Атанас Мерджанов: Корнелия води БСП към разцепване

0
2535
Атанас Мерджанов

Действията на Нинова по приватизацията на „Техноимпекс“ бяха емблематично описани и доказани като един от най-вероломните грабежи.

Борисов и ГЕРБ работят за своя пети мандат. Четвъртият им е в кърпа вързан, казва членът на НС на БСП

 

Интервю на Калина Андролова за Infacto с Атанас Мерджанов, член на Националния съвет на БСП, бивш народен представител в 38-то, 40-то, 41-то, 42-то и 43-то Народно събрание, експредседател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Публикуваме го със съкращения.

Калина Андролова

– Г-н Мерджанов, реагира ли адекватно правителството, за да защити гражданите превантивно от задаващата се заплаха?

– Каквото и да се говори за действията на българското правителство, едно е безспорно, че то се ориентира своевременно. Беше едно от първите в Европа, взе стратегическа преднина пред останалите балкански държави. Всички мерки могат да бъдат оспорвани. Който и да ги е взел, както и да се изпълняват. Въпросът е за бързината и политическия момент, в който нашето правителство се ориентира. Задължението на всички институции беше в една такава екстремна ситуация да помислят преди всичко за най-съществената ценност – живота и здравето на гражданите.

Можем да бъдем много критични за едно или друго условие, за една или друга форма на ограничаване на правата, но това е извънредно положение в крайна сметка. Ние трябва да се стремим да спазваме правилата, защото няма по-добро и по-целебно нещо от реда. Редът, който да гарантира спокойствието и здравето на гражданите.

Чувам много критични бележки, те вероятно ще продължат, но кой не греши в една такава ситуация. Достатъчно е да се огледаме в целия свят и особено в ЕС, виждаме, че всички водещи държави до една бяха не съвсем убедителни в първоначалните мерки. Връщам се на основния въпрос. За чест на нашето правителство основното предимство на това, което то преприе, беше бързината и своевременната ориентация в една сложна и напрегната обстановка.

– Премиерът обяви, че се е обаждал на Нинова в началото на кризата, за да координират действия, но председателката е отказала да се вижда с него?

– Ролята на опозицията е да бъде алтернатива. И да бъде критично настроена към действията на правителството. Но при сегашната ситуация повече от важно беше опозицията да бъде наравно с управляващите, носейки отговорността за живота и здравето на българските граждани.

Честно казано аз като социалист изтръпнах при споменаването на този факт и се почувствах много срамно и неудобно за това, че моят лидер е отказал среща с българския министър-председател, който и да е той. Независимо колко е часът, дали е 11 през нощта или 6 сутринта. В една такава ситуация, в която целият свят не спи и се тревожи, в която Европа е изправена на крак, всички, и управляващи, и опозиция трябва да мислят за съхраняването на здравето на българските граждани. Оставяме настрана политическите различия и се опитваме да защитим държавата и гражданите. Основателно е да критикуваш правителството, но при условие, че имаш смислено, алтернативно решение.

– В началото имаше един ступор в опозицията, пълно скриване. След което, когато правителството трасира този труден път като отговор на заплахата, започнаха едни страшни атаки, при това на ангро, общо и за всичко. Спадането на рейтинга на БСП показа, че обществото очаква от политическия елит да е единен и да отправя еднакви послания с грижа за нацията. Именно разнопосочното говорене създаде напрежение.

– Мисля, че вие сте абсолютно права, тъй като в една такава извънредна ситуация си проличава зрелостта на политиците, зрелостта на шефовете на институции, на тези, които са натоварени с отговорностите и представляват интересите. Нужно беше всякакво загърбване на различията и даване на тон пред обществото, пред гражданите, че държавата като цяло, и управляващи, и опозиция мислят и действат по възможно най-адекватния и загрижен начин. Но реакциите на едни или други части от българския политически елит вероятно бяха такива, тъй като изревнуваха за пореден път.

За всичко може да бъде критикуван Борисов, както и аз съм го критикувал, но той има едно безценно качество – изключително точна навременна ориентация за събитията и рефлекс за начина, по който трябва да постъпи първи. Това негово предимство създава дискомфорт у останалите политически играчи. В крайна сметка, за да си политик, за да си държавник, ти трябва да притежаваш освен харизмата и многобройни качества, които да ти дават предимство тъкмо в такива екстремни ситуации.

