Бунтът отива в киреча, завеждайки там своите водачи и глашатаи
Виктор Димчев, фейсбук
Когато собственият ти шеф на кабинет накълве цялата ти политика, военно-командни похвати, елементарна етика към законността и институцията, която са ти поверили, връзки с определени политически кръгове и противоконституционна адженда, не се стрелкаш с юмрука напред, нито продължаваш да си арогантен към онези, които следва да балансираш, нито се оплиташ в още и още медийна шлака, излезнала от устата ти.
Когато искаш яростно оставките на твоите политически противници и затвор за действията им, не допускаш коалиции с техните епигони, не се оправдаваш какво си искал да кажеш и защо не си се добрал и веднъж до протестен микрофон, не се пазариш триково, не се впускаш в мечти за когато ще си капитан на кораба.
Когато един бунт има подобни водачи за алтернатива на дежурните трима глупаци, назначени по телефон, и наоколо щъкат пародийни образи на позавехнали политически секретарки, хора, свикнали на анатеми и лупинги, доказани шмекери и нищоправци, бунтът отива в киреча, завеждайки там своите водачи и глашатаи.
Тъжната истина е, че когато можеш нещо, ти личи, но и щом не можеш, също личи, при това колкото повече твориш публично и не можеш, толкова повече ти личи.
