Решението е на Софийския градски съд
Софийският градски съд осъди 12 либийски офицери да заплатят 500 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на медицинската сестра Валя Червеняшка. Това съобщиха от пресцентъра на съда.
Съдебният състав приема за безспорно установено по делото, че Червеняшка е била изтезавана с цел изтръгване на самопризнания в периода 09 февруари 1999 г. – 24 юли 2007 г.
Съдът отхвърли като неоснователен и недоказан предявения иск за имуществени вреди в размер на 55 334,56 лв. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския апелативен съд.
По време на процеса са били представени всички ужасяващи моменти от мъченията на медицинските ни сестри в Либия.
През 1999 година Валя заедно с трите свидетелки също медицински сестри, били задържани от либийската полиция, без да бъдат уведомени за причината за това. Пътували цяла нощ до Триполи със завързани очи, с поставени на устата лепенки, вързани ръце отзад. Сутринта били затворени в един полицейски участък в Триполи, първоначално в една голяма килия, където им метнали мръсни одеяла и започнали една по една да ги извеждат на разпити.
Първо извели Кристиана Вълчева и Нася Ненова. След разпитите затворили Валя и другите свидетелки в единична килия. В този полицейски участък ищцата била задържана около 40 дена, като през първата седмица имала прозорче на желязната врата, а вече от втората седмица сложили черен найлон, при което се загубвала представата за времето.
Задържаните уринирали в кутия от прясно мляко.
Вода била давана само колкото да отпият и след това шишето се изнасяло извън килията. Задържаните нямали право да пият вода през целия ден. Килията представлявала помещение с размери 1.80 м на около 1.20 м, с един мръсен дюшек на пода. През тези 40 дена Червеняшка не се е къпала. За да ти отворят вратата да идеш по голяма нужда, трябва да чукаш на вратата дълго, а през останалото време се уринира в картонена кутия.
След тези 40 дни дошли полицаи и започнали да нанасят побоищата с тояги, с кабели. Карали ищцата и другите задържани медицински сестри да стоят по цяла нощ на един крак, с вдигнати ръце. След това започнали да извеждат задържаните една по една, карали ги в Школа за полицейски кучета.
Там започнали изтезанията с ток. Червеняшка останала сама в този участък година и нещо. При нея изтезанията били с ток и с т.нар. бланко – ищцата
била връзвана за ръцете и краката като пиле на грил и бита с каиши и метални кабели по стъпалата на краката.
На Червеняшка й пускали най-различни бръмбари, буболечки по тялото, ток, пускали й някакви упойващи медикаменти. След това задържаните били откарани в затвора, където през първите около девет дена били настанени в единични килии, които били толкова малки, че не можело да си изпънат краката. След тези девет дена ищцата заедно с другите задържани сестри били настанени в обща килия, където нямали никакво легло, никакви завивки. Когато някоя от другите затворнички им давала дюшек, спели на дюшек, в останалото време спели долу на цимента. Имало една дупка вместо тоалетна и студена вода, която не ставала за пиене, защото била солена. В затвора Червеняшка престояла осем години и половина.
За един от офицерите Х.А.Д. свидетелките казват, че бил психопат, генерал от Главно следствено. Този ответник е бил с най-големия чин, по ранг, но фактически повечето от нещата и цялата организация на пускането на ток било дирижирано от ответника Д. М.. Ответникът С.Д.С. бил управителят на Школата за полицейски кучета и той бил този, който най-много пускал ток. Този ответник е единственият, който във воденото срещу него и другите мъчители дело си признал, че е пускал ток. Ответникът А. Ал – Шол бил химикът. Той опирал пистолет в слепоочието на свидетелката К.В., влачел я по земята. Ответникът М.Т. също бил от Главно следствено и той бил единия от тези, които биел задържаните сестри с тоягите и които ги наказвал по цели нощи в полицейския участък. Ответникът О.Ш.М. бил един от тези, които организирали цялата им криминална версия как да се развива.
Ответникът М. Ал Х. е този, който най-много биел задържаните и ги наказвал по цяла нощ, когато били в полицейския участък. Вследствие на случилото се ищцата отключила много заболявания – високо кръвно, ставни заболявания и определено в момента не е здрав човек.
Свидетелката Димитрова установява, че била настанена с Валя в една килия. Виждала я с посинели крака. От нея чула, че била поставяна на нещо, което прилича на това, на което пекат агнената, което се върти и удрят стъпалата с палка. Действително краката й били лилави, сини. Подреждали ги на двора с кучета и пускали кучетата, които заставали зад някоя от задържаните. Свидетелката установява още случай, в който, когато я завели до тоалетна, видяла Валя, която седяла на една стена и била разлигавена, неадекватна, ръката й била синя. След това разбрала, че са й вливали някакво бяло вещество и тя няма спомен за какво са я питали и какво е говорила, но състоянието й било ужасно.
Свидетелката установява още, че битовите условия били мизерни. Имало мръсни дюшеци, момичетата, които имали нужда от дамски превръзки, получавали отговор от жената, която се грижела за задържаните, да късат от дюшеците и с това да се обслужват. 45 дни задържаните не се били къпали изобщо. По едно време им разрешили, като в една кофа с вода били сипали белина и после кожата по телата им се лющела.
Свидетелката Димитрова установява, че ответниците Х.Д., О. О., М. Ал – Х., Д. М. били главните мъчители.
Карали задържаните по цяла нощ да стоят на един крак с ръце, вдигнати нагоре.
После ги пускали да легнат, а като легнели, започвали да ги викат по имена и те трябвало да се обаждат, за да не заспиват. Ако не се обадели, ги извеждали и ги удряли с пръчки, с палки, с каквото намерят.
По време на делото били разпитани двете дъщери на Червеняшка. И двете свидетелки установяват, че майка им се променила след Либия.Сега тя имала здравословни проблеми, станала по-затворен човек. Болели я ставите, не чувала добре, имала проблеми с бъбреците. Когато си дошла в България, била безпомощна, липсвали й всякакви социални умения да комуникира. След връщането от Либия ищцата имала раково заболяване от женски характер, високо кръвно. Преди да замине, била ведър, позитивен, много социален човек, а когато се върнала била като безпомощно 5-6-годишно дете. Това състояние продължило месеци. Към днешна дата здравословните проблеми оставали. Много често Валя се натъжавала.