Говорейки по този начин, може би много от моите колеги ще ме сметнат за апологет на правителството. Ни най-малко! Става дума за обективни ситуации, за запазване на живота и здравето на нашите родители, майки, бащи, деца, за които ни е страх. И в това отношение трогателната реч на ген. Мутафчийски в самото начало беше много правилна. Някои помислиха, че това е една театрална поза и игра, но се видя, че и правителството, и щабът, и дори консултативният съвет действаха безотказно. Ще мине време, ще се оценяват дълго действията на правителството, на един или друг лидер, също така в икономиката, и в социалната сфера. Сега е важно по-бързо да минем през този период и повече български животи да запазим.

Понеже заговорихме за рейтингите, мога да кажа, че гражданите като че ли бяха позитивно изненадани и респектирани от подобен род действия. От бързата навременна реакция, от загрижеността, от това, че от сутрин до вечер правителството е на линия. Въпреки че на някои им изглеждаше досадно, банално, страховито, именно това накара всички институции да се мобилизират, всички болнични екипи да се мобилизират и то при състоянието на нашата здравна (болнична) система, за да се вземат възможно най-адекватните мерки към момента.

– В БСП обсъждате ли загубите на изборите, грешките на Корнелия, която извади БСП от парламента, а след това загуби и изборите, въпреки че имаше много време за подготовка. Има ли изобщо такъв разговор на някакви ваши заседания?

– Такива разговори има и те са постоянни, но няма коректен отговор. Аз със съжаление трябва да отбележа, че откакто Нинова председателства Националния съвет дискусията като че ли е притъпена, замъглена и се отбягва. Голяма част от неудобните въпроси се замитат. Така е не само по въпросите, свързани с изборните резултати, така е по принцип за изработването на цялостната политика и решенията, които трябва да се взимат в Националния съвет и в партийните органи. Вече многократно е поставян въпросът кой изработва решенията, кой ги внася, кой носи отговорност? Ето вие посочихте начина, по който парламентарната група на БСП беше принудена да напусне българския парламент. Това действие, според мен, нанесе много вреди на БСП. Това практически ни самоизключи от обществения политически оборот. И това беше приумица само и единствено на Нинова. За тези четири години БСП отсъства близо шест месеца от парламентарната трибуна. Месец и половина, близо два, когато се обсъждаше т.нар. Визия за България и след това три-четири месеца преди европейските избори. С какво право, с какво самочувствие, с какъв респект ти би могъл да изпитваш, да задаваш въпроси на управляващите, да търсиш отговорност, след като ти самият не си бил достатъчно коректен и не си използвал това ценно политическо време, за да бъдеш алтернативата.

– А има ли изобщо някаква стратегия, която БСП спазва, или всички реакции на тази партия имат случаен произход, хрумват й на Нинова в някакъв момент?!

– Въпросът ви е много логичен и закономерен, тъй като съветите към Националния съвет, които практически трябваше да изработват този тип алтернативна политика отдавна не действат. Може би те са разколебани от липсата на достатъчно настойчива политическа воля от ръководството, може би защото това е една инерция трупана с годините, но така или иначе БСП не се превърна през тези години в истинския модератор на алтернативнинте решения и идеи. И това го казвам с много болка, защото голяма част от колегите бяха лишени от мотивация, тъй като редица от техните предложения не бяха вземани предвид.

Самият факт, че Визия за България се появи някакси изведнъж без реалното участие на тези съвети някак дойде шокиращо и не съвсем разбираемо. Не е тайна за никой, че по принцип съветите би трябвало да представляват своеобразен кабинет в сянка на сегашното правителство. Председателят на Националния съвет, зам.-председателите, които отговаряха за този тип политики трябваше да бъдат координаторите и да следят ефективно за наличието на алтернативни предложения по всеки един законопроект. Това обаче през последните години стихна. Това е една от хроничните слабости на сегашното управление на Нинова. Прави впечатление незачитането на дейността на тези органи. И убеждението, че решенията като че ли се внасят отвън, готови, непопулярни, неподкрепени и дори като изненада за повечето от членовете на Националния съвет.

Ще кажа три такива факта. Например в средата на 2018 г. парламентарната група подкрепи увеличаването на военните разходи. Нещо, което беше в противоречие с конгресно решение. След което се наложи пленум, единствен Михаил Миков постави ребром този въпрос, не последва убедителен отговор. Пленумът като цяло защити действията на парламентарната група. И на следващия ден, в понеделник, без решение на Националния съвет последва поредното искане на вот на недоверие, забележете, по вътрешната политика. Решението за напускането на парламента също не беше обсъждано предварително. Говоря за разглеждането на „Визия за България“. То беше наложено от Нинова. Имаше немалко гласове критично настроени, включително и аз самият заех позиция, че това е груба политическа грешка и не би трябвало да се случва, но това не беше взето под внимание. Има и много други въпроси като формирането на листата за евродепутати и пр.

