics Massacre and the Israeli Revenge Operation „Wrath of God“, Arcade Publishing, 2000, р.40).
Същата информация съобщава и професор Даниел Баракский от Университета в гр. Валдоста, Джорджия: „Клането в Мюнхен е планирано от Абу Айяд, Али Хасан Саламех, Юсеф ал Наджар, Абу Мохамед, Кемал Адуан и Кемал Насър и е било осигурявано и подкрепяно от разузнавателните служби на България, част от КГБ, отговорни за подкрепа на множество терористични актове. Връзката между българите и Организацията за освобождение на Палестина е поддържана от Ахмад Джабрил – сирийски военен деец, председател на Народния фронт за освобождение на Палестина – Главно командване, с подкрепата на Сирия и Иран. Джибрил, Айяд, Фахри ал Умар и Абу Дауд се срещат с представители на българските служби в София един месец преди мюнхенското клане. Тази информация е получена след залавянето и ареста на Абу Дауд през февруари 1973 г., когато в радиоинтервю той признава за тези факти“ (D. Baracskay Ph.D, „The Palestine Liberation Organization: Terrorism and Prospects for Peace in the Holy Land: Terrorism and Prospects for Peace in the Holy Land“, ABC-CLIO, 2011, р.143).
Когато идва в България през 80-те години, Абу Аяд се среща дори с висши комунистически шайкаджии – като секретаря на ЦК на БКП и завеждащ отдел „Международен“ на ЦК на БКП Димитър Станишев например. В архива на ЦК на БКП открих документи, който удостоверяват това.
В същия архив открих документи, които доказват, че няколко години преди атентата в Мюнхен, предшественикът на Димитър Станишев като завеждащ-отдел „Външна политика и международни връзки“ на ЦК на БКП Константин Теллалов е разпореждил в края на 60-те год. на миналия век както снабдяване от „Кинтекс“ (през сирийската армия) на палестинските терористи от ООП, така и обучението им в България за различни срокове – от 5-6 месеца до пълен курс във военните училища. Бащата на днешния президент на ПЕС Сергей Станишев, Димитър Станишев е приел щафетата на тероризма от Теллалов и както се вижда от документите се е „справял“ не зле с логистиката му.
Вижте факсимилето, която сме публикували от т.н. „Програма относно използване на арменския фактор за неутрализиране и пресичане на антибългарската кампания на Турция за периода 1986-1987 година“. Програмата е подписана от тогавашния член на Политбюро на ЦК на БКП и министър на вътрешните работи Димитър Стоянов. В нея комунистическият престъпник казва едно към едно следното: „Независимо от терористичната й дейност, подходящ обект за изпълнение на наши задачи се явява организацията „АСАЛА“, чието ръководство се обявява за сближение със СССР и социалистическите страни в името на общата борба против империализма и фашистката политика на турския режим“.
Международният тероризъм в онези години бе като многоглава хидра и бъдете сигурни, че всички тези „глави“ имаха шия, която отвеждаше до някоя от сателитните на Съветите тайни служби от държави от Източния блок. Нима не се вижда пълната абсурдност на ситуацията – Москва, която на практика създаде този световен терористичен интернационал по съветско време и сега интензифицира връзките с неговите наследници, ни се представя като съюзник на Запада в борбата с тероризма. Как, след като си част от проблема, би могъл да бъдеш част от решаването му – на този въпрос никой не отговаря? Нещо повече – този въпрос, както вече имах възможност да напиша, дори не се задава.
