Я не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е злe. Това е мотото на моментната българска политика
Виктор Димчев, фейсбук
Я не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е злe. Това е мотото на моментната българска политика, парламентарно ежедневие, духовно-яйчен живот, медийно-протестни отношения.
Преди да се прехласвате по успехите на социалдемократическия алианс Йончева-Радев, зад който усърдните бойци в ляво-дясното коват всеки ден без да им мигне окото – компромати, лъжи, измислени сюжети, записи, клевети, пропаганда, фалшификати и т.н., помислете дали „успехите“ извън граница могат да включват хулене на държавата, сочене с пръст и детински игри с документи без съдържание и значение.
Още ми отеква Барековото „And the force be with you“ когато правеше опит да не личи, че е толкова прост в ЕП, че да злепоставя страната си в името на изборни цели и повече власт.
Крахът на подобни намерения се корени в скепсиса на българите към всеки идиот, който ползва подобни мурафети, за да добие по-големи парчета от баницата.
Бедни Христо, да си беше останал на Росенец! Сега ще ти се наложи да се радваш на размаханите пръсти срещу държавата.
Едно време и Сталин правеше така с другарите, резултатът си го спомняте.
– – – –
Вазов: Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?… / бел. ред./