– Наблюдавам риториката на Корнелия. Не се търсят аргументи, а просто пълно отрицание. Повишен тон, употреба на лъжи, БСП наистина се превръща в нещо несвое.

– Няма как да ви опонирам, защото всички вотове на недоверие, които бяха организирани до този момент, вместо да бъдат една убедителна и ярка демонстрация на алтернативност, те се взривиха. Първо, защото не бяха достъчно добре промислени от гледна точка на тематиката, второ, защото беше пропускан шансът да търсене на съмишленици. Знаете, че много често колегите от ДПС се разграничаваха, отколкото активно да съдействат. И не на последно място е подготовката и изиграването в добрия смисъл на думата на самото политическо говорене в парламентарна зала.

Като че ли на всяка цена трябваше да се изяви непременно лидерът. Да, лидерът трябва да заяви своята политическа позиция. Но по-убедително биха звучали експертите със своите точни анализи и алтернативни предложения. Такива БСП би трябвало да има във всяка една комисия. Но на тях не им се дава възможност. Непременно трябва да се говори ударно срещу Борисов. Много ми хареса, наскоро имаше едно изявление на Страхил Делийски, който каза, че ако извадим приказките срещу Бойко и срещу ГЕРБ от говоренето на БСП, то нищо друго няма да остане. И това е най-неприятното, натрапчиво, горчиво усещане, че БСП е изчерпана от съдържание по отношение на публичното говорене и публичното действие.

– Разговорът за идеи беше заменен с битовизиране на аргументите в политическата битка (апартаменти, зайчарници, манекенки и т.н.)? Но работи ли това? Видяхме минус 7% на евроизборите. Не й ли светна лампата на Корнелия, че подходът не е верен?

Това скандално говорене започна още от първия ден на избора на Нинова. Тя не беше подготвена за тази огромна политическа отговорност, която се стоварва върху председателя на Националния съвет. Не че не трябва да бъдат критикувани ГЕРБ, напротив. Те трябва да бъдат всекидневно критикувани. Но критикувани позитивно, загрижено, умно, със съответните алтернативни предложения. Няма файда, че сме 80 човека в парламента. Някога сме били и по-малка парламентарна група, но сме били по-ефективни.

В момента се забелязва следния политически процес. Ние вече за втори път сме опозиция и за втори път ще се изправим пред реалността да не спечелим следващите парламентарни избори. Много анализатори се шегуват, че Борисов и ГЕРБ работят за своя пети мандат. Тоест, четвъртият им е в кърпа вързан. Как може БСП равнодушно да посреща тези факти?!

Доказано е, че електоратът не обича непремерена политическа ярост. Хората възприемат политиката като консервативно занимание. Те се забавляват с антисистемни играчи, с екстремистко говорене, но когато отидат до урните гласуват консервативно, за партии, които им вдъхват умереност и стабилност.

Хората искат предвидимост. Искат да виждат един умерен, балансиран политически представител, който във всяка една ситуация, и в леката, и в сложната и тежката, каквато е сегашната, ще им брани интересите, икономическите, социалните, здравните. БСП не намира най-верния тон на говорене и на действие. Защото какво значи това „напускаме парламента и отиваме при народа“. Ами като отидохме при народа с кого говорихме? Така наречения „наш народ“ почти се изчерпва на избори и ние получаваме все по-нисък резултат.

Нинова води партията към разцепване. Защо се правят тези чистки на групи от хора, които или са били около другите председатели, или пък не са съгласни с Нинова…

Дано мнението ми да не бъде възприето като прекалено лично, но според мен това се дължи на характера на Нинова, тя не е колективен играч. Нинова не е свикнала да работи в колектив, да се съобразява с мнението на останалите. Аз не случайно казах, че тя не беше подготвена за тази висока политическа позиция. Защото един председател не просто трябва да е умен, стратегически да вижда напред, да има широки хоризонти, но той трябва да има способността да говори с инакомислещите, да ги изслушва, да съчетава и да събира всички различни мнения във фокус за една обща политика и действие. Нима на Виденов, на Първанов, на Станишев, на Миков им беше по-лесно?! Всички те обаче не допускаха такова разделение, независимо че ситуациите, в които управляваха партията, не бяха по-леки. Напротив, бяха далеч по-сложни и по-завързани, при много по-сериозна политическа интрига и жажда за власт. Но всеки от тях беше на нивото на отговорностите, които лидерът поема, за да може да изглажда конфликтите и по този начин БСП да изглежда по-силна.

