Там е „заровено кучето“ на протестърското шоу
Александър Йорданов, фейсбук
Утре протестърското шоу ще навърши 40 дни. Файда никаква, но… карай да върви! Да ходят, да лежат на „Орлов мост“, като са рекли. И все пак се чудя, че не се намери един журналист, който да попита Иванов и Атанасов, а защо не и другите изживяващи се като протестъри: Румен Петков, Дончева и прочие, най-логичното нещо: А, бе драги ми протестиращи, защо вие, като имаше избори преди три години и половина, не влязохте в парламента? Защо хората не гласуваха за вас?
Изборите, за които припомням, се проведоха на 26 март 2017 г. Тогава партията „Да, България!” на Иванов се яви в коалиция със Зелените и ДЕОС и заедно взеха мижавите 2,96 %. Партията „Демократична България” на Кънев и Атанасов, също си направи тогава коалицийка – „Нова република”, и я докара до култовите за нея 2,54%. Партиите на Румен Петков и Татяна Дончева – АБВ и „Движение 21“, постигнаха висотата от 1,59%. Имаше тогава и „Коалиция на недоволните”, включваща сюрия от партии, която събра 0,17%. СДС тогава, срещу което днес мнозина, както от глупост, така и от неблагодарност, говорят, взе повече проценти от гореспоменатите неудачници – 3,14%. Недостатъчно, но показателно.
А защо всички тези партии не успяха да влязат в парламента?
За Петков и Дончева е ясно защо. Но за Христо Иванов, Радан Кънев и ген. Атанасов? Защо хората не гласуваха за тях? Ще ви опресня паметта, като припомня, че Христо Иванов и неговата „Да, България !” бяха тези, които отказаха обединението на т.нар. демократична общност. Иванов и тогава, както и сега, ходеше надут като пуяк и ръсеше все бамбашка приказки. Той практически провали възможността в настоящия парламент да присъства мощна парламентарна група от СДС, ДСБ и неговата партия. И тогава най-вероятно правителството щеше да бъде от тези три партии и ГЕРБ. Защото е ясно, че СДС с БСП никога не е бил и няма да бъде. Заради маниащината на Иванов близо 295 568 десни избиратели останаха без представителство в парламента.
След това Радан Кънев – другият накокошинил се тогава „лидер”, а днес в резултат на „осъзнатата грешка”, колега в Европарламента, подаде оставка като председател на ДСБ, но Иванов се ослуша, забрави за демократичното правило и започна да стяга „нов политически проект”. Което още тогава ми подсказа, че политическият гьонсуратлък не е напуснал българската политическа сцена.
Като си припомням случилото се на изборите през 2017 г., не мога да премълча и една любопитна среща със същия Иванов, която се проведе в ресторанта на Народния театър. Тогава, спомням си това добре, новоизбраният лидер на „Да, България!” бе поканил известни интелектуалци – политолози, културни дейци и десни политици с опит, за да се консултира с нас как новата партия да се яви на избори. Масата и това ми направи странно впечатление, защото бе обедно време, бе отрупана с бутилки уиски, ракия и вино.
Явно, че Иванов си представяше влизането в парламента като голям „работен обяд”.
Обърнах му внимание, че не е редно по обедно време да се шльока уиски и ракия, особено когато трябва да водим сериозен разговор. Не ме разбра. А поръчните блюда бяха като в приказките: средиземноморска салата с морски дарове, агнешки флейки, френски сиренца. Изобщо бе видно, че домакинът си е надвил на масрафа и не го притеснява огромната сметка. На мен това ми се стори странно, защото същият Иванов непрестанно говореше колко е зле положението в страната, каква безработица има, какви ниски доходи, как има хора, които няма какво да сложат вечер на трапезата си и изведнъж – баир от раци, скариди, агнешки флейки и скъпият алкохол се лее като буен планински поток. Но както и да е.
Почна разговорът и бързо стана ясно, че всички поканени и без дори да сме разговаряли помежду си, посъветвахме Христо неговата партия да се обедини в коалиция с ДСБ и СДС, и заедно да се явят на изборите, защото това е сигурният начин да влязат в парламента и да участват в управлението на страната. Помня какво ми отвърна: нашият проект, каза ми тогава Иванов, е дългосрочен. Отговорих му, че много хора няма да доживеят тази му дългосрочност. И не съм имал предвид пандемията от коронавирус. Пази, Боже! Просто ми бе ясно, че за да се промени каквото и да било нещо в една държава, да се осъществяват реформи, мераклиите затова трябва да участват в изпълнителната власт, т.е. опозиция държава не оправя. А пък, ако остане и извън парламента, направо си е въздух под налягане. Простичко обясних всичко това на Христо, та белким го схване. И останалите участници в приказния обяд му обясниха същото. Той не схвана. И партията му остана извън парламента.
Сега го гледам как миткосва, и то баш в августовските горещини, по напечените от жегата софийски булеварди, разнася бира и вода на другарите си, с Доган закачка си направи, с надеждата, че след като се е събрал с генерал Атанасов, ще му се отвори парашута. Но пък сега му тежи друго. Твърде се сближи той в говоренето си с проруския ни президент, както и с бесовщината на избягали от правосъдието лица. А и контактите му с олигарси лека полека започнаха да се осветяват. Лошо Христо, лошо!
Та причината да наблюдаваме днес протестърско шоу трябва да се търси в 2017 година.
Там е „заровено кучето”. Заровено е то в мерака без покритие, в личностния и партиен нарцисизъм и егоизъм, в посредствеността на политическия ум и в обидното отношение към избирателите.
Разбира се, менят се времената. Възможно е сега коалицията „Демократична България”, чийто лидер е Христо Иванов, да влезе в следващия парламент. Но там тя ще бъде изправена пред дилемата: да участва ли в управлението, или да остане в опозиция. Възможностите за участие ще бъдат две: в коалиция с ГЕРБ и СДС или в коалиция с БСП. Трети вариант няма. Въможността ДБ да остане в опозиция е също реална. Което ще рече, че това, което днес Иванов говори, ще увисне като „прани гащи на простор”, както се изразяваше покойният талантлив публицист и колега от 7-то Велико Народно събрание Христо Марков, който също съветваше през 2017 г. Иванов да не си вири дългоносието, а да се обедини с останалите демократични сили.
Та това е въпросът, който журналистите не задават на Иванов. Защо, драги Иванов, си извън парламента вече близо четири години. Защо разцепи демократичните сили през 2017 година? И не излизай с номера, че си „дългосрочен проект”. Дългосрочни са само Божиите дела. А твоето дело е безкрайно краткосрочно. Дори и да разтягаш хармониката на протеста не 40, а 240 дни.
