Проучване за рейтингите на университетите показва: Безработни висшисти на практика

0
18
СУ "Св. Климент Охридски" Снимка: Дневник

Най-много учат икономика, но най-добре платени са завършилите информатика. СУ „Св. Климент Охридски“ е безспорен лидер в класацията

Най-много студенти има в специалностите „Икономика”, „Администрация и управление“, „Медицина“, „Педагогика“ и „Право”. Общо 37 909 души учат икономика в българските висши училища, което прави специалността най-търсената в страната. Откакто съществува рейтинговата система, икономика учат най-много студенти, но се наблюдава тенденция за постоянен спад в броя им. За сравнение през 2013 година те са били 60 535. „Правото“, което допреди години беше първа, после трета по желание специалност, през 2019 г. е на пето място по избор на студентите.

Това обяви Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт „Отворено общество“ по време на представянето на рейтинговото проучване на висшите учебни училища в България за 2019 г., което сравнява 51 държавни и частни висши училища, които обучават над 200 хил. студенти по стотици специалности, разпределени в 52 професионални направления

Реализацията на завършилите висше образование се подобрява, безработицата сред младите висшисти е на рекордно ниско ниво от 2,2 %. „Безработни висшисти на практика няма. Голяма част от тях обаче – половината, се реализират на пазара на труда в професии, за които не се изисква висше образование. Този проблем засяга повече завършилите бакалаври, отколкото завършилите магистри“, коментира Стойчев.

Най-добра реализация има завършилите медицина, фармация, а най-малко се реализират завършилите туризъм. Под един процент е безработицата сред завършилите медицина, стоматология, фармация и военно дело, най-голяма е безработицата сред завършилите история, психология и социални дейности. Подобрява се и делът на реализиралите се на българския пазар на труда – над 80%. Има значение и къде е завършил даден студент – безработица след Американския университет няма, но от завършилите в Свищов се реализират само 1/5.

Според проучването най-високи са заплатите в ИТ сектора. Средният месечен облагаем доход на завършилите „Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ е 4193 лв. Следват професионалните направления „Администрация и управление“ в Американския университет (3531 лв.), „Информатика“ в Нов български университет (3438 лв.) и „Математика“ в СУ (3092 лв.).

СУ „Св. Климент Охридски“ е първи в 21 професионални направления, но това е университетът, предлагащ висше образование в най-много професионални направления“, коментира Георги Стойчев. Следват Техническият университет в София с шест професионални направления, Медицинският университет в София – първи в четири направления, Американският университет в България, Лесотехническият университет и Химикотехнологичният и металургичен университет в София – първи в три направления, Тракийският университет и Аграрният университет в Пловдив водят в две професионални направления, добави Стойчев. Още 11 висши училища са първи в поне едно професионално направление.

От своя страна министър Красимир Вълчев посочи, че рейтинговата система е международна и оценена, много добра и дава инструмент на МОН да провежда политика на преструктуриране на приема в държавните висши училища. „Светът е такъв, че работодателят изисква умения – днес дипломата дава по-малко от една крачка напред, а преди е давала 10“, каза Вълчев.

„Днес имаме нужда от повече технически кадри, както и от кадри в системата на предучилищното и училищното образование – не можем да рискуваме да останем без учители“, каза още министърът на образованието.

„Все още имаме инерцията висшите училища да се борят за повече студенти. Ние искаме да се обучават по-малко студенти с повече средства. УНСС в бъдеще ще приема два пъти по-малко студенти срещу два пъти повече финансиране“, посочи Красимир Вълчев.