Изобщо функцията на един председател би трябвало да бъде следната. Преди всичко той трябва да си стегне собствената партия. Да намери необходимите консолидиращи механизми, да събере всичко, което е членство, и едва тогава да мисли за периферията. А ние като че ли направихме точно обратното. Веднъж това разчистване дойде поради популисткото убеждение, че натрупалите много мандати вече са в тежест на електората. Корнелия дойде с обещанието, че ще разграничи парламентарната от партийната власт. Това се хареса тогава на делегатите на конгреса. Но практически беше валидно само няколко месеца, тя го наруши и сега много народни представители са членове на Изпълнителното бюро. След това дойде разгонването на всички онези, които бяха стремителна заплаха за нейния авторитет и партийна власт. Бяха отсвирени и Жаблянов, и Гергов, и Красимир Янков, а сега е непримирима враждата между нея и Кирил Добрев и Драгомир Стойнев.

В парламентарната група са налице много бушуващи страсти, които не са съгласни с начина, по който се формират и изнасят предложенията за решения от страна на парламентарната група към Народното събрание. В това число и за възнагражденията, ако щете. Ние бяхме тежко наказани. В това число и предложенията за субсидиите. В това число и за конкретните политики, които се следват от тясното ръководство.

Странен е начинът, по който Нинова разполага своите действия. Доколкото разбирам парламентарната група не винаги обсъжда тези решения и има голям разнобой. И доколкото имам информация, предстои тежко заседание на парламентарната група съвместно с Изпълнителното бюро, където трябва да бъдат поставени точно тези въпроси за съвместното фукциониране, за разделението на функциите и за изработването на общата политика, която трябва да се представя в Народното събрание.

– С тези чистки Нинова решава лични проблеми, комплекси и амбиции, а ги представя като идейни борби с лозунги. Например „Партията не се продава“ и пр. Председателката никога не е виновна за загубите, другите са виновни. Говореше за станишевизация, после пък обвини Елена Йончева, че била агресивна по време на кампанията и затова БСП загубила изборите…

– Елена започна да говори агресивно след горещите импулси, които тъкмо Нинова й даде. И Нинова я насърчаваше. Не някой друг, а Нинова принуди целия конгрес да застане в защита на Елена Йончева, един прецедент, който досега не се е случвал за нито един от политическите фактори в партията, които са били застрашени от закона. Това беше един много странен и феноменален политически знак, който лично от мен не беше възприет добре.

Странно ми беше поведението на Нинова от онзи ден, когато тя изобличи Борисов, че скрива Мутафчийски и по този начин бяга от отговорност. Тя самата винаги бяга от отговорност. Ще ви върна към нейната оставка. Един печално известен факт в най-новата история на БСП. Лично аз смятам, че от момента на нейната оставка и след печалното заседание на конгреса, което се състоя, ние имаме едно узурпиране на високата политическа власт в БСП от Нинова и няколко нейни сподвижници. Според юристите заявената оставка не може да се оттегли. И целият този цирк и пазарлък, който се разигра, практически доказва само едно – една алчна жажда за власт на всяка цена, едно непоколебимо жертване на всеки един нейн личен партиен политически противник, само и само Нинова да оцелее.

– Членовете на БСП помнят ли, че Корнелия е приватизирала „Техноимпекс“ като човек на Костов и е загубила поста си като зам.-министър на икономиката и енергетиката заради аферата „Фронтиер“? Как е възможно електоратът на БСП да се доверява на подобна личност за ръководител?!

– Това е един от тежките въпроси и самата Нинова трябваше да си дава сметка, че това ще я следва. Тя до ден днешен няма нито убедителен отговор, нито пък този факт изобщо може да бъде възприет от нейните съпартийци. Тук отговорност носят политическите фактори, които допуснаха нейната поява. Имаше написана специална Бяла книга за приватизацията, където действията на Нинова по приватизацията на Техноимпекс бяха емблематично описани и доказани като един от най-вероломните грабежи. Една партия трябва да е последователна, кръвно свързана в действията си. И не трябва да създава съмнения относно своята идеологическа и политическа идентичност.