Откъде парите? През 2018 г. Рашков пропуснал да декларира доходи от „друга стопанска дейност“ на семейството в размер на близо 645 000 лв.
Как вътрешният министър и съпругата му се оказаха собственици на резиденция, къщи, множество апартаменти, гаражи и парцели, докато през 2018 г. пропускат да декларират доход от 645 000 лв., пише агенция ПИК, проследявайки имотното състояние на МВР шефа на Румен Радев, който за месец заформи невиждани скандали в държавата.
Съдържанието на имуществените декларации, които Бойко Рашков е бил длъжен да подава през годините с оглед на позициите в държавни институции, които е заемал, повдигат множество въпроси, най-важният от които е този – може ли с държавна заплата да станеш истински имотен магнат.
Служебният вицепремиер и вътрешен министър има толкова недвижими имоти, почти колкото са членовете на правителството, назначено от президента Румен Радев. Бившият следовател и съпругата му Мария Михова, която е нотариус, притежават резиденция, къщи, множество апартаменти, основно в София и Несебър, гаражи и няколко парцела в различни точки на страната. Общата стойност на недвижимото имущество, собственост на фамилията Рашкови, възлиза на много над един милион лева. Но само по данъчна оценка. Според експерти пазарната стойност на имотите надхвърля фамозните 2 милиона евро! Само резиденцията му в полите на Витоша би могла да се изтъргува за 1 милион евро.
В същото време се оказва, че през 2018 г. Рашков пропуска да декларира доходи от „друга стопанска дейност“ на семейството в размер на близо 645 000 лв.
В декларацията за календарната 2017 г. са констатирани и други фрапиращи несъответствия – като декларирането на парични средства по банкови сметки в размер на 82 016 лв., вместо 200 664 лв. Липсват данни за съпругата – парични средства по банкови влогове и банкови сметки в размер на 62 606 евро; 15 787 евро; 58 392 евро; 11 488 лв.; 21 352 лв.;155 912 лв. и в размер на 20 896 евро.
Към онзи момент Бойко Рашков е на длъжност директор на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. През май 2019 г. Бойко Рашков коментира пред „Дневник“, че е декларирал само 82 016 лв., защото толкова е имал в сметките си.
„Обявените за недекларирани 645 хил. лв. от друга стопанска дейност той не успя да си ги обясни, като каза, че не се занимавал с такива дейности“, пише още сайтът, пред който Рашков изразил учудване защо трябва да декларира доходите на съпругата си, която е нотариус. Десет години по-рано обаче това е направено. Тогава Бойко Рашков обяснява закупуването на два апартамента в София именно с доходите на съпругата си. Макар да е юрист с дълъг професионален опит, има много неясноти в съдържанието на имуществените декларации на настоящия МВР шеф. Толкова много, че преди две години
Рашков попада в списък на хора от властта, на които антикорупционната комисия е дала срок за коригиране на неточности в декларациите.
Рашков обаче така и не ги отстранява, а това обяснява с факта, че не е знаел, защото бил търсен на стар адрес, на който отдавна не живеел.
Поведението на 66-годишния юрист е повече от странно, защото той пропуска да подаде декларация при напускането на ръководеното от него Бюро за контрол на подслушванията. И още нещо – след дълги години семеен живот, едва през 2019 г. двамата със съпругата си сключват брачен договор. Всичко това е изненадващо, защото през по-голямата част от професионалния си път Рашков е заемал позиции, които са изисквали деклариране на доходи и имущество.
В средата на 90-те години Рашков е следовател, когато е избран за главен прокурор, но по политическа поръчка на тогавашния премиер Иван Костов така и не става първи обвинител. После четири години е депутат от БСП, а след това за кратко и заместник-министър на правосъдието в Тройната коалиция. След 2009 г. се връща в следствието, за да бъде избран с гласовете на БСП, ДПС и „Атака“ в края на 2013 г. за председател на новосъздаденото Бюро за контрол на подслушванията.
Рашков е преподавател по наказателен процес. През 2020 г. е назначен за съветник на президента Румен Радев.
Именно последното обстоятелство принуждава в крайна сметка Бойко Рашков да „осветли“ имущественото си състояние, като със закъснение от цяла година след освобождаването на поста на председател на НБКСРС подаде декларация. Така в графата „недвижими имоти“ са попълнени общо 19 позиции, формално придобити през 2019 г. по силата на „брачен договор“.
Прави впечатление, че липсват двата големи апартамента в кв. „Витоша“, закупени през 2009 г., както и всички имоти, които остават собственост на съпругата му. Рашков декларира и вложения в пенсионни и инвестиционни фондове, равняващи се вече на 750 000 лв. Със сигурност доходите на Рашков през годините с оглед на заеманите позиции са били над средните за бюджетната сфера, но далеч от тези, които позволяват превръщането на един добре платен държавен служител в имотен магнат, който може да си позволи да живее в луксозна резиденция, разположена във вилна зона „Американски колеж“ в подножието на Витоша.
Едно от възможните обяснения за имотните придобивки може да се окаже професията на съпругата на МВР шефа, която е столичен нотариус. Преглед на декларациите, които Рашков е подавал, сочи, че имущественото състояние на семейството рязко се подобрява основно през последните десетина години. Така например през 2008 г. като заместник-министър на правосъдието Бойко Рашков
декларира закупуването на имот в Несебър на стойност 150 000 лв.
