Медиите винаги са били власт, но напоследък са в ролята на контролирана отвън войска, окупационнна власт, впрегната за патологична разправа с българската държавност
Вълна от сигнали на жертви на домашно насилие, предава НОВА. „Особено през последните два месеца“, казва някаква девойка, драстично се е увеличило домашното насилие. Брей, тези мъже с какво са се напушили през последните два месеца, че така са агресирали в геометрична прогресия?! „Гняв и протести в цялата страна“, пише bTV и цяла сутрин коментира реакцията на гражданското общество. Направо е смешна тази елементарна медийна манипулация, целяща да легитимира едно или друго законодателно действие.
Както казва претенциозният Жак Дерида, „във всички западни демокрации е налице тенденция за липса на респект към професионалния политик и партийния функционер“. И то не е заради личностни качества и некомпетентност, а защото
политикът все повече се превръща в един обикновен персонаж на медийно представление.
Общественото пространство се трансформира и контролира от телевизиите до такава абсурдна степен, че политикът губи най-същественото от своята власт и дори от своята компетентност, от които преди е черпил значението си, а именно структурите на парламентарната представителност, партийните апарати и пр.
Медиите винаги са били власт, но напоследък са в ролята на контролирана отвън войска, окупационна власт, впрегната за патологична разправа с българската държавност. Каквато и да е личната компетентност на професионалния политик според стария модел, да се върна на Дерида, „днес той става структурно некомпетентен“. Защото медийната власт „едновременно обвинява, предизвиква и разширява некомпетентността му“. Медийната власт отнема легитимната власт на политиците. Те са разполагали някога с обществено пространство, парламент, партии, докато в момента, цитирам, са „прости марионетки в театъра на телевизионната риторика“.
Би трябвало да се анализира медийната мощ, която подпомага силите на глобалната политическа спекула за унищожаване на функциите на националната власт. Политическите играчи в България са загубили всякакъв авторитет в очите на всички мислещи гласоподаватели. Но колко струват мислещите на фона на толкова бързата и лека легитимация на всяка щета за държавата от страна на инструментализираните медии?!
„Има ужасно много работа, която да бъде свършена“, казва Лена.
Но хабер няма чии задачи всъщност свършва. Омерзително е да се наблюдава тази „силно компетентна“ хаотизация на държавата. „The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.“ (Stephen Hawking)!!! Дойдоха на власт директно с ала-бала и машините, брутално, нагло, с измама. И сега няколко години подред съсипват всичко.
Върховната мистерия на глобалистката доктрина, която проповядва неолиберализъм, но всъщност действа в мека форма на деспотизъм, нейното мащабно функциониране се дължи на факта, че хората се държат в състояние на приятно оформена измама с благородното гражданско съдействие на медиите като уж „обществен коректив“, и така се прикрива острият натиск за демонтаж на всяка разумна националната власт. Върховната мистерия на тази устойчивост е, че хората са превърнати в замаяни роби-консуматори с промит от удоволственост и медийна манипулация мозък, които се борят за своето робство като за спасение.
Даже не ми е интересно да коментирам. Досадно ми е. Елементарно и неталантливо е. Цялата тази евтина схема, в която нищо не се променя, само ограбващите се сменят на фона на бурна телевизионна защита.
Превърнахме посредствеността в норма за успешна кариера.
Посредствеността в държавното управление е трансмисия на пари, източване към българския псевдобизнес. Не всеки може да постави подписа си под решения, закони и договори, които унищожават съвместния ни дом, държавата ни. Посредствеността може! Посредствеността от това нараства, тя се храни от държавни предателства и слугинаж.
