Бизнесът е на колене, пенсионерите обедняват, работещите изнемогват, с галопираща инфлация и връхлитащи кризи
Виктор Димчев, фейсбук
Вчера се разминахме на пътя с Кирил Петков, беше с джипката на Бойко Борисов, три автомобила ескорт от НСО и пилотна кола.
Чета, че по-късно минал край множество до манастир и не спрял да ги поздрави за Гергьовден.
Онзи ден премиерът се накарал на браншови организации, защото поискали конкретика, а не истории за торти.
Разряза куп лентички на неща, които няма да видим построени, нито работещи в скоро време.
Вози се на тир, качи се на миньорска машина, ходи на ски с НСО и с влак с Лена до Киев.
Сполучливо спря ремонтите на пътищата и строежа на нови такива.
Източи резерва с неясни социални харчове и безхаберие към реалните приоритети на страната.
Изтегли куп международни заеми, които да финансират приумиците на екипа му.
Разклати половината държавни компании и цели сектори от икономиката с измислици-премислици.
Подиграва се с мерките за подкрепа на Украйна.
Измисли хипотетичен завод за батерийки и няколко милиарда за солари.
Тръгна да продава оръжие на Египет, да изкупува зърното, уж имаше много олио по складовете, цените на горивата се вдигат всеки ден.
Изпокара се с повечето си съседи, други обиди, трети забрави.
Позволи гешефти в енергетиката, оставена на произвола с куп млади меринджеи, които не знаят за държавата ли работят или за вече бившите си компании.
Бизнесът е на колене, пенсионерите обедняват, работещите изнемогват, с галопираща инфлация и връхлитащи кризи.
Не получихме и стотинка от Плана за възстановяване.
Спряха Български пощи, спряха полета до Скопие, не пуснаха завода в Ловеч, милионните обещани инвестиции не се появиха.
И на всичко това отговаря: „Повярвайте ми, ако не искате да ме слушате, вратата е там. Ето я. Аз ще решавам тук как ще говоря и какво ще говоря… Ваш избор!“
Това ли е почтената промяна?
