Сякаш всеки път, когато държавата дръпне напред и тръгне в правилната посока, сами я спираме, за да се върнем в изходна позиция
Цвета Караянчева, фейсбук
Преди 32 години на тази дата бях в много напреднала бременност, чаках да родя всеки момент и имах по-важни грижи от дворцовия преврат в БКП.
После, разбира се, преживяхме Лукановата и Виденовата зима с хиперинфлацията, призива на един истеричен президент да „дойдат танковете“, „Не ме гледай умно, българино“ на шоумена Жорж Ганчев, надеждата и възторга, когато Петър Стоянов застана на балкона на Президентството и призова „да затворим фабриката за илюзии“, лъскавите юпита на царя…
Днес отново сме изправени пред тежка зима, един истеричен президент размахва юмрук срещу политическия си опонент, друг е шоуменът, фабриката за илюзии работи на пълни обороти, защото на нея ток не ѝ трябва и задаващата се висока инфлация не ѝ пречи. Пак си имаме лъскави симпатични юпита.
Имаме чувството, че се въртим в кръг и под една или друга форма всичко се повтаря. Не винаги като фарс, обаче. Но винаги на наш гръб… Сякаш всеки път, когато държавата дръпне напред и тръгне в правилната посока, сами я спираме, за да се върнем в изходна позиция. Да проявим разум пред урните на 14.11. Защото колко хаос още можем да понесем?
