Стоянка Мутафова: Животът е театър. Който не носи театър в себе си, е умрял

0
59
Стоянка Мутафова като млада актриса

Ако реша да лудувам, го правя толкова бясно, че събирам полицията. Не мога по друг начин, казва приживе великата актриса

„Родена аристократка, шут – по призвание… Една от най-големите дами в българския театър… Жена – история, не само по висотите на своя интелект, а и като творец, спомогнал за създаването на Сатиричния театър и неговия облик“. Това написаха колегите на Стоянка Мутафова от сатиричния театър за нея.

Легендарната актриса почина на 6 декември сутринта във Военна болница на 97 г. Наричаха я как ли не – Кралицата на комедията, г-жа Стихийно бедствие… Стоянка Мутафова бе най-обичаната българска актриса и ще остане завинаги в сърцата и спомените на българите, докато има театър и кино. Последният й рожден ден на 2 февруари едва побра почитателите й в зала 1 на НДК. Поздравиха я много артисти и певци, сред които Йорданка Христова, Силвия Кацарова, Мария Сапунджиева, Виктор Калев, Любо Нейков, Ненчо Илчев и мн. др.

Комедията бе жанрът, в който най-силно се разпростираше таланта на Мутафова. За първи път се появява в театъра, когато е едва 13-годишна и изиграва Дуняшка от „Женитба“. А още с първата си професионална роля през 1945 г. тя играе прислужницата в пиеса на Молиер.

Кариерата й на сцената бе свързана предимно с Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, като тя е сред основателите му и постановки с нейно участие бяха в репертоара на театъра до съвсем скоро.  Публиката още помни ролите й в „Предложение“, „Сватба“, „Смъртта на Тарелкин“, „Чичовци“, „Суматоха“, „Януари“, „Мъртви души“, „Вражалец“. Както и в по-късните „Скакалци“, „Столетие мое“, „Госпожа Стихийно бедствие“. Името й е свързано и с Народния театър с роли във „В навечерието“, „Три сестри“, „Големанов“…

В обикновени разговори Стоянка Мутафова не криеше чувството си за хумор, но и не пропускаше да коментира, че сцената е нейния живот, а „Сатирата – всичко“.  В театъра тя участва в над 90 постановки. А през 2016 г. неуморната актриса на 94 г. прави голямо турне в театрални зали в САЩ, Германия, Канада, Нидерландия, Швейцария и Великобритания.

С дъщеря си Муки

Палитрата й от участия е богата. В киното прави незабравими образи в „Специалист по всичко“, „Любимец 13“, „Топло“, „Бялата стая“, „Кит“, „Езоп“, „Патиланско царство“… Известни нейни сценични партньори са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова.

„Животът е театър. Който не носи театър в себе си, е умрял. Аз не говоря за артисти. Всеки човек носи театър в себе си. Всеки. Аз вече си отивам, но ми се иска театърът малко да се извиси“, казва в интервю Мутафова.

„Стоянка беше аристократката на българската сцена. Тя беше човек и актриса, която притежаваше уникални качества. Стоянка можеше да общува както в живота, така и на сцената с многобройната си вярна публика. Преди всичко тя беше невероятно ерудирана и по тази причина  направи големи роли на по-обикновени и необразовани хора. Без тази нейна ерудиция тези роли никога нямаше да се превърна в емблематични“, заявява пред БГНЕС актьорът Славчо Пеев,  визирайки Баба Гицка и много други превъплъщения на актрисата.

Славчо Пеев, който е играл с нея на една сцена, завинаги ще запази прекрасни спомени за Мутафова от съвместните им турнета по страната. „Стоянка беше човек живот, винаги много жизнена. Когато бяхме уморени от дългия път или след поредната пиеса, тя ни крепеше и вдигаше в този живот. Стоянка беше уникална жена, много голям човек, вече няма такива като нея“, спомня си Славчо Пеев.

С Лили Иванова

Голям дял в живота на Стоянка Мутафова има нейният спътник в живота, обичаният от всички Нейчо Попов, който си отиде през 1974 г. „Великият Нейчо Попов имаше голямо значение в живота й. Той също беше уникална личност. Стоянка винаги си спомняше за него с много топли думи“, казва Славчо Пеев.

