Не всеки социалист припознава Радев. Дори напротив
Цветан Фиков, bgreporter.info
Няма как, да се правят точни прогнози в ситуацията за президентските избори в момент на форсмажорни обстоятелства, като избори 2 в 1, умората от провежданата политика в президентството и парламента, превърнали в арена на бойни действия от “избори до край”.
Всичко това изяде и изтощи до предел голяма част от перифериите на “партиите на протеста”. Този процес естествено се отразяват и на старите партии и това няма как, да не окаже влияние на вторият тур на президентската кампания.
Дори повече, вероятно ще станем свидетели на избран президент на страната с регистрирана най-ниска избирателна активност в цялата ни история.
Парата ще е изпусната от свирката още на 14 ноември.
Всички партии мобилизирали електорат за парламента, трудно ще мотивират електорат за 2 тур. Особено тези с по-слаб от очакваното резултат и с по-малко ядро. Вторият тур ще премине без особена кампания за кандидат-президентските двойки. Тя ще бъде заглушена от парламентарните резултати и дебатите на анализаторите “какво става в парламента”, вероятностите за кабинет и така нататък.
Втори тур вече ще 2 тема и автоматично става втора новина.
На втори тур ще излязат 70% от ядрата на партиите и около 30% от хора твърдо решили да гласуват за президент. Техният избор е ясен още от сега.
ГЕРБ има най – втвърден и многоброен електорат. До това безспорно доведе политиката на “изчегъртване” и допринесе за неговото допълнително втвърдяване.
Следва БСП. При нея ситуацията е вече странна. Не всеки социалист припознава Радев. Дори напоритив. “Радев ни краде партията” се оказа многи опасен сгнал и той беше даден. Там има деляние между “аз съм си за Радев”, “щом ни краде няма да гласувам за никой”, “ще видим кво ще стане и на 2 тур ще реша”, и такива, които определено не харесват Радев и вече го заявиха. Там електората дори чу думи като, “проф. Герджиков беше първият ни кандидат”, и то от хора в ръководството. Интерпретирано на футболен език “Радев ни беше резерва, но не е грешно да гласувате и за него.”
Следващата партия е ДПС.
Там електората е строен, и то не заради “купуването” на гласове, а защото реализацията на кадровата политика в тази партия е вече 30 години.
Някои, наричат това днес корпоративен вот, а самият Доган го нарече преди години “обръчи от фирми”.
Там сигнал е даден, и той е пределно ясен “Радев не е нашият президент”.
“Партиите на протеста” от ляво-дясно популистка коалиция, предвождана от и т.н., са достатъчно заети, със собственото си оцеляване след парламентарното фиаско тип, чалга “къде е чиче топчето”, което ни предложиха. На тях им остава време само да отговорят с “да ние сме зад Радев”, и толкова. Там темата отдавна вече сменена, от въпроса “колко ще сме вътре”.
При очакваното разпределение на нагласите за парламентарните избори съотнесени към президентският вот, се очертава вероятност при която Радев да излезе с добра преднина на първия тур.
Преднината едва ли ще му стигне да реши битката без втори тур, но ще подхрани една фалшива илюзия, че войната е спечелена.
Така “вторият тур”, все повече ще заприличва на “сметка без кръчмар”. На този тур е все едно да калкулираш едновременно еуфория с разочарование, опиянение с тежък махморлук и други подробни крайни чувства в различните електорати.
Това ще битка, при която има голяма вероятност да излизат, да водят само твърдо решилите и трезвите гласоподаватели взели решения по оста “Радв и анти Радев”.
