Искам да живея в еволюция, а не във вечна революция
Вежди Рашидов в писмо до Румен Радев
Няма да забравя преди години, когато бяхме на встъпването в длъжност на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и на тази церемония бяхме поканени Вие и аз. Ние с Вас във ВИП-а на летището проведохме един човешки разговор за бъдещето на България, за уважението към институциите, за обикновените неща и това че сме съграждани – родени сме в един и същи град.
Бях си дал дума, че по никакъв повод няма да си позволя негативни реакции нито към Вас, нито към президентската институция. Аз съм човек, който винаги е искал да живее в страна, където има ред и законност, защото това са необходимите знаци, поради които съществува държавата. Така близо три години аз не си позволих нито един коментар и нито един упрек към Вас и президентството.
Но днес съм свидетел на разрухата на държавността с властването на анархията, омразата и безпардонността.
В годините на прехода сме преживели петима президенти – всички си имаха своите плюсове и минуси, но досега не сме имали президент, който да има за цел единствено да руши.
Всеки от предишните президенти е имал трудни моменти, сблъсквал се е с недоволства, протести, с управление на партия, различна от тази, която го е издигнала или избрала, но всеки един от тях рано или късно е стигал до момента, в който е поставял живота на хората и мира над интереса.
Спомнете си трудните моменти на Петър Младенов с демокрацията, на Желю Желев с Андрей Луканов, на Георги Първанов /за когото смятам, че може би е най-успешният президент, който сме имали в прехода/ с Иван Костов, на Петър Стоянов със Симеон Сакскобургготски, на Росен Плевнелиев с Пламен Орешарски.
В тази връзка питам къде бяхте Вие като президент в началото на пандемията? Не е ли това истински проблем на националната сигурност? Нали Съветът за национална сигурност е един от основните инструменти за решаване на кризи и постигане на съгласие в обществото.
По един или друг начин съм бил близък с всички президенти на България, независимо от партийната им окраска, отнасял съм се с уважение както към личността им, така и към институцията, а най-вече – към свободния избор на българските граждани. Подхождам с уважение и към Вашите 59.3 процента доверие, с които дойдохте на власт, но днес не мога да уважа Вашето поведение.
Аз питам не сме ли ние всички български граждани, не сте ли Вие нашият президент?
Не искате ли и Вие като мен да живеем в еволюция, а не във вечна революция. Това се постига само с уважение на избора на гражданите, независимо дали този избор на нас лично ни харесва.
Дълго мълчах, г-н Радев, очаквайки да влезете във функциите си на президент. Аз не зная дали ситуацията, в която се намираме, ще доведе до Вашата оставка или тази на правителството. Но като се замисля – това няма да доведе до нищо добро. Не през малко перипетии премина България през последните тридесет години.
Моля Ви, господин президент, влезте си във функциите и извадете държавата от този врящ котел!
Защото тази държава е на всички ни!
