51.7% от пълнолетните граждани декларират, че ще гласуват на предсрочните парламентарни избори
Отново фрагментиран парламент със същите шест политически формации, но първо място за ГЕРБ и повече желаещи да гласуват – това показва проучване на „Алфа Рисърч“, направено в периода от 8 до 15 септември сред извадка от 1017 пълнолетни граждани чрез пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети.
Според изследването 51.7% от пълнолетните граждани декларират, че ще гласуват на предсрочните парламентарни избори. Електоралните нагласи могат да бъдат разглеждани като пряка санкция на избирателите към цялостното поведение на партиите в 46-ото Народно събрание и специално – към проявената отговорност и компетентност в опитите за съставяне на правителство, посочват анализаторите на „Алфа Рисърч“.
Най-големи щети търпи победителят от парламентарните избори на 11 юли – „Има такъв народ“, към който имаше и най-големи нереализирани очаквания. С 16.9% от твърдо заявилите намерение да гласуват партията на Слави Трифонов бележи спад от над 7 процентни пункта спрямо резултата си от парламентарните избори и логично губи първото място. То вече се заема от ГЕРБ, който не повишава резултата си, но съумява в голяма степен да запази твърдите си привърженици – 21.1%. Оставайки встрани от най-яростните скандали и обиди в 46-ия парламент, бившите управляващи запазват твърдото си ядро, но липсата на перспектива, включително поради отсъствието на обединяваща президентска кандидатура, дърпа и техния резултат надолу, коментират анализаторите.
В тази ситуация БСП, която направи доста опити за компромиси, повишава резултата си до 16.5%, почти застигайки „Има такъв народ“. На малка дистанция след социалистите е „Демократична България“ с 13.2%, която затвърждава позициите си от юли. ДПС запазва традиционните си позиции и има подкрепа от 9.6%. Заради възвръщането на позициите на БСП, а и поради скандалите, в които се въвлече, „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ е на ръба за влизане в парламента с подкрепа от 4.1%, посочват анализаторите. От националистическия спектър най-близо, но все още стабилно под 4-процентния праг, е „Възраждане“ с подкрепа от 3.5%.
Три електорални тенденции могат да бъдат прочетени в тези нагласи – отлив на избиратели, прегрупиране и засилване на конформизма като реакция срещу радикализацията на политическите партии, посочват социолозите. Показателен е фактът, че макар и все още да преобладава, оптимизмът за сформиране на правителство от третия опит намалява. Сега 38% смятат, че следващият парламент ще излъчи кабинет, а 28% са на обратното мнение. През юли близо 60% очакваха сформирането на правителство. Тази заредена с кризи и неизвестности ситуация отваря нишата за още по-нови нови проекти, смятат анализаторите.
Според проучването новият проект на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев може да получи подкрепата на поне 8-9% от твърдо решилите да гласуват.
„Разочарованието от неуспеха на два поредни парламента да излъчат правителство и от безпрецедентно хейтърските отношения между политическите опоненти, но и между потенциалните съюзници, амбицира по-голямата част от избирателите да участват в изборите и да излъчат ново мнозинство. Извън тази донякъде неочаквана нагласа съчетаването на двата вида избори – президентски и парламентарни – също допринася за повишаване на интереса към вота и съответно на избирателната активност“, се посочва в анализа на „Алфа Рисърч“.
Непосредствено преди разпускането на 46-ия парламент 51.7% от пълнолетните граждани декларират готовност да участват в следващите парламентарни избори, а 55.4% – в президентските. Тъй като президентските избори по принцип теглят вота нагоре, може да се предполага, че ако кампанията не протече по начин, който да отврати избирателите, и ако не възникнат технически затруднения, над половината пълнолетни българи биха упражнили правото си на глас. В прочуването няма данни колко се колебаят дали да гласуват.
* Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите нагласи на българските граждани на агенция „Алфа Рисърч „. Представените данни са от проведеното в периода 8 – 15 септември 2021 г. национално-представително проучване сред извадка от 1017 пълнолетни граждани. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка, с подбор на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование. Методът на интервюиране е пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети.
