Писмо до украинския приятел. Година по-късно
Клуб Z
Михаил Шишкин е руски писател, носител на множество големи литературни награди, автор на „Венерини коси“, „Писмовник“ и други романи. Живее в Швейцария. През 2013 г., още преди „присъединяването“ на Крим, отказва да представя Русия на международния книжен панаир в САЩ BookExpo America в знак на протест срещу Путинова Русия, заради което го наричат „национален предател“. През 2021 година е избран за член на Немската академия за език и поезия. Най-новата му есеистична книга с размисли за днешна Русия „Мир или война“, е преведена на почти всички европейски езици и е сред бестселърите в редица страни. Без Русия, разбира се.
Михаил Шишкин
Скъпи мой приятелю!
Те ни откраднаха езика. Ние с теб говорехме и си пишехме на езика на великата руска литература. Сега за цял свят руският е езикът на тези, които бомбардират украинските градове и убиват деца, езикът на военнопрестъпниците, езикът на убийците. Тях ще ги съдят за престъпления срещу човечеството. Много ми се ще да вярвам, че на подсъдимата скамейка ще седнат всички, които подготвиха тази война и които участваха в нея, всички, които така или иначе я поддържаха. Но как да съдиш някого за престъпления срещу езика?
Баща ми отишъл на фронта седемнайсетгодишен – да отмъщава за убития си от германците брат.
След войната цял живот ненавиждаше германците и всичко немско. Опитвах се да му обясня: „Татко, но има велика немска литература! Немският език е прекрасен език!“ Тези думи въобще не му въздействаха. Какво можем да кажем след войната на украинците, които руснаците бомбардираха и чиито домове разграбваха, а семействата им избиваха? Че великата руска литература е прекрасна ли?! И че руският език е изключителен?!
Диктаторите и диктатурата ли раждат робското население, или робското население ражда диктатори? Украйна успя да пробие този адски кръг, да се измъкне от нашето общо чудовищно, кърваво минало. Затова и руският самозванец я мрази. Защото, нали, свободна и демократична Украйна може да послужи за пример на изтерзаното руско население? Ей затова му е толкова важно да ви унищожи.
У нас в Русия нямаше нито десталинизация, нито нюрнбергски процес над КПСС.
И ей ти го резултата: нова диктатура. По своята природа обаче диктатурата не може да съществува без врагове, а това значи война.
В плана на Генералния щаб влизаше отказът на НАТО да ви защитава с въоръжените си сили – и в първите дни на войната НАТО изпълни този план. Несъгласни с плановете на Путин бяхте вие, украинците. Вие не се предадохте, вие не посрещнахте неговите танкове с цветя. Защитавахте и защитавате не само своята свобода и човешко достойнство – защитавате свободата и достойнството на цялото човечество. И затова няма да ви победят – защото не количеството танкове и ракети решават войната, а силата на любовта към свободата. Защото сте свободни хора, а тези, които изпълняват престъпните заповеди на руските генерали, са роби.
Преди година, когато руските танкове вече вървяха към Киев, цял свят се чудеше защо в Русия няма масови антивоенни протести, защо на улицата излизат само единици.
Аз го обяснявах със страха. Мълчанието – това е руската стратегия за оцеляване. Тези, които тогава протестираха, са в затвора. Така – мълчаливо, руснаците са оцелявали в продължение на поколения. Пушкин формулира този руски начин на живот в последните редове на своята историческа драма „Борис Годунов“: „Народът е безмълвен“. И от началото на агресията срещу Украйна народът е безмълвен. Но ето, че през есента започна масовата мобилизация и вече няма как да се обясни със страх фактът, че стотици хиляди руснаци послушно отиват да убиват украинци – и да бъдат убивани.
Това е нещо друго, по-дълбоко, по-страшно. И аз имам само едно обяснение: моята страна е изпаднала от времето. В ХХІ век съвременният човек сам носи отговорност за решението кое е добро и кое – зло. И ако вижда, че неговата страна и неговият народ водят подла позорна война, ще бъде срещу своята страна и срещу своя народ. Но повечето руснаци са все още духом там, в онова далечно миналото, когато хората са се асоциирали единствено със своето племе.
Право е само и винаги нашето племе, останалите племена са наши врагове и искат да ни унищожат.
Не ние носим някаква отговорност, не ние нещо решаваме – за всички нас решава вождът/ханът/царят. Ако враговете – фашистите от Украйна и НАТО, нападнат родината ни, ще я защитаваме така, както са я защитавали от германските фашисти нашите деди. Любовта към родината, прекрасното чувство „патриотизъм“ са използвали за своите цели всички диктатори. Баща ми си е мислел, че защитава страната си от Хитлеровия режим, а е защитавал в действителност същия фашистки режим на Сталин. Така както днес путинската пропаганда обяснява на руснаците, че отиват на война, за да защитават своята родина от „европейския и американски нацизъм“! И те не разбират, че защитават властта на престъпната банда в Кремъл, която е взела за заложник цялата страна.
Изходът е само един – да се нанесе на Путиновия режим военно поражение.
Затова демократичните страни са длъжни да помагат с всичко възможно и най-вече с оръжие на украинците. След войната целият свят ще се притече на помощ, за да изправите страната си от разрухата и за да може тя да се възроди. А Русия ще лежи в развалините на икономиката, в руините на съзнанието. Възраждане на моята страна е възможно единствено чрез пълното унищожаване на Путиновия режим. „Империята“ трябва час по-скоро да бъде изрязана от „руския човек“ като злокачествен тумор. Този „дванайсети час“ е жизнено необходим на Русия. И тя, уви, ще има бъдеще само когато премине през тоталното поражение – както това стана с Германия.
Слава на Украйна!
