БСП се маргинализира

Начинът, по който партиите отказаха да общуват с БСП като носителка на третия мандат, е обиден за председателския авторитет на Корнелия Нинова. Особено унизително беше отношението на „Има такъв народ“, които отделиха няколко минути, за да демонстрират превъзходство и да фалират политически БСП докрай. Преди тях Христо Иванов намачка ентусиазма на Нинова, че БСП може да е инициатор на каквато и да е коалиция. Христо определено въздейства на Нинова по много особен начин, така щото госпожа председателката на БСП притичва около десницата на приклякания и поклони…

Помним думите на Нинова от времето на нейната председателска кампания, че „БСП няма да влезе във властта през задния вход като патерица на ГЕРБ“. Всъщност БСП не може да влезе през парадния вход във властта изобщо, освен ако не участва в принудителна схема за мълчалива подкрепа през мандат на друга партия.

Всички опити на Корнелия Нинова да извади БСП от стигмата са напълно неуспешни. Една от причините е, че Корнелия прави това през обвинителни декларации – всички останали са виновни, че не приемат БСП за политически партньор и алтернатива. Лидерът изгражда авторитет през действията си, използвайки ума и силата на характера си. А не като вербализира флаери за себе си. Констатацията за състоянието на БСП е следната: Корнелия е готова на коалиция с тези, които не са готови дори да разговарят с нея.

Неолиберализмът беше политически консенсус в САЩ през 70-те. По-късно настъпи към Европа. Но отдавна е отворена възможност неолибералната икономика да бъде атакувана през консервативни възгледи. Дълбокият проблем на БСП е, че тя като трансформиран наследник на БКП няма ясен политически профил. Социализмът в качеството си на морална философия, която се институционализира в тоталитарна тирания, претърпя пълно фиаско. Якобинската трактовка на равенството доведе до пауперизация на всички. След мимикрията си БСП въведе плоския данък, а сега обратното, реши да отменя плоския данък и да предлага прогресивно-подоходно облагане. В крайна сметка: каква партия по-точно е БСП? Партия на прогресивното ляво с всичките му политики по идентичностите и глобалистки стратегии или партия на консервативната национална рамка?! 

Очевадно е, че протестите срещу ГЕРБ не донесоха прилив на доверие към БСП. Тъкмо обратното, БСП твърдо губи доверие и определено не е първа и основна опозиционна сила. Не бива да сме лениви за истината. Вътрешнопартийните схеми за изкуствено прикриване на лошото състояние на БСП доказаха, че не работят в реална среда. Илюзиите, които председателката Нинова ни прожектираше ежедневно, не придобиха статут на истини, а осветиха острите дефицити на авторитет и стратегическо мислене у ръководството на БСП. Затова и президентът Радев с лекота изземва лидерство от електоралния периметър на левицата.

Площадните мероприятия винаги ще раждат естествена дясна алтернатива в България, защото за последните 30 години отхвърлянето на тодорживковия социализъм се е превърнало в архетип, в колективно несъзнавано. Има ли протести, те винаги ще са и срещу БСП. БСП е осакатила левия сектор на политическото пространство. За да се изгражда наистина лява алтернатива у нас, трябва интелигентна и упорита стратегия, но основно трябват лица, а БСП през последните години силно се деформира през непродуктивна вътрешнопартийна селекция, основана не на експертиза, а на послушание пред ръководното тяло на председателката.

Затова разговорът за нов проект с лицето на Кирил Петков ще привлича внимание. Подобно движение, което ще се позиционира най-вероятно в центъра, ще се акушира от Румен Радев след президентските избори, когато той повече няма да се нуждае от електората на БСП. Така Радев ще стане проводник на нов политически проект с най-малко рискове от негова страна, а пространството дясно-център ще се разцепи с още една формация. БСП ще загуби поредната порция от електората си, структурите й ще се фрагментират към партията на Радев или към „Възраждане“, БСП ще се маргинализира още повече…