„Започнала съм на 22 години с нея, когато основахме Сатиричния театър. Преди това я познавах като актриса от Народния театър. Тя е най-жизненият човек, обичащ живота, щура, интелигентна… Тя винаги играеше шантавела, но всъщност бе много интелигентна, завършила е класическа филология и може да не го показваше в образите на сцената, но когато бяхме в гримьорната, нейното класно образование впечатляваше всички. Хората я знаят като грубовата щурачка, хитра и находчива, каквито бяха героините й, но при нея имаше една друга, огромна дълбочина. Свиреше на пиано, познаваше световната класика“, разказва голямата Татяна Лолова.

С Георги Калоянчев

С непоколебима усмивка, с уникално чувство за хумор и с неизчерпаема енергия Стоянка Мутафова успява да спечели сърцата на поколения българи. Тя продължава да играе на любимата ѝ театрална сцена дори след като навършва 90 години. В биографията ѝ можем да намерим изключително богатство от роли, които показват големия талант на актрисата.  Любимата ѝ роля? Посочва я, без да се замисля – Министершата на Нушич.„С най-голям кеф и удоволствие съм играла тази роля. Тя прилича на мен. Макар, че аз никога не съм ламтяла за власт, но по темперамент приличам на тази жена,” признава Стоянка Мутафова.

Всички я знаят като Стоянка, но рожденото й име е Стояна Константинова Мутафова. Името ѝ е сгрешено в афиш, но оттогава тя го запазва като артистичен псевдоним.

Стояна е родена на 2 февруари 1922 г. в  София. Баща ѝ Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. Роден е в Русе, където малката Стоянка често гостува в своето детство. През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия. Преди да се ориентира към сцената, тя завършва класическа филология в Софийския университет. През 1947 г. Мутафова се образова и в театралното изкуство в Държавната театрална школа към Народен театър „Иван Вазов“ в София, също и в театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия (1947–1949 г.).

Работи в Прага, а след това и в Народния театър. Мутафова е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където е до 1991 г., след това в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас.

Докато е в Прага, Стояна се запознава с чешкия режисьор Роберт Роснер. Той е на 51 г., а тя – на 23 г., но двамата сключват брак. Двойката живее първо във Виена, а след това и в Прага. След него Стояна има още два брака. Вторият ѝ съпруг е Леонид Грубешлиев, журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на актрисата – Мария Грубешлиева-Муки.

Третият съпруг на Мутафова е артистът Нейчо Попов. За него тя казва, че е любовта на живота ѝ. За първи път се виждат в Народния театър, където тя започва да работи като актриса, а той е студент във ВИТИЗ. Двамата са заедно до смъртта му през 1974 г.

Стоянка Мутафова е вписана в рекордите на Гинес като „най-възрастната играеща актриса в света“.

„Когато излизам на сцената, получавам особена сила, каквато в живота няма откъде от друго място да взема. Въпреки многото години аз съм си все така буйна, годините не могат да ме укротят… На сцената ми минават всички болежки. Дай ми на мен да съм стихийно бедствие и ми гледай сеира. Сцената ми е живецът и затова не се отказвам. Да стоя вкъщи, би значело духовна смърт за мен. Щом пълня салоните и ме аплодират, значи трябва да играя и публиката ме иска. Гледайте ми спектаклите, а не болестите!“, казва веднъж преди години Стоянка Мутафова.

Ето някои нейни мисли, изказани в многото интервюта, които дала през годините.

Как искате да ви запомнят? – А, много ми е зор! Както искат, така да ме запомнят!

„Човек получава толкова много цветя два пъти в живота – когато идва и когато си отива. Аз идвам!“

„Без компютри няма напредък, но без изкуство няма живот.“

„Голяма беда за актьорското съсловие е простотията…“

„Всеки човек прави изкуство, а да обичаш родината си е най-голямото изкуство.“

„Никога не вървя по магистрала. Карам по странични пътеки, насам-натам, докато си изградя образа. При мен няма постоянство и не повтарям нещата.“

„Ако реша да лудувам, го правя толкова бясно, че събирам полицията. Не мога по друг начин.“

„Който не носи театър в себе си е умрял.“

„Знайте, че сте българи, а се старайте да надминете европейците!“

„Мечтая никога да не стана „нормална“

„Човек получава толкова много цветя два пъти в живота – когато идва и когато си отива. Аз идвам!“

„Смъртта не ме плаши. Като по-млада много ме беше страх от нея и все си мислех , че няма да умра никога. А сега си знам, че ще умра и съм готова. Не съм сигурна какво има, след като умре човек. Винаги съм си задавала въпроси. И отговор никога не съм намирала в себе си”, казва приживе Стоянка Мутафова.

Поклонението пред тленните й останки е на 9 декември в Сатиричния театър.