Актуална справка в Имотния регистър сочи, че Рашков и съпругата му притежават апартаменти, гаражи и складови помещения, част от комплекс, намиращ се на крайбрежната улица „Несебър“, свързваща едноименния морски град с Равда. Краят на мандата на Тройната коалиция, в който Рашков е заместник-министър на правосъдието, съвпада със закупуването на два апартамента – от по 145 кв. м. и 111 кв. м., в столичния квартал „Витоша“.
Декларираното през 2010 г. закупуване на жилищата е обяснено с доходите на съпругата в размер на над 270 хил. лв. за предходната година. Преди това двамата имат един апартамент в „Павлово“ от 109 кв. м., закупен с банков кредит, който е погасен изключително бързо. Година по-късно – през 2010 г., но вече като следовател, Бойко Рашков декларира закупуването, с 44 хил. лв. от заплати, на къща в пирдопското село Антон. Десетина години по-късно Рашков ще декларира, че притежаваните къщи в Антон вече са две.
През календарната 2011 г. Рашков не декларира закупуването на нови недвижими имоти. От декларацията му става ясно, че от заплати е спестил малко над 30 хил. лв., които са депозирани в банка. В същото време изплаща и заем в размер на малко над 10 хил. лв.
Тогава Рашков за първи път декларира и облигации, възлизащи на почти 100 хил. лв.
От наеми са декларирани скромните 800 лв. и още 8000 лв. от преподавателска дейност, на каквато единствено има право извън работата му като магистрат. През 2012 г. декларацията е идентична. В първите месеци на 2014 г., малко след като е избран за председател на новосформираното Национално бюро за контрол на СРС-та, Бойко Рашков декларира придобиването на ½ собственост от къща от 310 кв.м., с обща разгърната площ от 1000 кв.м. в София. Имотът е закупен през 2013 г. за 450 000 лв.
Произходът на средствата Рашков обяснява с доходи от трудови възнаграждения.
Факт е, че Рашков е избран за председател на Бюрото през месец декември 2013 г., т.е. тогава напуска съдебната система, от която по право му се полагат 20 заплати накуп. Като повечето магистрати, вероятно и Рашков е имал стотици дни неизползван платен годишен отпуск. Но дори и този „бонус“ не би стигнал, за да оправдае закупуването на имота от близо половин милион лева. Освен ако част от парите не са дошли от съпругата – нотариус. Подобно обстоятелство този път не е отбелязано в декларацията.
Наред с това – дори и да е получил солидно обезщетение при напускане на съдебната власт, това е станало в дните около Коледа. Любопитен е и начинът, по който в началото на 2020 г. Рашков декларира резиденцията в подножието на планината Витоша, намираща се в близост до Академията на МВР. Имотът е деклариран на части – като апартаменти, тераса, фитнес, гаражи и складови помещения. Само дворът е близо 1800 квадрата.
Според справка в Имотния регистър – къщата във вилна зона „Американски колеж“ се състои от два апартамента, всеки от по 232 и 241 кв. м., още един от 74 кв. м., ателие от 45 кв. м., фитнес – 40 кв. м. и гараж за четири автомобила. През 2015 г. Рашков получава като наследство в „Люлин“ апартамент от 55 кв. м., година по-късно декларира закупуването на друг апартамент в столицата, отново 55 кв. м., като декларираната цена е 10 хил. лв., за колкото на пазара на имоти трудно може да се намери дори паркомясто. Всъщност семейството на служебния министър притежава още един апартамент в столицата – 99 кв. м. в кв. „Красна поляна“, както и нива в община Гърмен.
Според декларациите на Бойко Рашков и справките в Имотния регистър, съпругата му притежава част от къща във Варна, дворно място край морската столица, както и жилища и магазини в Долен Чифлик, Варненско. Като повечето от тях са наследствени. През лятото на миналата година Мария Михова става собственик и на тристаен апартамент и гараж в новопостроен жилищен блок в столичния квартал „Младост 4“, където пазарните цени отдавна са над 1000 евро за квадратен метър.
И още странности в имуществените декларации.
Докато е директор на Бюрото за контрол на подслушванията, в продължение на три години Рашков знаково декларира притежаването на влог от две евро или четири лева. За 2017 г. е декларирал притежанието на дялове в инвестиционни и пенсионни фондове, възлизащи в размер на близо 450 000 лв. Сделките на борсата, наред с доходите на съпругата – нотариус, изглежда може да се окажат удобен начин за оправдаване на перфектното имуществено състояния на преподавателя по право на студенти, президентски съветник и от месец служебен вицепремиер и вътрешен министър.
Многото придобити недвижими имоти в рамките само на няколко години, установените сериозни несъответствия в декларираните доходи преди две години, появата на неизяснени 645 хил. лв., както и „случайният“ тотален хаос в имуществените му декларации, освен като повод Рашков да даде разяснения за имотното си състояние пред обществеността, могат да послужат и на служебния кабинет да демонстрира на практика желанието си за пълна прозрачност в управлението. Светлина върху това как след години работа на държавна служба, ставаш имотен магнат, би могла да даде една проверка на Националната агенция за приходите.
Стига обаче самият изпълнителен директор на НАП – Румен Спецов, който би трябвало да разпореди проверката срещу Бойко Рашков, да не е обект на разследване на Икономическа полиция или дори на ГДБОП, по подозрения за данъчни престъпления и прехвърляне на фирма на фиктивен собственик, с цел източване на ДДС. Същински параграф 22, сътворен от кадровата политика на кабинета на президента Радев, а и от самия него.
