Помня как надменно се държа с майките на деца с увреждания и потника ти ,,Шанс за Орешарски’
Иван Стоянов, фейсбук
Помня 2013. И помня думите на Манолова. Помня как надменно се държа с майките с деца с увреждания. Помня как каза, че протестърите сме платени. Помня разкървавените студентски глави. Помня потника й ,,Шанс за Орешарски“. Помня как каза, че ако ни успокоявало, да приемем, че тя е предложила Пеевски. Помня белия бус на „Александър Невски“. Помня разговора с бившия ми приятел, моля те, не ходи там, и теб ще те направят на кайма и как звънях да проверя после дали се е прибрал безопасно.
Всички тези зверства и безобразни произволи, включително побоищата на полицията над хора, скачащи по автомобили (видеоклипчета сега са премахнати от YouTube).
И точно Мая Манолова е човекът, който с презрителната си усмивчица се подписа зад всичко това. И тя дошла да прави ,,промяна“. Единственото, което тази жена убедително може да си промени, е профилната снимка във фейсбук.
Моите песни може да не са нищо особено. Но ако не друго, чуйте и си припомнете това парче още веднъж. Не заради друго, а защото това парче е като USB флашка за памет.
В България често страдаме от липса на политическа памет. И добре че на времето беше Ivan , а също Червен Иванов да ми подаде ръка и се нави да ми направи артуърк специално за парчето.
Знам колко е гадно човек да го баннат, просто ‘щото е казал истината. Гуте бесерунг, майн хер и коалиция юбер алес! 
Клипът към Мила моя Мая:
