В цялата истерия покрай коронавируса все мерките не са ни по мярка

0
61
лекарства
Снимка: архив

Да се запасиш с антибиотици, само защото си чул, че някои го изписват при инфекция, не е същото като да си купиш повечко хляб

Яна Йорданова, „Монитор“

Да се въртиш в омагьосан кръг

Признавам, че вече се чувствам като изгубената Алиса. Само че за разлика от нея не съм попаднала в един чуден свят, в който крача по шахматна дъска, нито срещам приятели като Белия заек или Лудия шапкар. И като че ли излизане от този омагьосан кръг няма.

Защото в цялата истерия покрай коронавируса, която прерасна в криза, като че ли все мерките не са ни по мярка. А всеки гледа на ситуацията през своите очи.

Така родители вече се разделиха по въпроса за дистанционно и присъствено обучение. През ден пускат петиции. Едните се страхуват за здравето си, другите пък смятат, че образованието е най-важно и че след години ще берем гнили плодове от образованието в електронна среда. На другата бариера пък са учителите, които също сформираха лагери, но по-голямата част от тях наистина се почувстваха застрашени да останат в класните стаи.

На фона на това българинът, като един Тома Неверни, все се чувства ощетен и не вярва, че някой ще се погрижи за собственото му благо. Затова взе нещата в свои ръце и като обезумял изкупи лекарствата от аптеките. За да се запаси, за всеки случай. Точно както правехме с тоалетната хартия от магазина, помните ли.

В същото време дори не се замисля, че има едни хора, за които някои лекарства може да са животоспасаващи. А да си вземеш превантивно антибиотик, да се запасиш с него, само защото си чул, че някои го изписват при коронавирусна инфекция, не е същото като да си купиш повечко хляб.

На всичкото отгоре, пред поликлиники се раздавали листовки, с „упътване” с какви медикаменти да се „лекуваш” при COVID-19. И българинът, на друго може да не вярва, но такива съвети ще ги вземе за чиста монета. А да се самолекуваш при такава инфекция, си е чиста проба кощунство. Питам се какво ще стане, ако един такъв човек се влоши? Но най-вероятно отново ще викат линейки и тогава ще трябва да обясняват как са се лекували по листовки.

Обаче иначе сме свикнали да хулим, че няма лекари и се сърдим, когато линейката не дойде навреме. Крайно време е да осъзнаем, че сме в критична ситуация и наистина може да се окаже, че няма кой да ни лекува. А сме неверници. Първо, не вярваме, че трябва да се пазим. Второ – че трябва да сме коректни и към лекарите. Не приемаме, когато лекарят ни каже, че имаме нужда само от витамини, ако не ни изпишат антибиотик, едва ли не не са ни назначили лечение. Само че антибиотикът, изписан на съседката Иванова, може да не е подходящ за нас и не бива да искаме джипито да ни приложи същото лечение.

Затова нека бъдем по-разумни и да не позволяваме истерията да надделява. Това няма да доведе до нищо добро.