Както и да го наречеш, това е насъскване на протестиращи срещу полицаи, хора срещу хора, българи срещу българи
На 2 септември вечерта част от протестиращите атакуваха полицаите с камъни, бомби и бутилки полицаите, охраняващи парламента. Имаше много ранени. Организаторите на другия ден набедиха властта, че е организирала провокациите. Писателят Захари Карабашлиев е бил с негови приятели на площада до парламента още в 8,30 часа на 2 септември. Ето част от поста му във фейсбук:
… До нас някъде отдясно се намира платформата на “Отровното трио”, което ми се видя само дуо. Звучи музика, има и микрофон, по който се вика общо взето едно и също, което знаете всички – мутри, оставка и т.н…
Оставаме в тази позиция.
По едно време се чува в уредбата един неадекватен за високия дух на площада монотонен, изсмукващ всякаква емоция, глух глас на президента Радев. Питаме се един друг откъде говори. Разбирам, че е в Парламента и това е жива връзка към уредбата на Отровното трио. (Което значи – имало е готовност и знание, че това ще се случи.) Хората започнаха да се прозяват, защото тона на говорещия нямаше нищо общо с тонуса на протеста навън. Различни честоти просто. Заглушиха го с “Оставка”.
Малко по-късно се чуха някакви ръкопляскания отляво, но някак вяло, като в провинциален театър, в който се играе лоша пиеса и по лош начин, но все пак се аплодира от неудобство. Става ясно, че президента бил минал и се бил ръкувал с хората. Аха, значи може би там е било някакво БСП ядро, може би, не знам…
Връщаме се малко към платформата на „Отровното трио/дуо”.
И от сцената започвам да чувам все повече призиви за нахлуване в Парламента. Което значи – насилствено влизане. Което значи атака на държавността. Което значи, че както и да го наречеш това е насъскване на протестиращи срещу полицаи, хора срещу хора, българи срещу българи. И се чува все по-настойчиво. Което сериозно ме обезпокоява.
Защото аз не бих насъскал някой да се бие с някой друг, ако не съм готов да поведа атаката. Което “Отровното трио/дуо” прави, само на няколко крачки от мен. И което намирам за позорно и много, много опасно. Но протестиращите не поддават на призивите за атака на сградата. По някое време започват да се чуват някакви странни гърмежи откъм централния вход. После Хаджигенов се изправя, с микрофон и дъвчейки дъвка, и говори все същото: “мутри вън”. Не знам защо го повтаря толкова, то е ясно на всички, които сме дошли там…
