Едва 15-20% от студентите посещават лекции у нас, а в западноевропейските университети е точно обратното, каза министър Вълчев на форум в УНСС
Външната миграция, масовизирането на висшето образование, интеграцията на ромските деца в образователната система, недостига на специалисти – това ще бъдат основните предизвикателства пред образователната система в следващото десетилетие според министъра на образованието Красимир Вълчев. Той участва в откриването на Младежки икономически форум на тема „Перспективи и предизвикателства пред висшето образование 30 години след началото на прехода“ и пред студентите от УНСС открои основните проблеми, съобщи „Дарик“.
Вълчев прогнозира недостиг на инженери, лекари, учители, икономисти в следващите години. Затова и според него в бъдеще ще трябва да се засили изучаването на математика и природните науки. По думите му в същото време заради навлизането на технологиите и машините ще бъдат все по-търсени хуманитарните и социални умения.
Министърът посочи и че основен въпрос в образованието е как и какво се учи, натрупването на качествени знания, а не само получаването на диплома, тъй като тя вече не е „билет за по-добър живот“.
„Основният проблем за негативната демография е нетната външна миграция, не толкова ниският коефициент на раждаемостта. Нетната външна миграция ще води следващите десетилетия до намаляване на населението. Как я обръщаме? Най-голямата миграция е икономическата. Там, където има доходи над 1500 лева, достигаме „точката на безразличие“. На нас ни трябват още 20% реално увеличение на доходите, за да обърнем нетната външна миграция“, пресметна той.
По думите му в големите градове, където доходите са по-високи, миграцията намалява, но тя се запазва сериозно в Северна България, Родопите, както и сред ромския етнос. Вълчев посочи и че най-сериозното предизвикателство е да се интегрират децата именно на тези родители, които нямат отношение към образованието.
„Ако са обхванати между 3-7 години в детски градини, те имат много по-високи образователни резултати и е много по-вероятно да са пригодни впоследствие на пазара на труда. Когато институциите заедно работят на терен – има резултат. Записахме хиляди деца. Образователната система прави всичко възможно, защото днес не можем да си позволим изключващата система. Днес политиката е всички да завършат училищно образование. Ще живеем в проспериращо общество, само ако има по-малко изключени“, обясни просветният министър и даде пример с деца, които живеят в гета в картонени къщи, но са записани на училище.
„До 10 години ще се пенсионират 40% от хората, младите, които ще навлизат, ще бъдат едва 2/3 от тези, които ще излизат в пенсионна възраст. Къде ще бъде по-голямата обществена загуба – ако нямаме инженери, лекари, учители. Ние ще имаме недостиг и на икономисти, юристи, журналисти. Какво да направим? Не трябва да допускаме нито едно дете да отпада от образователната система и да стимулираме изучаването на математика и природни науки. Защото имаме голям проблем с тях, не можем да обезпечим професиите, които имат нужда от по-задълбочено изучаване на природни науки и математика. Това ще са и професиите с най-голям ръст на доходите“, добави той.
Министърът настоя и че дипломата дава все по-малко предимство, а по-важното са реалните знания и умения. „Образованието няма да е билет за една професия. Следващите 50 години всеки един от вас ще сменя професията, а не работното място. Това изисква микс от умения, креативност, критично мислене. Ще навлезем в период на мащабни всепроникващи трансформации в резултат на развитието на изкуствения интелект“, посочи Вълчев. По думите му когато машините правят повечето неща, хуманитарните умения ще бъдат още по-важни, а те ще останат запазена територия на човека. Някои казват, че най-важните умения ще бъдат четирите К – критично мислене, креативност, комуникативност и колаборация, а петото К може би е умението за концентрация, каза още министърът. Той добави и че през следващите години ще се промени изцяло миксът от компетентности именно заради навлизането на технологиите.
„Напълно възможно е до 10 години да имаме устройства, които да ни позволят да говорим с китайци на мандарин и с кенийци на суахили. И ще се промени изцяло миксът от ключови компетентности – родителите ще разберат, че не е най-важното децата им да учат в езикови гимназии, а да имат комуникативни умения“, даде пример той.
Като основно предизвикателство пред висшите училища Вълчев очерта и необходимостта преподавателите да бъдат по-взискателни към студентите и да задържат вниманието им. Като пример той даде, че едва 15-20% от студентите посещават лекции, а в западноевропейските университети е точно обратното.
Вълчев препоръча и през следващите години висшите училища да работят върху свързаността с бизнеса, както и с европейски университетски мрежи. „Държавната политика ще насърчава свързаността с бизнеса, с други висши училища, с европейски университетски мрежи. Трябва да вземете участие в европейска университетска мрежа. Ние сме малки на образователния пазар, дори френските и немските университети са малки на фона на американските и китайските. Затова се взе решението за създаване на европейски университетски мрежи – това означава обща диплома, това означава студентите да учат 3 г. тук, а няколко месеца в друга държава. Това е европейската мрежа, която в някакъв момент ще стане европейски университет. Затова трябва да имате чуждоезикови програми и общ стандарт за качество. Ако сме част от такава мрежа, ще задържим хората“, заключи министърът.
